О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50941

Гр. София, 13.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2347/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр. д. №11/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, постановено по спора между родителите И. С. и Е. Е. с пр. осн. чл.127 СК, родителските права за малолетното дете на страните М. Е., род. през 2011 г. са предоставени за упражняване на неговата майка И. С. и местоживеенето на детето е определено при нея за периода от първо до петнадесето число на всеки месец. За периода от шестнадесето до последното число на всеки месец упражняването на родителските права за детето е предоставено на бащата Е. Е. и местоживеенето на детето е определено при него.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване възивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1и 3 и ал.2, пр. последно ГПК.

Във връзка с първото от посочените основания намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Относно възможността съдът да предоставя родителските права / за упражняване от родителите/ за периоди с равна продължителност в рамките на всеки месец, което би могло да се квалифицира като постановено от съда „споделено родителство”, въззивното решение противоречи на ТР №1/2016 г. ОСГК и ППВС №1/74 г.

2. По въпросите за критериите за предоставяне на родителските права и задължението на съда...