Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 6934 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ срещу решение № 817/20.06.2022 г., постановено по адм. дело № 531/2022 г. на Административен съд /АС/ – Бургас.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-020-2600/2974 от 09.03.2022 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, както и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилен анализ на представения доказателствен материал. Счита, че направените от съда изводи са неправилни и необосновани, поради което моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар

Ответникът по касация – „Вилимпекс“ ЕООД чрез адв. Т., в отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, за които представя списък на същите, с приложен договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна.

Решението на АС-Бургас в частта, в която е отменено по жалбата на „Вилимпекс“ЕООД УП с изх. № 02-200-2600/2974 от 09.03.2022 г., в частта му в която по подаденото от търговското дружество, заявление за подпомагане с УИН 02/240620/44397 за кампания 2020 с вх. № 19275722/04.05.2020г. по следните схеми и мерки за подпомагане и съответните площи: Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – 53.67 ха, са оторизирани и изплатени част от сумите, заявени за подпомагане е недопустимо.

Видно от изложеното в жалбата до първоинстанционния съд "Вилимпекс" ЕООД обжалва уведомителното писмо, в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките по подаденото от него заявление за подпомагане. Като отменя административния акт в част, която не е оспорена и която е и благоприятна за земеделския производител, съдът е излязъл извън предмета на правния спор очертан от жалбоподателя с жалбата му и е отменил акта в частта му, по която ДФЗ е изплатил суми. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е правилно.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че „Вилимпекс“ЕООД е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 686630 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Дружеството е подало Общо заявление за подпомагане с УИН 02/240620/44397 за кампания 2020 с вх. № 19275722/04.05.2020г. по следните схеми и мерки за подпомагане и съответните площи: Схеми за единно плащане на площ (СЕПП) - заявени площи за подпомагане в размер на 53.67 ха, Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – 53.67 ха, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) – 24.46 ха и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2) – 53.67 ха. Приложена е таблица на използваните парцели през 2020г., като са заявени общо 12 парцела за ползване в землището на [населено място] в общ. Сунгурларе. Към заявлението са приложени още декларация за запознаване с определенията за нередност и декларация относно приложението на Закона за защита на личните данни за целите на заявеното финансиране. Приложени са и карти на блокове на земеделското стопанство – директни плащания 2020 г.

По делото са представени резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г., от които е видно, че не са установени несъответствия относно заявените имоти към датата на подаване на заявлението.

Извършена е проверка на място, за която дружеството-заявител за подпомагане, не е било уведомено предварително, тъй като с посочения в заявлението телефонен номер не е имало връзка, въпреки многократните опити за установяване на такава. Поради тази причина представител на кандидата не е присъствал при извършването на проверката и не е подписал изготвения контролен лист. В резултат на проверката е изготвен контролен лист, с който са констатирани като недопустими за подпомагане по всички схеми следните парцели – 66682-129-3-1 (0.12 ха), 66682-146-1-1 (1.76 ха), 66682-146-2-1 (11.21 ха), 66682-173-2-1 (2.56 ха), 66682-25-3-1 (1.04 ха), 66682-25-4-1 (4.07 ха), 66682-25-5-1 (1.18 ха), 66682-34-1-1 (4.34 ха) и 66682-43-7-1 (2.93 ха) - всички с висока трева и храсти, в състояние, негодно за паша и коситба. По отношение на земеделски парцел 66682-25-2-2 с обща площ 5.87 ха е измерена недопустима площ в размер на 0.31 ха – обрасла с храсти и малки дървета. По отношение на парцели 6682-32-2-1 (10.91 ха) и 66682-54-1-9 (7.68 ха) е установено, че парцелът и културата съвпадат напълно с предварително заявените и границите им са потвърдени.

За извършената проверка дружеството-жалбоподател било уведомено с писмо изх. № 01-282-2600/375/12.08.2020г., към което е приложен контролния лист. В писмото е посочено, че има възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни, от датата на получаване на уведомителното писмо.

Оспореното уведомително писмо е издадено на 09.03.2022г., като с него са оторизирани и изплатени част от сумите, заявени за подпомагане за кямпания 2020г., както следва: Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13. 2/НР2) - заявена сума в размер на 7`060.53 лева, оторизирана сума в размер на 0 лева, намаление в размер на 7`060.53 лева; Схеми за единно плащане на площ (СЕПП) - заявена сума в размер на 11`403.80 лева, оторизирана сума в размер на 0 лева, намаление в размер на 11`403.80 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП) - заявена сума в размер на 4`524 лева, оторизирана сума в размер на 4`506.20 лева, намаление в размер на 17.80 лева; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) - заявена сума в размер на 7`182.12 лева, оторизирана сума в размер на 3`955.10 лева, намаление в размер на 3`227.02 лева и Възстановяване от финансова дисциплина (ФД) – искана и оторизирана сума в размер на 60.66 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на фактически и правни основания.

Изложил е доводи, че от данните, посочени в оспореното уведомително писмо не става ясно кое от посочените „намаления“ е приложено по отношение на всяка една от заявените схеми и мерки – дали всички са приложени едновременно или за всяка една схема и мярка са налице различни правни основания или комбинации от тях. При така установеното съдът е достигнал до извод, че липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се определи начина на определяне на изложените в таблица 1 „намаления“, съответно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени.

С оглед изложеното съдът е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно и го е отменил.

Решението е правилно.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/2974 от 09.03.2022 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактически такива. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези.

Наредба № 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо.

Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Р България, мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Видно от материалите по делото административният орган е изложил допълнително мотиви в становище изх. № 02-020-2600/2974 от 09.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба, които не следва да се ценят като мотиви на административния акт, както правилно е посочил и решаващият съд. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. П. Д. за извършена проверка на място и свързаните с него документи нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. С оглед изложеното правилен и законосъобразен е извода на . АС – Бургас, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на становище.

Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им.

По изложените съображения решението, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана, като му бъдат присъдени претендираните по делото разноски в размер на – 1040 /хиляда и четиридесет / лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 817/20.06.2022 г., постановено по адм. дело № 531/2022 г. на Административен съд – Бургас в частта му, в която по подаденото от търговското дружество, заявление за подпомагане с УИН 02/240620/44397 за кампания 2020 с вх. № 19275722/04.05.2020г. по следните схеми и мерки за подпомагане и съответните площи: Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – 53.67 ха, са оторизирани и изплатени част от сумите и прекратява производството по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 817/20.06.2022 г., постановено по адм. дело № 531/2022 г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Вилимпекс“ ЕООД сумата от 1040 /хиляда и четиридесет / лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА