Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ Н. Й. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 6968 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – гр. Ямбол срещу Решение № 110/14.06.2022 г. на Административен съд (АС) – Сливен постановено по адм. дело № 276/2021 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-283-2600/205 от 30.06.2021 г. (УП изх. № 01-283-2600/205 от 30.06.2021 г.), издадено от директора на ОД на ДФЗ - гр. Ямбол, в частта, в която е отказано подпомагане на СД „Къчеви - МН и Сие“ гр. Сливен по дейност 14.2.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2. „Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“ относно заявени 365 броя ДПЖ или 54,75 ЖЕ по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г.; делото като преписка е изпратено на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 20/14/2/01807 от 28.04.2020 г., в частта относно дейност 14.2.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2. „Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“ на 365 бр. ДПЖ, в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със същото и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения оспорва изводите на съда, че не се констатира нормативно изискване, че пасищната площ на стопанството ползвано от кандидата, на която се извършва пашата, трябва да е допустима за подпомагане, както и че изискването е площите да са регистрирани в ИСАК и да осигуряват възможност за паша на животните, които обстоятелства са установени по делото. Твърди, че заявените пасища като имоти се генерират от заявлението за кампания 2020 г. по директни плащания. Когато кандидатът е очертал своите площи за кампания 2020 г., автоматично информацията за брой допустими площи като хектари се генерира за нуждите на мярка 14 и тя отчита площи в размер на 0 ха. При съпоставка на брой животински единици към площ 0 ха. се извежда информация, която дава основание да се постанови пълен отказ от финансиране по тази подмярка. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на СД „Къчеви - МН и Сие“ срещу УП изх. № 01-283-2600/205 от 30.06.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - гр. Ямбол се отхвърли. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Б..

Ответникът по касация – СД „Къчеви - МН и Сие“ оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Р..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Сливен е било УП изх. № 01-283-2600/205 от 30.06.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - гр. Ямбол, в частта му, с която на основание чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/8.08.2017 г.) по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ, подмярка 14.2.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“ е определено финансово подпомагане в размер на 0 лв.

В мотивите на писмото е посочено, че за кампания 2020 г. СД „Къчеви - МН и Сие“ е кандидатствало с животновъден обект № BG88800606 находящ се в [населено място] и животновъден обект № BG88810022 – пасище за ДПЖ, находящ се в землището на [населено място]. Съотношението между броя на животинските единици спрямо заявените площи, формират „гъстотата на животинските единици“, която в случая е 0 ЖЕ/ХА. Размерът на животинските единици, заявени за подпомагане по подмярка 14.2.2 е 54,75 ЖЕ. В писмото е посочено още, че в заявлението за директни плащания с УИН 20/270520/29536 са заявени площи в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място]. Системата ИСАК автоматично проверява и попълва допустимата за подпомагане площ в хектари на всички пасища, които кандидатът е заявил в заявлението си за подпомагане по директни плащания за стопанската година, за която е започнал приемът по мярка 14 и се намират в същото землище, в което е разположен ЖО, както и в землищата, за които са предоставени удостоверения за паша. След стартиране на автоматичните проверки, системата отчита допустима площ в размер на 0 ха. Уточнено е, че разликата в заявената и допустимата площ, и причините, водещи до недопустимост на площите, ще бъдат допълнително прецизирани и обективирани в нарочно уведомително писмо, касаещо заявлението по директни плащания, кампания 2020 г. Посочено е, че е установено, че не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейността 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“, което било в разрез с изискванията заложени в чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че СД „Къчеви - МН и Сие“ е регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с УРН 601486.

На 28.04.2020 г. дружеството е подало заявление за подпомагане 20/14/2/01807 с УИН 20/271017/15303, представляващо и заявление за плащане, за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. за дейността по мярка 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ“ (ДПЖ) с 365 броя овце, отговарящи на 54,75 ЖЕ, както и за дейността „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“ (ДПЖ) със същия брой овце. Към заявлението са приложени необходимите документи, подробно описани от съда.

На 20.05.2021 г. е съставен Отчет за съответствие на подаденото от оспорващия Заявление за подпомагане № 20/14/2/01807, в който е посочено, че заявлението е допустимо за финансово подпомагане.

За кампания 2020 СД „Къчеви - МН и Сие“ е подало общо заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, УИН 20/270520/29536 Дружеството е заявило за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания 77 бр. парцела в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] с обща площ 159,59 ха.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел комплексна съдебно – техническа експертиза (КСТЕ) изготвена от вещите лица д-р С. Л. и Г. М. и две допълнителни СТЕ изготвени от вещото лице Г. М., които е кредитирал.

За да отмени уведомителното писмо решаващият съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 4/8.08.2017 г. е изложил съображения, че не може да се изведе нормативно изискване, че пасищната площ на стопанството ползвано от кандидата, на която се извършва пашата, трябва да е допустима за подпомагане. Изискването е площите да са регистрирани в ИСАК и да осигуряват възможност за паша на заявените животни, които обстоятелства по делото са установени.

Решението е правилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и касационната инстанция ги приема изцяло. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Направил е правилен анализ на доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба, като изводите му са логични и последователни. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което този му довод е банкетен и предвид чл. 218, ал. 2 АПК съдът не следи служебно за такива нарушения.

С оглед изложеното в касационната жалба спорен е въпросът дали решаващият съд правилно е приложил материалния закон. С процесното УП изх. № 01-283-2600/205 от 30.06.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - гр. Ямбол е отказано подпомагане на основание разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/8.08.2017 г., съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните. С оглед изложените в уведомителното писмо мотиви и правни основания, административният орган е приел, че не е спазено изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/8.08.2017 г., съгласно която земеделски стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито, трябва да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата, до не повече от 2 ЖЕ/хектар. Касаторът оспорва извода на съда, че това изискване е спазено. Счита, без да посочва конкретно правно основание, че при преценка дали е спазено изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/8.08.2017 г. следва да се изхожда не от размера на общата осигурена площ за пашуване, регистрирана в ИСАК, а от размера на площите допустими за подпомагане по директни плащания за съответната кампания, т. е. площите, следва да са такива, отговарящи на критериите за допустимост, съобразно Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2/26.03.2018 г.). Правилно първоинстанционният съд е посочил, че няма нормативно изискване, че пасищната площ на стопанството ползвано от кандидата, на която се извършва пашата, трябва да е допустима за подпомагане, тъй като съгласно чл. 4, ал. 6 от Наредба № 4/8.08.2017 г. площите по ал. 5 трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни. Мярка 14 не е пред мерките посочени в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2/26.03.2018 г. Изводите на решаващия съд в тази връзка са правилни и съответни на материалния закон, поради което към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ настоящата инстанция препраща. Съотношението ЖЕ/ХА следва да се изчислява съобразно регистрираната в ИСАК пасищна площ, предвид чл. 4, ал. 6 от Наредба № 4/8.08.2017 г.

Правилно решаващият съд е посочил, че от събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-техническите експертизи, се установява, че за кампания 2020 г. СД „Къчеви - МН и Сие“ е заявил пасища, мери и ливади в общ размер 159.59 ха., представляващи 77 броя парцели, разположени в землищата на селата Калояново, Блатец и Тополчане, всички в общ. Сливен. Площите включени в слой „Площи допустими за подпомагане“ са 151.000 ха., а недопустимите за подпомагане площи са 8.590 ха., с оглед на което относно подпомаганите 54,75 ЖЕ изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/8.08.2017 г. е спазено.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 31.01.2023 г. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото немотивираното възражение на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/14.06.2022 г. на Административен съд – Сливен постановено по адм. дело № 276/2021 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на СД „Къчеви - МН и Сие“, [ЕИК] сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ