ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526

гр. София, 04.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Милена Панева

Членове: Петя Колева

Весислава Иванова

като разгледа докладваното от М. П. К. частно наказателно дело № 20258003201071 по описа за 2025 година Производството пред Върховния касационен съд е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, след като с акт, назован „определение“ (в отклонение от предписанията на чл. 32, ал. 2 НПК, приложими в регламентирания в чл. 429, ал. 2 НПК етап от производството) съдията-докладчик по НЧД № 16443/2025 г. по описа на Софийския районен съд е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд-гр. Добрич.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

На 10.09.2025 г. прокурор при Районна прокуратура - гр. Добрич е внесъл в Добричкия районен съд предложение за задължително настаняване и лечение по реда и на основанията по гл. V, раздел ІІ от Закона за здравето по отношение на лицето С. Д. А.. Образувано е било НЧД № 849/2025 г. по описа на районния съд в гр. Добрич.

С протоколно определение от 06.11.2025 г. състав на посочения съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на Софийския районен съд, констатирайки, че в момента С. А. не пребивава на адресите, на които е регистриран в НБД „Население“, а именно в гр. Д., бул. „Р.“ № 74 – като постоянен адрес и в с. С., общ. Добрич, ул. „П.“ № 21 – като настоящ адрес, а по данни на неговия баща, практически потвърдени чрез задържането му от органите на 03-то РУ на МВР-гр. София, пребивава на територията на гр. София.

Съдията-докладчик по образуваното пред Софийския районен съд на свой ред също е преценил, че не е компетентен да разгледа делото. Аргументирал се е с това, че С. А. няма настоящ адрес на територията на гр. София. Според съдията, при кратковременното му задържане от органите на столичната полиция А. сам е посочил, че адресът му е на територията на гр. Добрич, което е показателно за еднократно негово пребиваване в гр. София. По тези съображения е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност.

Тази преценка е неправилна.

Решение на въпроса за съда, който е местно компетентен в производството по гл. ХХХІV, разд. І НПК дава чл. 156, ал. 1 ЗЗ, въвеждайки като критерий настоящият адрес на лицето. Чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация определя настоящият адрес като адресът, на който лицето живее. Това дефинитивно предполага продължително фактическо пребиваване на определено място. Особеностите на производството по чл. 155 и сл. ЗЗ не допускат обаче подобен формалистичен подход.

Достатъчно е установяване на фактическа връзка на предложеното за принудително лечение лице с определено населено място, независимо дали тази връзка е с временен или е с постоянен характер и независимо от обуславящите я причини. Достатъчно е да не се касае за моментно местонахождение, свързано с придвижването на гражданите от едно място на друго.

В случая от приложените по делото материали е видно, че на постоянния и на настоящия свой адрес А. не пребивава повече от два месеца. По сведения от баща му той пребивава в гр. София, което по същество е потвърдено и от факта на задържането му на територията на този град на 08.10.2025 г. от органите на 03-то РУ на МВР - София. От предственото от А. сведение е видно, че той е отговорил на въпросите, които са му били поставени, сред които такъв за адрес на местоживеене в гр. София очевидно не му е бил поставен. Затова е посочил единствено постоянният си адрес в гр. Добрич. Това не е давало основание на съдията от СРС да спести усилия по установяване на местонахождението на А. на територията на гр. София чрез допълнително възлагане на органите на полицията по неговото издирване и задържане за нуждите на производството. Невярна е констатацията в акта на съдията-докладчик, че А. не е посочил име на работодател. Напротив, в сведението, което той е дал пред органите на 03-то РУ на МВР-София, А. е съобщил, че работи на обект на „С. С.“ в ж. к. „С. г.“, а самият му работодател е с адрес в кв. Д..

Наличните по делото данни, че лицето, предложено за настаняване на принудително лечение пребивава на територията на гр. София, определят като местно компетентен да разгледа делото именно районният съд в този град.

Водим от изложеното и на осн. чл. 41, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА НЧД № 1071/2025 г. по описа на Районен съд – гр. София на същия съд за разглеждане и решаване.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на РС-гр. Добрич за сведение.