О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50690

гр. София, 12.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№149 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. П. С. – ответник и Д. П. С. – трето лице помагач на страната на ответника срещу решение №186 от 23.07.2021 г. по в. т.д.№369/2020 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №23 от 21.03.2019 г. по т. д.№98/2017 г. на ОС Ловеч, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че С. П. С. в качеството си на авалист дължи на ищеца „Панацея“ ООД сумата от 55 498 лв. по запис на заповед от 27.06.2016 г., издаден от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ведно със законната лихва от 14.08.2017 г., както и сумата от 4379.22 лв. разноски, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по ч. гр. д.№432/2017 г. на РС Луковит.

В жалбите се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Налице ли е формален недостатък на менителничния ефект, когато в същия липсват безусловно обещание на издателя да плати определена сума пари и подпис на издателя и това води ли до нищожност на менителничния ефект. 2. Недействително ли е задължението на авалиста по един нередовен от външна страна запис...