Министърът на правосъдието е направил предложение на основание чл. 212 ГПК Върховният съд на Република България да постанови тълкувателно решение по приложението на разпоредбите на чл. 50 ЗНасл. по въпроса: може ли след изтичане на петгодишния срок по чл. 50 ЗНасл. да се вписва по реда на чл. 52 от същия закон отказ от наследство.

Върховият съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество, оставено им от наследодателя. Наследниците, в полза на които е открито наследството, не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя. С факта на откриване на наследството наследниците се призовават само към наследство. За тях се поражда правото да получат наследството. За придобиване на наследството, субект на което е бил наследодателят, е необходимо наследниците да изразят волята си за приемането му (чл. 48 ЗН).

Приемането на наследството може да бъде изрично - с писмено заявление до съответния съд, в района на който е открито наследството (чл. 49, ал. 1 ЗН), или мълчаливо - чрез действия, които недвусмислено показват приемането му (чл. 49, ал. 2 ЗН). Правото да се приеме наследството било изрично, било мълчаливо се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок от откриването му (чл. 50 ЗН). В такъв срок могат да бъдат приети и наследства, открити преди влизане на Закона за наследството в сила, считано от датата на влизането му в сила (чл. 91 ЗН).

С чл. 50 и 91 ЗН законодателят изрично е определил срока за приемане на наследството като давностен. А щом срокът е давностен, само изтичането на петгодишния период от време от откриване на наследството не погасява правото на наследника да приеме открито в негова полза наследство. За разлика от преклузивните срокове, изтичането на които прекратява субективното право, изтичането на давностните срокове не погасява субективното право....