Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 7011 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу Решение № 117/22.06.2022г., постановено по адм. д. № 93/2022 г. по описа на Административен съд - Ямбол.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че необосновано първоинстанционният съд е отменил своето определение за допускане на комплексна агротехническа експертиза /СКАЕ/, поради което са останали неизяснени някои противоречия в административната преписка, за които се изискват специални знания. Намира, че без изводите на експерти не биха могли да се установят релeвантните за спора обстоятелства. Счита, че съдът е следвало изрично да изиска липсващите в административната преписка доказателства, тъй като представените не са достатъчни да изяснят спора от фактическа и правна страна, а като не е сторил това, решаващият състав е допуснал съществено нарушение на съдопоризводствените правила, довели до нарушение на материалния закон. В подкрепа на тезите се развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването или връщане на делото за ново разглеждане, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - "И. С. ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител, с писмено отговор и в о. с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ямбол е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АПВ/ № 01-2600/5301# от 27.01.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на "И. С. ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 220 646,68 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане на оранжерийни зеленчуци /СЗо/ за кампания 2019г. с УИН 28/290519/93870, на основание чл. 20а, ал. 6 и ал.5 във вр. с ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 166 ДОПК.

За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че "И. С. ЕООД е подало Заявление за подпомагане за кампания 2019 с УИН 28/290519/93870 по Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗо). Съобразно приложената към заявлението Таблица на използваните парцели 2019 г., по СЗо са заявени за подпомагане парцели с композитни номера 67338-18-1-5, с площ от 3 ха, 67338-18-2-2, с площ от 2, 94 ха, 67338-19-3-3, с площ от 3, 07 ха, 67338-20-1-3, с площ от 2, 95 ха, находящи се в землището на гр. Сливен, с посочен код на отглежданата култура - домати оранжерийно производство. За подпомагане е заявен и парцел с композитен номер 69660-287-2-1, с площ от 5, 88 ха, находящ се в землището на гр. Стралджа, с посочен код на отглежданата култура - краставици оранжерийно производство. Общата площ, заявена за подпомагане по СЗо, възлиза на 17, 84 ха.

В периода 07.10.2019 г. - 18.10.2019 г. служители на РТИ към ОД на ДФ "Земеделие"- Ямбол са извършили проверка на място с обхват дванадесет от заявените за подпомагане по всички схеми общо четиринадесет парцела, резултатите от която са отразили в Доклад за проверка на площи по заявка за Пн М # 395765. Съгласно отразените в него констатации, всички заявени по Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци парцели са определени като допустими за подпомагане площи. Относно парцели с композитни номера 67338-18-1-5 и 67338-18-2-2 е посочено, че са обходени, като в част от тях е започнала обработката за новата стопанска година, а за останалата част е предоставена декларация. Констатиран е идентитет между установената на място култура за парцели с декларираната такава. Съобразно приложената към доклада декларация, управителят на дружеството е заявил, че е присъствал на осъществената на място проверка, при която е показал границите на обработваните парцели и е декларирал обстоятелството, че продукцията от проверените парцели е прибрана на посочените дати. С друга декларация от 22.01.2020г. за реализиран изискуем минимален добив съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г., дружеството е представило изисканите доказателства.

На 17.03.2020 г. на "И. С. ЕООД е оторизирана и изплатена сума по СЗо за кампания 2019 в размер на 220 646, 68 лева.

С. З. № 397998 от 19.03.2020г. е назначена контролна проверка на място със същия обхват като предходната - дванадесет от общо заявените по схемите четиринадесет парцела. Проверката е извършена на 20.03.2020 г. от две длъжностни лица, според които два от заявените по СЗо парцела се явяват площи, недопустими за подпомагане. Съобразно съставения Доклад за проверка на площи по заявка за Пн М #397988, за парцели с композитни номера 67338-18-1-5 и 67338-18-2-2 е отбелязано, че не попадат в слой ПЗП, а установената в тях култура е недопустима, без да е уточнено каква е наличната на място култура и дали изобщо има такава.

С оглед установеното при горепосочената проверка, двата парцела са изключени от подпомагане като недопустими съгласно обобщените резултати към доклада. Според същите, декларираната площ е 17, 84 ха, а установената - 11, 9 ха. Отбелязано е още, че по време на проверката на място са заснети цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката. Така съставеният доклад за проверка на площи по заявка за Пн М #397988 не е подписан нито от проверяващите, нито от присъствалия на място управител на дружеството.

Съгласно съставен Контролен лист за контролна проверка на място от РТИ-Ямбол, извършена на 20.03.2020 г., проверяващите са установили счупени оранжерии на терен. Дневникът за проведените агротехнически мероприятия е заверен към датата на извършената проверка от РТИ. Нанесени са промените на съответните парцели на база ДЗ, регулирана от ИД на ДФЗ, която е прикачена към заявката. Контролният лист е подписан само от един от извършилите проверката служители.

С Писмо изх. № 01-2600-530 от 16.09.2021 г., на основание чл. 26, ал.1 АПК, Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил "И. С. ЕООД за образуването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради недължимо платена сума.

На 27.01.2022 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорения АУПДВ.

В хода на съдебното производство, по искане на ответника е допусната комплексна агротехническа експертиза и допълнително му е предоставена възможност да формулира въпросите към вещите лица. След запознаване с тях, съдът е преценил, че отговорите по тях биха били ирелевантни за спора, с оглед на което е отменил определението за допускане на СКАЕ.

Показания пред съда е дал свидетелят С. С., в качеството му на бивш управител в стопанството на "И. С. ЕООД, който е заявил, че при извършената в негово присъствие през 2019 г. кръстосана проверка на терен, служителят от ДФЗ е обходил всички заявени за подпомагане площи. Към този момент някои от площите са били вече изорани и подготвени за следващата стопанска година, тъй като реколтата от оранжерийни домати се прибира през месеците юли и август, най-късно до средата на месец септември, но въпреки това при проверката е имало наличие на растителни остатъци от отглежданите култури. Свидетелят уточнява, че в спорните два оранжерийни блока конструкциите са премахнати през месец декември 2019 г. и през месец януари 2020 г., тъй като тези парцели не са заявявани за подпомагане в следващите години. Изтъква още, че след подаден от него сигнал до ДФЗ във връзка с момента на извършване на проверките, в следващите стопански години 2020 г. и 2021 г. проверките са се осъществявали в периода на прибиране на реколтата (юни-юли), а не след приключването му.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Според решаващия състав оспореният АУПДВ е немотивиран, тъй като препраща към доклад за проверка на площи, който не е подписан както от кандидата, така и експертите, извършили проверката на място. В резултат на това неясни са останали конкретните факти, обосновали извода на органа за недопустимост за подпомагане на процесните два парцела. Не са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че недопустимостта за подпомагане на два от общо декларираните четиринадесет парцела обуславя квалифицирането на цялата получена сума като недължимо платена и подлежи на връщане.

Преценявайки материалната законосъобразност на АУПДВ, съдът е съобразил, че цитираното писмо от Дирекция "Технически инспекторат на ДФ "Земеделие", констатиращо недопустимостта за подпомагане на два от заявените парцели, не притежава белезите на индивидуален административен акт. При липсата на решение по чл.11а, ал.1, т.1 ЗПЗП, решаващият състав е счел, че цитираното писмо не би могло да са квалифицира като изискуемата се материалноправна предпоставка за издаване на АУПДВ. В обобщение е формирал извод, че оспореният акт е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 АПК, с оглед на което е отменил същия.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваният съдебен акт е постановен след всеобхватен анализ на събраните доказателства досежно релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани кореспондиращи фактически и мотивирани правни изводи.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на който Изпълнителният директор на ДФЗ надлежно е делегирал правомощието си по чл.20а, ал.5 ЗПЗП.

Съгласно приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.

Разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания предвижда, че право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци - оранжерийно производство, имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци (заедно или поотделно) от следните видове култури: домати, пипер и краставици - оранжерийно производство. Алинея пета предвижда, че размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя на брой заявени и допустими за подпомагане хектари, от които земеделските стопани са реализирали среден добив от домати, пипер и/или краставици - оранжерийно производство, съгласно приложение № 5 и са представили доказателства за този реализиран среден добив. Нормата на чл. 31а, ал.1 в приложимата по време редакция сочи, че административните проверки на ДФЗ - РА по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за спазване на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 относно площите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 включват и съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. Легалната дефиниция на понятието "хектар, отговарящ на условията за подпомагане" се съдържа в приложимата по време норма на чл. 32, §2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

Така очертаният нормативен регламент, съпоставен с конкретната фактическа установеност, обуславя извода, че изложените от органа мотиви за издаване на оспорения АУПДВ не позволяват да се извърши преценка на какво фактическо и правно основание двата процесни парцела са приети за недопустими за подпомагане към 20.03.2020г. С. Д. за проверка на площи, в която са обективирани констатациите за недопустимост на тези два парцела, не е подписан от проверяващите и от кандидата, поради което изобщо не е налице документ, за да се поставя въпроса за неговата доказателствена сила. Същевременно, констатациите при предходната проверка на място, извършена от служители на ДФЗ в средата на октомври 2019г., напълно опровергават последващия извод, че допустимата площ за подпомагане по СЗо е 0 ха. Според съставения контролен лист, подписан само от единия проверяващ, налице са счупени оранжерии и не е реализиран на пазара изискуемият се минимален добив, но пак не е уточнено въз основа на кои факти са формирани тези изводи. Липсват каквито е да е доводи защо проверящите са приели, че състоянието на процесните парцели през месец март 2020г. е идентично със състоянието им и съответните култури в тях към края на стопанската 2019г., нито пък е ясно как е определен размерът на недължимо платената сума, след като само за два от общо заявените 14 парцала е прието, че са недопустими. След като проверяващите и издателят на акта не са уточнили фактическите и правни основания за издаването му, то правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е немотивиран. Нарушено е изискването за издаването му в законоустановената форма, което по аргумент от чл. 146, т.2 АПК е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.

Основателно касаторът поддържа, че са налице "противоречия" в административната преписка, но те не могат да се изяснят чрез провеждане на съдебна експертиза, тъй като отговорите на експертите не биха могли да мотивират ретроактивно издадения административен акт. По аргумент от чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания към момента на издаването му. Както бе посочено обаче, конкретни фактически основания в АУПДВ липсват, а последващото им заявяване в хода на съдебното производство е ирелевантно. Определящо е доколко са били налице предпоставките за правото на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци - оранжерийно производство през стопанската 2019г., с оглед на което без значение за спора биха били констатациите, направени от вещите лица три години по - късно. Именно поради това обосновано първоинстанционният съд е приел, че провеждането на съдебна експертиза с формулираните от касатора въпроси не е необходимо и относимо за спора. Като е отменил определението за допускането й, решаващият състав не е извършил процесуално нарушение, което да е рефлектирало върху неговия краен правен извод. Отменяйки оспорения АУПДВ като незаконосъобразен, АС - Ямбол е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски в размер на 9 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е съобразено с материалния интерес и с фактическата и правна сложност на спора, поради което не е прекомерно.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117/22.06.2022г., постановено по адм. д. № 93/2022 г. по описа на Административен съд - Ямбол.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "И. С. ЕООД, [населено място] сумата от 9 800 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА