Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 7093/2022 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е във Върховния административен съд по жалба на К. С. от гр. Варна, чрез адв. В. С. срещу чл.22, ал.2, ал.3, ал. 4, ал.5 и ал.6 от Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър приета от Управителния съвет на Българската народна банка (Наредбата) в частта на изразите „нотариален/нотариално“, в редакцията им към датата на оспорването. Жалбоподателят излага твърдения за противоречие на оспорената част от Наредбата с чл.25, ал.1 и ал.5 от Закона за адвокатурата (ЗЗД) и с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Твърди, че така формулирани, разпоредбите препятстват достъпа му като физическо лице до информация от Българската народна банка (БНБ) относно кредитната му задлъжнялост, съдържаща се в Централния кредитен регистър (ЦКР), като го обременяват с такси за нотариални заверки, без възможност да се ползва адвокатско представителство чрез подписване на пълномощно по ЗЗД. Твърди залагане на дискриминационно условие за достъп до информация и противоречие на разпоредбите с чл. 25, ал.1, и ал.5 от ЗЗД. Прави искане за отмяна на разпоредбите на Наредбата в частта на изразите „нотариален/нотариално“, както и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Предвид възражението за недопустимост на оспорването, съставът на Върховния административен съд с определение от 08.09.2022 година по номера на делото даде възможност на жалбоподателя да вземе становище по възражението на УС на БНБ за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес.

По делото, на 04.10.2022 година е постъпило становище от К. С. от гр. Варна чрез адв. В. С.. Твърди, че доколкото нормативният административен акт се отнася до всички, всеки е засегнат от безличното правило за поведение. За възникване на правото на жалбата било достатъчно оспорващият да е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми според правилата на действието им по място, време и спрямо лицата, и същият да ограничава или да може да ограничи по какъвто и да било начин правната сфера на лицата. В защита на тезата си посочва практика на ВАС, както и цитира решения на Конституционния съд (КС). На финал твърди, че е възпрепятстван да направи справка в Централния кредитен регистър чрез обикновено упълномощаване на баща си адв. С. по смисъла на Закона за адвокатурата. Д. Н. в оспорените текстове изисквала нотариално заверено пълномощно и в хипотеза на упълномощаване на адвокат, като по този начин била в противоречие с чл. 25, ал.1 и ал.5 от ЗЗД.

С определение от 16.11.2022 година, при извършена служебна проверка за подсъдност на делото на Върховния административен съд и допустимост на жалбата, съставът на ВАС прие, че делото е подсъдно на ВАС на основание чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК (като насочено срещу отделни разпоредби на подзаконов нормативен акт на орган на БНБ - съгласно чл.185, ал.2 АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват и в отделни техни разпоредби); жалбата не е ограничен нормативно със срок (съгласно чл.187, ал.1 АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето; а жалбоподателят К. С. има правен интерес да оспори чл.22, ал.2, ал.5 и ал.6 от Наредбата в частта досежно изразите „нотариален/нотариално“, но не и чл.22, ал.3 и ал. 4 от Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър приета от Управителния съвет на Българската народна банка (Наредбата) в частта на изразите „нотариален/нотариално“. В частта за правния интерес, състава прие, че: Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С Решение на КС №5/17.04.2007 година по к. д. №11/2006 година е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за обявяване на противоконституционност на чл. 186, ал.1 АПК. Конституционният съд счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Според КС, това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така е, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място. Конституционният съд счита, че във всички случаи при съдебно обжалване на актове от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8 от 2004 г.). Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани и юридически лица винаги когато административният нормативен акт може да наруши права, законни интереси или да създаде задължения за тях. В този смисъл засягането на правата не означава непременното настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на правата. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.

Като се позова на Решение на КС №5/17.04.2007 година по к. д. №11/2006 година съставът на ВАС прие, че К. С. от гр. Варна обосновава правен интерес да оспорва чл.22, ал.2, ал.5 и ал.6 от Наредбата и не обосновава правен интерес от оспорване на чл. 22, ал.3 и ал.4 от същата.

Доколкото К. С. твърди, че е възпрепятстван да направи справка в Централния кредитен регистър чрез обикновено упълномощаване на баща си адв. С. по смисъла на Закона за адвокатурата, оспорващият като физическо лице (а не юридическо такова), което не твърди да е чуждестранно лице, не е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми на чл. 22, ал.3 и ал.4 според правилата на действието им спрямо лицата. Активна легитимация да оспорват чл.22, ал.3 от Наредбата биха имали юридическите лица, като адресати на нормата. Съответно, активна легитимация да оспорват чл.22, ал.4 от Наредбата биха имали чуждестранните лица, като адресати на нормата. Доколкото К. С. не обосновава активна легитимация да оспорва чл.22, ал.3 и ал.4 от Наредбата, производството в тази част е прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК във връзка с чл. 196 от същия нормативен акт с определение от 16.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2022 година, което в тази част е влязло в сила.

Ответникът по жалбата, Управителният съвет на БНБ, представляван от управителя и председател на УС на БНБ Д. Р. чрез юрк. Д. и юрк. Щ. по същество оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (Нардбата) е издадена на основание чл. 56, ал. 4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като той се явява специален закон по отношение на регулираните с него обществени отношения. Наредба № 22 на БНБ е издадена изцяло в съответствие със специалния закон и в изпълнение на неговите цели. Сочи, че съгласно чл. 56, ал. 11 от ЗКИ на законово ниво е регламентирано изискването, че: (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., доп., бр. 65 от 2023 г.) Физически и юридически лица могат да получават при поискване информация от БНБ за съдържащата се за тях информация в системата при условията и по реда на наредбата по ал. 4. При подаване на заявление за информация от упълномощено лице е необходимо предоставяне на изрично нотариално заверено пълномощно в оригинал или в нотариално заверен препис. Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен. Наредба № 22 на БНБ е издадена на основание ЗКИ като нормативен акт от по-висока степен, от компетентен орган и в предвидената форма, поради което се явява съобразена с този закон както в своята цялост, така и по отношение на оспорваните разпоредби, като издателят не е излязъл извън пределите на материалната му компетентност. Посочва, че актът е издаден при спазване на приложимите разпоредби на Закона за нормативните актове (ЗНА) в съответствие с разпоредбата на 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на този закон, изречение второ, която определя приложимите административнопроизводствени правила за издаване на нормативни актове от органи, различни от тези по изречение първо. Законът се прилага за нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията, а за останалите важат съответно чл. 2, 9 - 16, 34 - 46 включително и чл. 51 от ЗНА. Българската народна банка не е сред органите, предвидени от Конституцията. Тя е независим орган, създаден със закон и като Централна банка изпълнява възложените й със Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) функции и задачи. Сочи, че за наредбите на БНБ важат посочените в 5, изречение второ от ЗНА разпоредби, но не и разпоредбите на глава трета - изработване на проекти на нормативни актове. В този смисъл на разграничение на органите, които издават нормативния акт, съответно на приложимите разпоредби, е формирана и константна съдебна практика (така в решения по адм. д. № 4089/18 г., адм. д. № 10562/18 г. и адм. д. № 10131/18 г. на ВАС). Според ответника, съдържащата се в Наредба № 22 детайлизирана регламентация на реда и условията за получаване на информация от ЦКР не противоречи на други нормативни актове от по-висока степен. Законът и наредбата отчитат високо чувствителната информация, съдържаща се в ЦКР, която съдържа банкова тайна и лични данни, и гарантират нейното опазване в защита на кредитополучателите. Справките от регистъра съдържат информация за размери на кредити на посочените в тях лица, погашения и просрочия по тях, която попада в обхвата на банковата тайна по см. на чл. 62, ал. 2 от ЗКИ, тъй като отразява факти и обстоятелства относно наличности и операции по сметки на клиенти. Банковата тайна се разкрива по особен ред, предвиден в чл. 62, ал. 5 и сл. от ЗКИ. Заявено е, че адвокати, вкл. упълномощени по чл. 25 от Закона за адвокатурата, не са сред посочените лица в ал. 5 на чл. 62 от ЗКИ. Регламентираният в ЗКИ и Наредба 22 начин за удостоверяване на самоличността на заявителя (при подаване на заявление по пощата) и за предаване на данни на упълномощено лице има за цел, от една страна да удостовери самоличността на заявителя, респективно - на пълномощника ведно с валидността на правомощията му, а от друга - да се гарантира, че данните ще бъдат предадени именно на него. Едно от основните изисквания към администратора на лични данни при упражняване на права от субект съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО е удостоверяването на самоличността на субекта, особено когато става въпрос за данни с повишена чувствителност. Твърди, че жалбоподателят не обосновава соченото от него противоречие с разпоредби на Закона за защита от дискриминация, по-специално с разпоредбата на по чл. 4, ал. 1 от този закон, а прави само бланкетно позоваване на тази разпоредба, като не сочи на кое точно основание от многото изброени в посочената разпоредба се извършва твърдяната от него дискриминация. Приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че всички лица, които нямат местожителство в София, били дискриминирани, защото "следва да се натоварят освен за пощенски разходи и такива за адвокат, също и за нотариус", като посочва, че никъде в Наредба № 22 няма разграничение на лица с местожителство в София и на такива с местожителство извън столицата, като нормативният акт се прилага еднакво спрямо всички граждани. В изискванията за представяне на нотариално заверено пълномощно, нотариална заверка на подписа и/или нотариално заверен препис на документи по чл. 22 от Наредба № 22 за ЦКР няма проява на дискриминация по никой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, като Наредбата създава различни условия за правомерно сезиране на БНБ за издаването на удостоверение за кредитна задлъжнялост от ЦКР лично, по пощата, чрез упълномощено лице или по електронен път. Всички тези възможности са от естество да улеснят отделните заявители, а не да ги дискриминират. Посочва, че пълномощното по чл. 25 от Закона за адвокатурата е за процесуални действия, свързани с подготовка на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др. свързани с възложената от клиента работа, както и за представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби и др., докато ЗКИ е специален закон, уреждащ дейността на ЦКР така че достъпът до данните в регистъра да гарантира в най-висока степен интересите на лицата и опазване на тайната. Разпоредбите на чл. 56, ал. 4, ал. 11 от ЗКИ и на чл. 22, ал. 2-6 от Наредбата, регламентиращи начина на получаване на информация от ЦКР, следва да се считат като специални относно упълномощаването при достъп до информация от ЦКР, както и по отношение разпоредбата на чл. 25 от Закона за адвокатурата, която в случая не намира приложение. Цитира константната практика на ВАС по жалби срещу писма на длъжностни лица от дирекция „Регистри“ на БНБ, с които се уведомява жалбоподателя за нормативните изисквания за предоставяне на данни от ЦКР и в частност за необходимостта от предоставяне на пълномощно с нотариална заверка на подписа. В заключение посочва, че уредбата в Наредба № 22 на БНБ е в рамките на законовата делегация за конкретизиране на условията за получаване на информация от ЦКР, като предвидената форма за упълномощаване с нотариална заверка на подписите в случаите на справки от ЦКР поради посоченото съотношение на нормите на обща към специална не противоречи на ЗЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че жалбата е допустима в частта относно оспорване на разпоредбите на чл. 22, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 22/2009 г., като подадена срещу действащи разпоредби от подзаконов административен нормативен акт и от лице с установен правен интерес. Приема, че оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт са приети от материално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, както и че Наредбата е издадена при наличието на законова делегация. Сочи, че оспорените разпоредби, в частта относно термина "нормативно", са съответни на материалния закон и неговата цел. Законодателят е дал превес на правната сигурност пред финансовата тежест, свързана с нотариалното удостоверяване, като е създал гаранции за ограничаване на възможностите за нерегламентирано разкриване на банкова тайна. Разпоредбата на чл. 56а, ал. 4 от ЗКИ е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 25, ал. 5 от ЗЗД и не е дискриминационна, тъй като осигурява еднаква защита на данните за всяко физическо лице.

По съществото на спора, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 192а от АПК, компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.

Оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт са приети от материално компетентен орган, в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Безспорно е, че Управителният съвет на Българска народна банка е орган за управление на Централната банка на страната – чл. 10 във вр. с чл. 1 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ). При осъществяване на възложените му със закона правомощия – чл. 16 от ЗБНБ, Управителният съвет приема нормативни актове по дейността на банката (т.2), както и определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност (т.5). Съгласно 2 от ПЗР на Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър, тази наредба се издава на основание чл. 56, ал. 4 и 13 от Закона за кредитните институции, приета е с Решение № 88 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Съгласно чл. 56, ал.4 от Закона за кредитните институции, условията и редът за създаване и функциониране на информационната система и за предоставяне и получаване на информация от нея се определят с наредба на БНБ. 13 от ЗКИ делегира компетентност на УС на БНБ да издава наредби по прилагането на глави първа, втора, трета, четвърта, пета, седма, девета, десета, единадесета, дванадесета и тринадесета от Закона. Доколкото, съгласно чл.1 от Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър, с нея се уреждат функционирането, обхвата, реда и сроковете за подаване и получаване на информация от Централния кредитен регистър, същата има характеристиките на подзаконов нормативен акт, съставен от компетентен орган – УС на БНБ при нормативно делегирана компетентност на основание чл. 56, ал.4 и 13 от Закона за кредитните институции, и с предметен обхват в съответствие със сочената делегация.

В ЗКИ не е предвиден ред за приемане на наредбите от УС на БНБ. Съгласно чл. 77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения, а според чл. 80 от АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ЗНА, чиято глава трета (чл. 26 - чл. 28) е посветена на изработването на проекти на нормативни актове. Съгласно 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА доколкото друго не следва от ЗНА, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, 9 - 16, 34 - 46 включително и чл. 51. В случая БНБ не е орган, предвиден от Конституцията. Тя е независим орган, създаден със закон и е Централна банка на Р. Б. изпълняваща своите функции и задачи, съгласно Закона за Българската народна банка (ЗБНБ). Процесната наредба е друг нормативен акт по смисъла на изречение второ на 5 ПЗР ЗНА, поради което за него важат съответно чл.2, чл.9 - 16, чл.34 - 46 и чл.51 ЗНА, но не и разпоредбите на глава трета – изработване на проекти на нормативни актове. В този смисъл са: решение №13771 от 12.11.2018г. на 5-членен с-в на ВАС по адм. д. №10562/2018г. (постановено в производство по оспорване на Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия), а също решение №9644 от 13.07.2018г. на 5-членен с-в на ВАС по адм. д. №4089/2018г.; и решение на ВАС по адм. д. № 10131/2018г. В случая приложимата разпоредба относно реда за издаване на Наредбата е чл.77 АПК. Това е установеният и приложим ред за издаване на процесната наредба, спрямо който се дължи преценката на съда за законосъобразност относно спазването на административнопроизводствените правила при изготвяне на проекта и издаване на наредбата. Преценка следва да се извърши и за съответствие с процедурните изисквания на Указ №883 за прилагане на ЗНА (УПЗНА). От събраните по делото доказателства и при съобразяване на вътрешния ред на БНБ за съхранение на документи в съответствие със Закона за Националния архивен фонд, този процесуален ред е спазен. П. Н. е издадена при спазване на приложимите разпоредби на ЗНА в съответствие с 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА. Издадена е след като по проекта са представени становища и предложения на заинтересованите организации. С оглед на факта, че БНБ не е част от изпълнителната власт за нея не е възникнало и задължението по чл. 15, ал.1, т. 9, във връзка с чл.15, ал.3 от Закона за достъп по обществената информация (ЗДОИ) за публикуване на проекта на нормативен акт на своята интернет страница.

Досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с целта на закона:

Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, отнасящи се до неопределен и неограничен кръг адресати и има многократно правно действие съгласно чл. 75, ал. 1 АПК. Тя се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА). О. Н. е издадена на основание чл. 56, ал.4 от ЗКИ. С нея е конкретизирана уредбата за условията и редът за създаване и функциониране на информационната система и за предоставяне и получаване на информация от нея. В глава четвърта от Наредбата са регламентирани условия и ред за получаване на информация от ЦКР. В чл. 22 са регламентирани конкретните правила относно начина на получаване на информация от ЦКР.

Съгласно оспорените разпоредби на чл. 22, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 22/2009 г.: Заявлението за информация за физическо лице се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър (ал.2); Приложените към заявлението документи по ал. 2, ал. 3, т. 3 и ал. 4 се предоставят в оригинал или в нотариално заверен препис (ал.5); Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен (ал.6).

Така оспорените разпоредби в частта „нотариален/нотариално“ са в съответствие с разпоредбата на чл. 56, ал.11 от ЗКИ, съгласно която: Физически и юридически лица могат да получават при поискване информация от БНБ за съдържащата се за тях информация в системата при условията и по реда на наредбата по ал. 4. При подаване на заявление за информация от упълномощено лице е необходимо предоставяне на изрично нотариално заверено пълномощно в оригинал или в нотариално заверен препис. Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен.

На следващо място, съставът на Върховния административен съд споделя възраженията на ответника, че ЦКР съдържа информация за паричните задължения на клиентите към банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната, платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 21 от HYPERLINK "apis://NORM|40832|0||" Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), както и към инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране, с изключение на чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на Р. Б. Тази информация се събира от БНБ.

Справките от ЦКР съдържат информация за паричните задължения на клиентите, които попадат в обхвата на банковата тайна. Банковата тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от ЗКИ са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. Тя се разкрива по особен ред, предвиден в чл.62, ал.5 и сл. от ЗКИ. В нормата на чл. 62, ал. 5, т. 1 ЗКИ е уредена възможността на банката да даде информация, представляваща банкова тайна за отделни клиенти, с тяхно съгласие.

В чл.22, ал. 1 от Наредбата е посочено, че правото за получаване на информация относно кредитната задлъжнялост на лицето се реализира с писмено заявление до БНБ. В заявлението се посочват данни по документ за самоличност на заявителя и по какъв начин желае да му бъде предоставена информацията - лично или по пощата. При подаване на заявлението в БНБ заявителят или упълномощеното от него лице се идентифицират чрез представяне на документ за самоличност. Регламентираният начин на удостоверяване на самоличността на заявителя и за представяне на данни на упълномощено лице има за цел да удостовери самоличността на заявителя или на пълномощника, ведно с валидността на правомощията му и да гарантира, че данните ще бъдат предадени именно на него. Тези данни категорично попадат в обхвата на „лични“ такива по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679 и едно от основните изисквания към администратора на лични данни е при упражняване на права от субект е удостоверяването на самоличността.

Правото за получаване на информация от ЦКР се реализира чрез получаване на извлечение от регистъра след заплащане на такса определена от БНБ. Правото се осъществява с писмено заявление до БНБ, като заявителят прилага документи. Заявлението за информация за физическо лице се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър. Приложените към заявлението документи се предоставят в оригинал или в нотариално заверен препис. Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен.

Тълкуването на оспорените разпоредби сочи на различни условия за правомерно сезиране на БНБ за издаване на удостоверение за кредитна задлъжнялост от ЦКР – лично, по пощата, чрез упълномощено лице или по електронен път.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, за противоречие на оспорените разпоредби с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., като същото е посочено бланкетно, без да е заявено на кое точно основание от множеството изброени се извършва твърдяната от него дискриминация.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че всички лица, които нямат местожителство в гр. София били дискриминирани, защото „следва да се натоварят освен с пощенски разходи и такива за адвокат, също и за нотариус“. Нормативният акт се прилага еднакво спрямо всички граждани, без значение местожителството им. Изискването за нотариална заверка на подписа се прилага спрямо всички лица, които подават заявлението си по пощата без значение местожителството им. Тези изисквания нямат проява на дискриминация по никой от признаците посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Предоставената възможност за представяне по пощата цели да улесни отделните заявители, като им предостави различни възможности за сезиране на БНБ за издаване на удостоверение.

По отношение на твърдяното противоречие със Закона за адвокатурата (ЗАдв), съдът приема, че същото не се констатира:

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице противоречие между Наредбата и ЗАдв, поради което законът следва да има превес над уреденото в Наредбата.

Законът за адвокатурата урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения (чл. 1). Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица.

Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗЗД адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание (ал. 2). По силата на тази разпоредба, за адвокатите е предвидено да представляват своя клиент само въз основа на писмено пълномощно, без за това да е необходима нотариална заверка, достатъчна е обикновената, писмена форма. Това пълномощно важи както за административното, така и за съдебното производство.

Действително нормите на чл. 22, ал. 2, 5 и 6 от Наредбата въвеждат по-тежката форма за упълномощителната сделка - с нотариална заверка на подписите, изискване за представяне на нотариално заверени преписи и изискване за нотариална заверка на подписа, но така очертания предмет на регулиране на обществените отношения в двата закона - ЗКИ и ЗЗД определя оспорената разпоредба като специална по отношение на разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД. А при наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният по арг. от чл. 11, ал.2 от ЗНА.

ЗКИ е специален закон, уреждащ дейността на ЦКР, като достъпът до информация от него е регламентиран с по – строги изисквания, за да се гарантира правната сигурност за автентичността на направеното изявление, като са въведени специални изисквания за изрично нотариално заверено пълномощно.

Наредба № 22 на БНБ е издадена на основание ЗКИ, който е специален закон по отношение на ЗЗД. Законодателят е дал превес на правната сигурност, свързана с нотариалното удостоверяване, като е създал гаранции за ограничаване на възможностите за нерегламентирано разкриване на банкова тайна.

В чл.56, ал.3 ЗКИ конкретно са изброени лицата, за които и на които може да се предоставят факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна, като следва да се отбележи, че адвокати, включително такива упълномощени съгласно чл.25, ал.1 ЗЗД не са сред посочените лица.

Конкретизираните условия за получаване на информация от ЦКР, като предвидената форма за упълномощаване с нотариална заверка на подписите в случаи на справки, не противоречи на ЗЗД. Целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощно в нотариална форма е, че именно лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона форма. Позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на 25 от ЗЗД е неоснователно. Разпоредбата безспорно установява, че представителството по пълномощие възниква за адвоката въз основа на писмено пълномощно, но тази обща разпоредба не може да дерогира специалните изисквания на ЗКИ.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на ВАС приема, че Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър приета от Управителния съвет на Българската народна банка в оспорената й част е законосъобразна като постановена от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на процедурата по издаването й, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, жалбоподателят следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да му заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лв.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. С. от гр. Варна чрез адв. В. С. срещу чл.22, ал.2, ал. 5 и ал.6 от Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър, приета от Управителния съвет на Българската народна банка (Наредбата) в частта на изразите „нотариален/нотариално“.

ОСЪЖДА К. С., [ЕГН] да заплати на Българска народна банка сумата от 200 (двеста) лева, разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА