Министърът на правосъдието на основание чл. 239 НПК предлага да бъде издадено тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Съставлява ли повторност по чл. 183, ал. 4 при условията на чл. 28 НК деянието, извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за същото престъпление, но на основание чл. 183, ал. 3 НК не му е наложено наказание.

2. По коя алинея (1 или 3) на чл. 183 следва да бъде предаден на съд обвиняемият, който е изпълнил задължението по време на следствието; или ако е предаден на съд и е платил по време на съдебното дирене, следва ли да бъде оправдан по ал. 1 с отделен диспозитив.

3. По какъв начин следствените органи и съдът трябва да установят такова предишно осъждане и вписва ли се то в бюрото за съдимост. Представителят на Главната прокуратура на НРБ се изказа в смисъл, че: 1. Повторност на престъплението по чл. 183, ал. 4 има, когато лицето, макар да е освободено от наказание, има присъда по чл. 183, ал. 3 НК.

2. Ако виновният е изпълнил задължението във връзка с издръжката по време на следствието или до предаването на съд и не се ползувал от привилегията, дадена в чл. 183, ал. 3, следва да бъде предаден на съд по чл. 183, ал. 3 НК.

Присъдата в тези случаи трябва да бъде не оправдателна, а осъдителна, като се признае за виновен и освободен от наказание.

3. Осъждането с оглед повторността за това престъпление по чл. 28 НК следва да се установи с присъдата по чл. 183, ал. 3, която подлежи на регистрация в бюрото за съдимост.

Общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе пред вид: 1. За да се постанови осъдителна присъда, необходимо е не само да се установи, че извършеното от виновния деяние съставлява престъпление, но и че е наказуемо. Затова, ако...