Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7066 / 2022 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агро 2019“ ЕООД, представено от адв. П., срещу решение № 416/17.06.2022 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 1176 по описа за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 02-220-2600/5009#4/08.10.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Твърди пропуск на съда да възприеме допуснати от администрацията съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието при издаването на акта. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд Хасково АУПДВ е установено в тежест на „Агро 2019“ ЕООД задължение за плащане на сумата 66 681.82 лева, представляваща недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 22/260520/98741. Фактическо основание за издаване на акта е недопустимостта по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) СЗ КЛЧ на цялата площ на всички заявени парцели и извършеното плащане в размер 66 681.82 лева без да се вземе предвид установената при проверка на място недопустимост на парцелите. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, пр. 1 във вр. с ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на АУПДВ.

Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не били нарушени административнопроизводствените правила. Той притежавал формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., с която изпълнителният директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени правните норми, определящи установените с акта вземания като публични държавни. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. При осъществен по реда на чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. контрол за наличието на заявената култура било установено, че декларираните площи с картофи са заети от угари, люцерна или са силно затревени и необработваеми. За резултатите от проверките ползвателят на помощта бил уведомен надлежно. Съдът е приел, че констатациите от проверките са потвърдени от заключението на съдебно-агрономическата експертиза. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция.

Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ.

При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделѝми и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. Източник на вземането е извършеното недължимо плащане за площи, за които е установено при проверката по чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /ред. ДВ бр. 18 от 2020 г./, че липсва заявената култура и са недопустими за подпомагане. По твърдението на касатора към момента на издаване на АУПДВ не е извършена оторизация на плащанията, а с уведомително писмо от 10.03.2022 г. е отказана оторизация по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци, поради което е неотносимо позоваването му на разпоредбата на чл. 32а от Наредба № 3, която урежда събирането по реда на чл. 27 ЗПЗП на платени след оторизация суми. С оглед фактическото основание за издаване на АУПДВ не съществува търсената от касационния жалбоподател връзка на преюдициалност със спора за законосъобразността на акта за отказа за оторизация.

Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решение оплакването за пропуск на съда да възприеме пороци на формата на административния акт. Инстанцията по същество е приела за относими към фактическото основание разпоредбите, посочени от администрацията като правно основание за издаването на акта. Озадачаващо е търсенето на начин на изчисляване на размера на вземането в обстоятелствената част на акта след като определен за възстановяване е пълният размер на недължимо платеното и не е установено да има допустими за подпомагане площи по схемата за обвързано с производството подпомагане.

Не съществува основание в позитивното право за очакването на касатора за предхождащ АУПДВ друг акт, от който да произтича недължимото плащане. АУПДВ установява съществуването на вземането заради отсъствието на основание за плащане. По констатациите в акта длъжностни лица на ДФЗ – РА са допуснали „технически пропуск“ при калкулацията по СЗ КЛЧ, което е причина за недължимото плащане. Това сочи на грешка при извършване на плащането. Грешката е очевидна за бенефициера, доколкото плащането следва във времето уведомяването му за недопустимото подпомагане за всички заявени парцели. С арг. от чл. 7, 3 във вр. с 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие естеството на грешката не изключва задължението му за възстановяване на неправомерно платената сума.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416/17.06.2022 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 1176 по описа за 2021 г.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА