Председателят на Върховния съд на основание чл. 17 ЗУС и чл. 239 НПК е поискал ОСНК при същия съд да издаде тълкувателно решение по въпроса: Когато частни производители имат сключени договори за угояване на прасета или свине с ДСО "Родопа", но изпълняват тези договори със закупени и неугоени от тях такива, наред с престъплението по чл. 233 НК осъществява ли се и престъплението по чл. 212 НК, като се съобрази изготвянето на покупко-изплащателните сметки, в които се вписва, че продадените количества са по договор, представляват ли документи с невярно съдържание, осъществява ли се с тях от субективна и обективна страна някое от документните престъпления, предвидени в глава IХ от НК, и кое или друго престъпление.

Прокурорът от Главната прокуратура даде заключение, че в такива случаи се осъществява освен престъплението по чл. 233 НК и това по чл. 212 НК.

ОСНК при Върховния съд, за да се произнесе по предложението за издаване на тълкувателно решение, съобрази:

С Постановление № 89 от 29.04.1959 г. на ЦК БКП и МС от 01.05.1959 г. се отмени системата на задължителните държавни доставки за всички селскостопански произведения и изплащането в натура на работата на МТС и услугите на мелниците, като от същата дата се въведе система за договорно изкупуване на необходимите за държавата селскостопански произведения. Изкупуването се извършва по единни държавни цени чрез пряко договаряне с производителите.

С цел да се разшири угояването на свине в личните стопанства на кооператорите, работниците, служителите и други и увеличи стоковата продукция на свинското месо с разпореждане № 612 от 10.08.1963 г., допълнено с разпореждане № 724 от 30.09. с. г. и други нормативни актове, МС е разпоредил да се договаря с тези лица за угояване и изкупуване на свине срещу 4 кг концентриран фураж за един килограм свинско месо в живо тегло. Фуражът се предава на производителите срещу заложено прасе за угояване.

С решение № 446 от 22.03.1967 г. на Секретариата на ЦК на БКП и Бюрото на МС, разяснено и с други актове на МФ, МХП, БНБ и др., са дадени указания за изкупната цена с премия за малките прасета и се разрешава на ДСО "Родопа" при изкупуване на прасета по договор да отпуска и по 4 кг фураж по цена 0,10 лв. кг за всеки килограм живо тегло. Такъв фураж и по такава цена се отпуска и за недоговорирани, но предадени на "Родопа" малки прасета, като същите се изплащат по цена 1,50 лв. за кг.

По-късно с решение № 9 от януари 1969 г. на Комитета по цените от 01.03.1969 г. се определят два вида цени с премия при изкупуване на прасета до 20 кг за угояване - по 2,20 лв. кг и 1,90 лв. кг в зависимост от това, в кое полугодие на годината се предават.

В изпълнение на посочените и други нормативни актове и с оглед изпълнението на поставените задачи ДСО "Родопа" е сключвало и сключва договори с частни стопани да добият или заложат и угоят и предадат, а обединението да изкупи малките прасета до 20 кг с парична премия и по 4 кг фураж по цена 0,10 лв. за всеки предаден кг месо в живо тегло. В такъв смисъл е и Постановление № 61 от 13.11.1973 г. на МС, като фуражът е увеличен на 5 кг. Такива договори обединението сключва с частните стопани за угояване и на свине, като отпуска също по 4 кг фураж за един кг месо в живо тегло.

С оглед смисъла и съдържанието на посочените и другите нормативни актове, отнасящи се до договарянето, угояването и изкупуването на малките прасета и свине от ДСО "Родопа", трябва да се приеме, че право на парична премия и по четири кг фураж за един кг месо в живо тегло имат само онези стопани, които са сключили договори, че ще добият или заложат и угоят и ще предадат на обединението прасета до 20 кг. Право на такова количество фураж имат и онези стопани, които са договорирали, че ще заложат и угоят свине, или са предали недоговорирани малки прасета. Нямат право на парична премия и фураж обаче онези стопани, които вършат незаконна търговия с такива животни, т. е. без съответно разрешение са ги закупили с цел за продажба и са ги продали на обединението, без да са ги угоявали. Следователно, ако те закупят и продадат прасета или свине, без да са ги добили или заложили и угоили, извършват на първо място престъпление по чл. 233 НК, защото вършат незаконна търговия (спекула). Освен това, ако в покупко-изплащателната сметка при предаването на прасетата в такива случаи се впише, че те се предават по договор и стопаните въз основа на това вписване получат и премия, и фураж, се осъществява и престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, тъй като чрез умишлено използуване на документ с невярно съдържание се получава обществено имущество без правно основание с намерение да се присвои. Изготвената покупко-изплащателна сметка е с невярно съдържание, защото в нея се вписва обстоятелството, че прасетата или свинете се предават по договор като добити или заложени и угоени от продавача, което не отговаря на истината, тъй като се върши спекула, и, второ, защото въз основа на това невярно обстоятелство се вписват и другите неверни обстоятелства, а именно че лицето има право както на парична премия при изкупуването им, така и на фураж. Точно тези обстоятелства обаче не са обективно верни и правят и документа с невярно съдържание, тъй като прасетата не са по сключен договор и лицето няма право нито на парична премия, нито на фураж. Без значение е дали покупко-изплащателната сметка с невярно съдържание е съставена от длъжностно лице умишлено, по непредпазливост или по извинителна грешка. В такава случаи, щом като ползуващият съзнава, че тя е с невярно съдържание и че я използува с цел да получи обществено имущество без правно основание с намерение да го присвои, той извършва и престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. Така че наред с престъплението по чл. 233 НК се осъществява и това по чл. 212, ал. 1 НК.

Неправилно е разбирането, че в тези случаи се извършва само престъпление по чл. 233 НК и че отнемането на премията и фуража следва да стане на основание чл. 34, ал. 3 ЗДД и чл. 55 от с. з. Най-напред сключеният договор за добиване или залагане и угояване на прасета или свине е действителен договор. Действителна, а не нищожна е и сделката, с която обединението изкупува предлаганите за изкупуване прасета или свине. Обстоятелството, че продавачът върши спекула, не прави сделката-договор нищожна по причините, посочени в чл. 34, ал. 3 ЗЗД. А щом сделката не е нищожна, не могат да се прилагат и гражданските санкции, предвидени в текста. Не е налице и престъпление по чл. 209 НК, а документна измама по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК.