Председателят на Върховния съд на НРБ е поискал да се даде тълкуване на понятието "самоволно напускане", употребено в чл. 272 НК. В предложението се посочва, че в съдебната практика по тълкуването на това понятие има противоречие. Една част от съдилищата приемат за самоволно всяко излизане извън границите на населеното място, където лицето е настанено по административен ред, ако то е станало без разрешение на началника на съответното поделение на МВР. Други поддържат обратното, че самоволно е само това напускане, при което принудително настаненият няма намерение да се връща в населеното място, където е установен.

Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе, съобрази: Принудителното установяване по административен ред в досегашното местоживеене или в друго населено място се взема като мярка в особено важните случаи и спрямо лицата, посочени в чл. 14, б. "а" и "б" от Указа за народната милиция.

По съдържание тази административна мярка се изразява в забрана за напускане границите на района на населеното място без разрешение на съответното поделение на Министерство на вътрешните работи.

Под населено място трябва да се разбират границите на землището, а не само застроената част на населеното място, където лицето е установено задължително по административен ред. Задължителното заселване не лишава настанения от правото да се движи в землището на населеното място - град или село, по работа, отдих и др.

Разрешение за временно излизане извън границите на населеното място, и то само за определения срок в т. 33 от Правилника за приложение на чл. 14 УНМ, могат да дават само началниците на поделенията на МВР, на територията на които са установени за временно или постоянно местожителство лицата, и то ако са налице важни причини. Кога причината е важна, се определя с оглед особеностите на конкретния случай. Обикновено за такива се приемат призоваването от съдебните, следствените или други държавни органи, необходимостта от лечение, уважителни семейни...