О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50527

София, 08.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 1705 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Я., чрез адв. А. К., срещу решение № 260359 от 27. 01. 2022 г. по в. гр. д. № 4013/2021 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, потвърждаващо решение № 20240672 от 31. 10. 2020 г. по гр. д. № 29562/2019 г. на СРС, ГО, 88 с-в, с което са уважени предявените от Р. П. Л.-А. и Т. П. Л.-П. против В. А. Я. искове по ч 108 ЗС, за установяване на собствеността на ищците върху 2/3 идеални части (всяка от тях на по 1/3 ид. ч.) и предаване на владението на недвижим имот-апартамент № ....., находящ се в [населено място],[жк], в блок № ...., вх. ...., на етаж..., с площ от 78, 67 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № ....и с 0,626% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор .....по одобрената кадастрална карта на [населено място]. Развити са съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 165, ал. 2 ГПК, поради необоснованост на извода, че ответницата по иска е била недобросъвестна при придобиване на апартамента, тъй като е знаела за симулативността на продажбата, по силата на която праводателката й се е легитимирала като собственик. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение – поради очевидно противоречие изводите на съда на разпоредбите на чл. 165, ал. 2 ГПК и чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, както и поради очевидна необоснованост на извода на съда, че ответницата е знаела за симулативността на продажбата от 15. 08. 2017 г. Твърди се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставени процесуалноправни въпроси.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищците Р. П. Л.-А. и Т. П. Л.-П., чрез адв. В. Т., в който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от Р. П. Л.-А. и Т. П. Л.-П. против В. А. Я. искове по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността на ищците върху 2/3 идеални части общо (всяка от тях на по 1/3 ид. ч.) и предаване на владението върху процесния апартамент.

Твърди се в исковата молба, че П. Л. е баща на ищците Р. и Т. П., както и на Д. Д., дете на сестра му М. Л., която осиновил при условията на непълно осиновяване. През 1996 г. П. Л. се развел с майката на двете ищци Л. Г. Л., но бившите съпрузи запазили добри взаимоотношения, разчитали един на друг и семейството редовно се събирало на празници. С договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ..... г., П. Л. придобил собствеността върху процесния апартамент. Твърди се, че през 2014 г., когато е на 78 годишна възраст, П. Л. се запознал с ответницата В. Я., на 25 години, и заживял с нея в процесното жилище. През 2015 г. наследодателят на ищците превел от собствената си банкова сметка по сметката на Д. Д. сумата 50000 евро, за да не се водят на негово име и да му ги пази, тъй като се страхувал от кредитори и да не го измамят. По същите причини през 2017 г., с н. а. № 30/15. 08. 2017 г., прехвърлил процесния апартамента на сестра си М. С. Л., с уговорката това да бъде временно и фиктивно. Продажната цена била платена от Д. Д., чрез банков превод от сметката, по която П. Л. й бил превел 50000 евро. След продажбата и съобразно вътрешните уговорки между страните, П. Л. продължил да обитава жилището, а М. Л. не е имала никакви претенции към имота. На 23 и 27 октомври 2017 г. върнатите от Д. Д., на 15. 08. 2017 г., по сметката на П. Л. суми били преведени на ответницата. След като през декември 2017 г. П. Л. бил диагностициран с онкологично заболяване, с метастази, ответницата започнала да оказва психически и емоционален натиск, да отправя обиди и заплахи към М. Л., с искане да й прехвърли апартамента, което станало с н. а. № ..... г. С н. а. № .....г. П. Л. прехвърля на В. Я. и недвижим имот – ателие № ...., със застроена площ 42, 09 кв. м., находящо се в [населено място], на ул. „В. Т. № ...., а на 11. 05. 2018 г. заявил при разпита си от полицейски служители, че не е продавал ателието си. На 29. 05. 2018 г., 12 дни преди смъртта си, прехвърлил на В. Я. и незастроен поземлен имот с идентификатор ...., с площ от 553 кв. м., урегулиран, в кв. С., С. Твърди се, че договорът, сключен с н. а. № ..... г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, последващият договор № ..... г. не е породил прехвърлително действие и собствеността върху процесния апартамент е останала в патримониума на наследодателя, а след смъртта му е преминала върху наследниците му, сред които са ищците, придобили по наследство по 1/3 идеална част всяка от тях. Твърди се, че ответницата упражнява фактическа власт върху апартамента в[жк]без основание и се иска осъждането й да предаде на ищците владението върху 2/3 идеални части от същия.

Ответницата е оспорила голяма част от фактическите твърдения в исковата молба. Посочила е, че договорът за продажба на процесния апартамент, сключен между П. Л. и сестра му М. Л., не е привиден, а и да е бил такъв, на ответницата това обстоятелство не й е било известно към сключване на договора за покупко-продажба на апартамента и същата е била добросъвестна.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на П. Л., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ..... г., а след смъртта му 2/3 идеални части били наследени от дъщерите му Р. и Т. П..

Приел е, че договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ..... г., с който наследодателят на ищците П. Л. прехвърля апартамента на сестра си М. С. Л., е нищожна, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като абсолютно симулативна.

Изходящият от приобретателката по сделката документ – декларация от М. С. Л. представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, тъй като удостовереното в него изявление установява вероятност сделката да е симулативна (с декларацията М. С. Л. е заявила, че покупко-продажбата на апартамента е привидна и няма да произведе правни последици, че не е плащала в действителност и няма да заплаща продажната цена от 30000 евро, че няма да придобие собственост, да ползва имота лично или чрез други лица, да търси обезщетение за ползването му от брат си или негови наематели, че няма да има право да обременява имота с тежести).

Прието е за установено от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Д., К. С. и П. А. и от събраните писмени доказателства, включително и чрез препращане, по реда на чл. 272 ГПК към изводите на първоинстанционния съд от фактическа страна, че наследодателят на ищците и неговата сестра М. водили разговори за фиктивно прехвърляне на апартамента. Продажната цена била платена с паричен превод от сметката на Д. Д., средствата по който са били преведени от П. Л., за съхранение. След сделката наследодателят П. Л. и ответницата В. Я. продължили да живеят в апартамента, без да плащат наем на М. Л.. П. Л. не споделил и с най-добрия си приятел – св. С., че е прехвърлил апартамента на сестра си. През 2017 г., пролетта, П. Л. и В. Я. молили свидетелката П. А. да й прехвърли фиктивно апартамента, но последната не се съгласила. През 2018 г. ответницата започнала да оказва психически натиск върху М. Л. да й прехвърли апартамента – заплашвала, че в противен случай ще напусне П. Л., а последният заявявал на сестра си, че ако това стане, ще се хвърли от осмия етаж.

Въз основа на декларацията от приобретателката М. Л. и въз основа на фактите, установени от събраните гласни и писмени доказателства, е направен извод, че договорът за продажба от 15. 08. 2017 г. е бил абсолютно симулативен, като страните по него не са искали същият да породи прехвърлително действие.

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД се запазват правата на трети лица, придобити преди вписване на исковата молба за установяване на симулацията, само ако са били добросъвестни и не са знаели, при сключване на прехвърлителната сделка, че прехвърлителят им е придобил имота на основание симулативна сделка и не е собственик. Прието е, че в случая, от събраните по делото доказателства е установено, пълно и главно, наличието на знание от ответницата за привидността на договора за покупко-продажба от 15. 08. 2017 г., както и че купува от несобственик.

Като нищожен, договорът не е прехвърлил собственост и имотът не е бил придобит от М. Л., съответно сключеният между М. Л. и В. Я., с н. а. № ..... г., договор за продажба не е породил вещнопрехвърлително действие и В. Я. не е станала собственик на имота, тъй като е купила от несобственик.

При тези данни настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Очевидната неправилност, като основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не се припокрива с основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.

Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че изводите на въззивния съд не противоречат на разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК. Писмената декларация на М. Л., преценена като начало на писмено доказателство, не изхожда от продавача по сделката – универсален правоприемник на ищците, опровергаващи същата, а от насрещната по сделката страна – купувача, явяваща се частен праводател на ответницата по иска. С оглед възражението за антидатиране на декларацията следва да се посочи, че е без значение датата на документа, съдържащ индиция за симулацията – дали същата предхожда, съвпада или следва датата на оспорената сделка.

Не е налице и очевидна необоснованост на акта, доколкото от обсъдените в решението гласни и писмени доказателства и от възприетите от въззивната инстанция фактически изводи на първоинстанционния съд се установява, че ответницата е знаела, към сключване на прехвърлителната сделка с М. Л., че последната е придобила продавания имот на основание симулативен договор и не е собственик на същия.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Допустимо ли е документът, представляващ начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, да не изхожда от насрещната страна по сделката, за да има това си качество и да обуслови допускането на свидетелски показания.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 484 от 11. 06. 2010 г. по гр. д. № 375/2010 г. на ВКС, решение № 108 от 23. 12. 2020 г. по гр. д. № 1113/2020 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 94 от 31. 03. 2015 г. по гр. д. № 5791/2014 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 251 от 09. 01. 2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 205 от 25. 11. 2013 г. по гр. д. № 3243/2013 г. на ВКС, решение № 327 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 5411/2016 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 944 от 21. 12. 2012 г. по т. д. № 660/2012 г. на ВКС.

2. При условие, че факт по делото с правно значение подлежи на пълно главно доказване, следва ли съдът да приеме за успешно проведено доказването, като косвено относно факт, който обуславя спорното право и когато не е установена такава система от доказателствени факти, които създават сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността от доказателствени факти, наистина се е осъществил.

Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 1165 от 18. 10. 2013 г. по гр. д. № 2719/2013 г., решение № 61 от 01. 03. 2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 135 от 12. 12. 2018 г. по гр. д. № 4288/2017 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 215 от 22. 12. 2015 г. по гр. д. № 6209/2014 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 226 от 12. 07. 2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, решение № 843 от 21. 07. 2011 г. по гр. д. № 315/2010 г. на ВКС, г. о., решение № 60197 от 23. 11. 2021 г. по гр. д. № 636/2021 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 140 от 27. 05. 2020 г. по т. д. № 3106/2018 г. на ВКС, 1 т. о., решение № 153 от 03. 02. 2017 г. по т. д. № 3372/2015 г. на ВКС, 1 г. о.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос. В съответствие с посочената от касатора практика на ВКС, въззивният съд е приел, че писмената декларация на М. Л. изхожда от „другата страна“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК – тоест от лицето, което е участвало в сделката и което се явява частен праводател на страната, която оспорва доводите за привидност.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. Въпросът по съществото си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените, както и поради необоснованост на фактическите изводи. Въпросът налага преценка на начина на обсъждане на събраните по делото доказателства и съответствието с тях на фактическите изводи, тоест преценка на правилност на въззивното решение, извършването на каквато във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. В този смисъл и съгласно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, точка 1, въпросът не покрива изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от това, следва да се посочи, че изводът на въззивния съд, че ответницата по иска е била недобросъвестна по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, е базиран на следните установени по делото факти: близките отношение между ответницата и наследодателя на ищците и съвместното им живеене в общо домакинство; участието й в разговор с наследодателя на ищците и свидетелката П. А. В., в който ответницата и П. Л. уговаряли свидетелката П. Л. да й прехвърли апартамента фиктивно за 50000 евро, като плащането на цената да стане с парите, които той ще й даде, но свидетелката не се съгласила и впоследствие разбрала от Д. Д., че „сделката е минала през майка й“; ответницата била наясно със симулативния характер на продажбата, тъй като продажната цена по нея не била платена от купувача М. Л., а със средства на продавача и след извършването й на 15. 08. 2017 г. двамата с П. Л. продължили да живеят в жилището. Съдът е приел, че всички тези обстоятелства, ценени съвкупно, създават сигурно убеждение, че към сключване на договора за покупко-продажба с М. Л., ответницата е знаела за симулативността на сделката от 15. 08. 2017 г.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Ответниците по касационната жалба не претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни да са направили такива.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260359 от 27. 01. 2022 г. по в. гр. д. № 4013/2021 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: