Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 7146 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), подадена чрез пълномощник, против решение №648 от 24.06.2022 г. по адм. д. №407/2022 г. на Административен съд София-област (АССО), с което съдът е отменил негово решение №230-03/30.03.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на "Дженерали застраховане" АД. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че липсва вторият елемент от фактическия състав на чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) - действие или бездействие, с което са нарушени разпоредбите на КЗ и подзаконовите актове по прилагането му. Сочи, че Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" (НЗЗРСРТЗ) не предвижда възможност отговорността на застрахователя да бъде ограничавана и, доколкото е сключен застрахователен договор, покриващ риска "трудова злополука", която в процесния случай е надлежно установена, то за застрахователя обективно възниква отговорност за изплащане на застрахователното обезщетение. Твърди се, че с приложената ПАМ се изисква от застрахователя да преразгледа становището си за основанието и размера на изплатеното по застрахователната претенция обезщетение, а не, както съдът е приел, да се създаде задължение за изплащане на обезщетение. Навежда доводи, че задължението за представяне в КФН на заверено копие от документ (платежно нареждане), удостоверяващ преразглеждането на решението, е свързано с евентуалната промяна на становището на застрахователя в резултат на преразглеждането, но органът чрез приложената ПАМ не задължава застрахователното дружество да изплати такова. Оспорва съдебния акт и в частта на присъдените разноски. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество, с което подадената от "Дженерали застраховане" АД жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита от юрисконсулт в двете съдебни инстанции.

Ответникът "Дженерали застраховане" АД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона.

Първоинстанционният съд е установил, че в КФН е постъпила жалба от И. И. срещу отказ на "Дженерали застраховане" АД за изплащане на обезщетение по застрахователна претенция във връзка с претърпяна трудова злополука. При извършена от страна на КФН проверка по случая е установено, че на 21.05.2020 г. между застрахователя и "Л. И. – ЛОФ" ЕООД е сключен договор за задължителна групова застраховка "Трудова злополука", като на 07.08.2020 г. е издаден Добавък №2, съгласно който застрахователят приема да застрахова допълнително новоназначено в дружеството лице - подателя на застрахователната претенция на Иванов.

На 17.11.2020 г. същото лице е претърпяло трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в следствие на която е придобило трайно намалена работоспособност пожизнено в размер на 100%, удостоверена с експертно решение на ТЕЛК, поради което е подало до застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. След разглеждането й застрахователят е отказал изплащане на застрахователната сума, като отказът е мотивиран с приложението на т.9.17 от раздел "Изключени рискове" от Общите условия на застрахователния договор, съгласно която застрахователните рискове не се покриват в случаите, когато събитието е настъпило или е вследствие злополука, настъпила със застрахования поради неспазени от него правила или инструкции за безопасност. Според застрахователя трудовата злополука е настъпила в резултат на грубо нарушение на правилата за безопасна работа, като са нарушени чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и т. 6 от Инструкциите за техническа безопасност за машинист трошачка и ГТЛ на работодателя.

С писмо от 09.02.2022 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е изискал от застрахователното дружество да представи заверено копие от писмено доказателство, удостоверяващо преразглеждането на претенцията. Според органа, тъй като сключената застраховка е обект на нормативна регламентация, то не е допустимо в общите условия да бъдат договаряни изключени рискове, които не са предвидени в нормативни актове. В указания срок не е постъпил отговор, поради което на дружеството повторно са дадени описаните указания. "Дженерали застраховане" АД е представило отговор, с който потвърждава становището си за отказ. На основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 1 във връзка с 587, ал. 1, т. 4 КЗ, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 2 НЗЗРСРТЗ е открито административно производство за издаване на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. На дружеството е предоставен петдневен срок за представяне на обяснения и възражения, като такива са постъпили в КФН на 22.03.2022 г.

Като е обсъдил събраните по административната преписка доказателства и възражения на застрахователя, заместник-председателят на КФН е издал оспореното по делото решение №230-03 от 30.03.2022 г., с което е разпоредил на "Дженерали застраховане" АД в срок от пет работни дни от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да представи в КФН заверено копие на писмено доказателство (платежно нареждане), удостоверяващо преразглеждането на претенция № 210834774, като се съобрази с всички представени по претенцията доказателства и приложимата нормативна уредба.

Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че с диспозитива на административния акт застрахователят е задължен да преразгледа претенцията и да представи в КФН платежно нареждане, което фактически означава именно преразглеждане на постановения отказ за изплащане на обезщетението. Приел е, че спорът за дължимостта на обезщетението би следвало да бъде решен от общите граждански съдилища, а административният орган не може да решава възникнал между страните по договор правен спор. Формирал е извод, че административният акт е постановен при липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за прилагането на мярката, поради което е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, и го е отменил.

Решението е правилно.

Спорният по делото въпрос е дали административният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Съгласно чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ заместник-председателят на КФН може да прилага мерките по ал. 2 и 3, когато установи, че застраховател е извършил действия или е допуснал бездействия, които могат да доведат или са довели до застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Нормата на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ предвижда възможността в случаите по ал. 1 заместник-председателят да прилага принудителни административни мерки, като разпорежда писмено да се предприемат конкретни мерки, за да се предотвратят или преустановят допуснатите нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. Елементите на фактическия състав, за прилагане на ПАМ по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ са специален правен субект, действие или бездействие, извършено от този субект, което е довело до нарушаване на КЗ или подзаконовите актове по прилагането му и/или до застрашаване на интересите на ползвател на застрахователна услуга.

По делото не е спорно, че "Дженерали застраховане" АД е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1 КЗ, както и търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 Търговския закон (ТЗ), поради което и предпоставката по чл. 587, ал. 1 КЗ е изпълнена. По делото е спорно изпълнена ли е втората посочена в закона предпоставка за прилагане на мярката - нарушаване от страна на застрахователя на чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 2 НЗЗРСРТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 НЗЗРСРТЗ задължителната застраховка "Трудова злополука" покрива следните рискове: 1. смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука; 2. трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука; 3. временна неработоспособност вследствие на трудова злополука. Според чл. 7, ал. 2 НЗЗРСРТЗ временната неработоспособност и степента на трайно намалената работоспособност се удостоверяват с болнични листове и експертни решения, издадени от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. Нормата на чл. 9, ал. 2 НЗЗРСРТЗ определя размера на дължимото обезщетение при трайно намалена работоспособност на застрахованото лице в процент от застрахователната сума равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя.

В случая, позовавайки се на нарушение на чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 НЗЗРСРТЗ, заместник-председателят на КФН е задължил застрахователя да преразгледа претенцията на лицето и да представи копие на писмено доказателство (платежно нареждане). Посочените като нарушени правни норми от НЗЗРСРТЗ регламентират по какъв начин се определя размерът на дължимото от застрахователя обезщетение, но при наличие на покрит риск. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че има спор между застрахованото лице и застрахователя относно дължимостта на обезщетението във връзка с обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука и в тази връзка дали са приложими клаузите на сключения договор за застраховка, които изключват изплащането на обезщетението при определени обстоятелства. Действително това е търговски спор поради обстоятелството, че застрахователният договор е търговска сделка. По делото няма данни възникналият между страните търговски спор да е разрешен от гражданския съд, от чиято компетентност е да се произнесе по него.

Оплакванията на касационния жалбоподател, че с прилагането на процесната ПАМ не е иззета правораздавателната власт на съда, са необосновани. Правомощията на надзорния орган се ограничават до възможността да осъществява контрол и да реагира при нарушаване от застрахователя на правни норми, които установяват негово задължително поведение и нарушението на които представлява административно нарушение, което е основание за налагане на административно наказание. Само за такива задължения на застрахователя надзорният орган може да прилага принудителна държавна власт - във формата на принудителна административна мярка или на административно наказание. Ето защо обосновано първоинстанционният съд е приел, че за задължения на застрахователя, които са предмет на застрахователния договор, т. е. на постигнатото между двете страни по договора съгласие, надзорният орган не може да встъпва в правата на застрахования и да упражнява чрез силата на държавната принуда субективни права на лицето, ползващо застрахователната услуга.

Издателят на акта като административен орган не може да се произнася по търговски спор, касаещ вида на настъпилия по договора за застраховка "Трудова злополука" покрит риск, наличието или липсата на вина при настъпване на застрахователно събитие, да разпорежда изплащането на претендираното обезщетение. Съдебният състав приема за неоснователно възражението на касатора, че не е разпоредил плащане. Волята на органа е формирана с диспозитива на административния акт, който съдържа директно разпореждане за плащане, защото като част от ПАМ е разпоредено да бъде представен документ за направено плащане. Ако се приеме, че заместник-председателят на Комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор", разполага с правомощие да приложи процесната принудителна административна мярка, следва, че Кодексът за застраховането въвежда алтернативен "привилегирован ред" за разглеждане на правни спорове относно присъждането на застрахователно обезщетение по застраховка "Трудова злополука", а това не съответства на целта на закона и предвидените в КЗ принудителни административни мерки.

При наличието на търговски спор обстоятелството застрашило ли е с действията и бездействията си застрахователното дружество интересите на ползвателя на услугата може да бъде разрешен само по общия исков ред. Горното обосновава извод, че не са изпълнени предпоставките за издаването на акт по чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ, с който заместник-председателят да разпореди изплащането на обезщетението, изисквайки представянето на платежно нареждане за извършване на същото. Затова правилен е изводът на първоинстанционния съд, че прилагането на принудителната административна мярка, с която се разпорежда на застрахователя да изплати съответните застрахователни обезщетения, противоречи на материалния закон.

Неоснователно е и оспорването на решението в частта на присъдените разноски. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Искането за присъждане на разноски и представянето на съответните доказателства следва да бъде направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая първоинстанционното съдебно решение е благоприятно за "Дженерали застраховане" АД, като искането за присъждане на разноски е направено от страната с подадените по делото писмени бележки, заведени с вх. №3289/07.06.2022 г. в деловодството на съда - преди провеждане на последното открито съдебно заседание на 08.06.2022 г., съответно, преди приключване на устните състезания. Същите са постъпили в съда чрез куриер, видно от приложената на л. 95 разписка. Независимо от причините, поради които постъпилите бележки, съдържащи претенция за присъждане на разноски, не са докладвани в проведеното открито съдебно заседание, те са били своевременно представени. Доколкото искането е надлежно и своевременно сторено, то първоинстанционният съд правилно е присъдил същите в полза на "Дженерали застраховане" АД.

Като е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в полза на касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №648 от 24.06.2022 г. по адм. д. №407/2022 г. на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор, гр. София, ул. "Будапеща" №16, да заплати на "Дженерали застраховане" АД, гр. София, бул. "К. А. Д. №68, направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА