О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50474

София, 07.12.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 2253 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 249 от 23.02.2022г. по гр. д. № 2221/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3935 от 05.06.2017г. по гр. дело № 20128/2014г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от П. П. К.в и Е. А. К. против Л. К. Д. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху недвижим имот - апартамент № *, на четвърти етаж, с площ 85,93 кв. м., състоящ се от кухненски бокс, две стаи, дневна, баня, тоалетна, дрешник, мокро помещение и две тераси, в блок *, в жк.М.”-1 в [населено място], заедно с принадлежащите му 3,55% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Потвърдено и е и първоинстанционното решение за осъждане на Л. К. Д. да заплати на П. П. К. и Е. А. К. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 14 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на гореописания недвижим имот за периода от 15.12.2011г. до 15.12.2014г., заедно със законната лихва от предявяване на иска - 15.12.2014г.

Касационната жалба е подадена от ответницата по исковете Л. К. Д., чрез пълномощника адв. Р. Р.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване визира основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулира правните въпроси: как следва да се кредитират показанията на множество разпитани свидетели за едни и същи обстоятелства, когато част от свидетелите са роднини на посочилата ги страна; как следва да се кредитират свидетелските показания когато част от свидетелите имат непосредствени впечатления за продължителен период от време, а други имат само еднократни впечатления; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо дава вяра на един от заинтересованите свидетели, а не дава вяра на другите. Основанието очевидна неправилност се сочи спрямо изводите на съда по предявеното от жалбоподателката възражение за право на задържане до заплащане на подобрения в имота. Изтъква се, че съдът е намерил за недоказано кой е заплатил довършителните разходи за жилището, въпреки приетото че жалбоподателката е във владение най-късно от лятото на 2010г. и установеното от свидетелите, че ремонтните дейности са извършени през същата година, а не по-рано.

Ответниците по касационната жалба П. П. К. и Е. А. К. в писмения си отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по ревандикационен иск и иск за заплащане на обезщетение за ползване относно апартамент в [населено място]. Ищците основават правото си на собственост на договор за покупко-продажба, сключен с „Елиди“ ООД, за който е съставен нотариален акт № 39/14.08.2006г. Твърдят, че са били в близки отношения с ответницата и са й предоставили жилището за периода 01.07.2010г. до 01.07.2011г. да го ползва безвъзмездно. След изтичане на срока ответницата продължила да ползва имота и отказва да върне владението. Наред с признаване на собствеността и осъждане на ответницата да предаде владението претендират и заплащане на обезщетение за ползване за периода от 15.12.2011г. до 15.12.2014г. в размер на 14 066 лв.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че двамата с ищеца са били съдружници в „Елиди“ ООД, което е изградило сградата и че ищците, макар и да са станали собственици, никога не са владели имота. Оспорва наличието на уговорка за ползване. Позовава се на придобивна давност за периода от 29.06.2006г. до 31.12. 2014г. като счита, че има качеството на добросъвестен владелец. Позовава се на чл.70 ал.3 ЗС и на правата по чл.71 и чл.72 ЗС. Предявява право на задържане върху вещта до заплащане на извършени от нея подобрения, представляващи довършителни работи в жилището. Иска присъждане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота - 110 000лв.; евентуално на по-малката стойност измежду тази на направените разноски и увеличената стойност на имота в размер на 45 000лв.

Видно от представения нотариален акт от 14.08.2006г., че „Елиди” ООД, представлявано от управителя П. К., продава на П. и Е. К. процесното жилище. А с предварителен договор от 30.06.2006г. „Елиди” ООД, представлявано от управителя Л. Д., поема задължение да продаде на Л. Д. същия апаратамент. Безспорно е по делото, че имотът се владее от ответницата и че не е сключван окончателен договор въз основа на предварителния такъв от 30.06.2006г. Предварителният договор е оспорен от ищците като антидатиран и създаден за нуждите на процеса. Приетата счетоводна експертиза е установила, че на 30.06.2006г. с ПКО № 18/30.06.2006г. ответницата е внесла в касата на дружеството сумата от 25 300лв. като депозит по предварителен договор от 30.06.2006г. за покупко-продажба на ап.24. Сумата е осчетоводена по сметка 501 в хронологична оборотна ведомост и в аналитична подсметка 429, което осчетоводяване е неправилно. Въз основа на това съдът е приел, че счетоводното записване не е достатъчно доказателство за установяване, че датата на съставяне на предварителния договор е 30.06.2006г. По делото не са представени други доказателства по смисъла на чл.181 ГПК, които да установяват по безсъмнен начин датата на частния диспозитивен документ. Поради това съдът е приел, че оспореният предварителен договор е неистински документ по отношение на датата на сключването му.

Приета е техническа експертиза, според която стойността на недвижимия имот е увеличена със стойността на довършителните работи, а именно с 43 644лв.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Л. е бил в жилището през лятото на 2009г. по покана на ищеца, който се бил върнал от САЩ. Според него в апартамента в кухненския бокс е имало една маса и столове, било е пригодено за живеене - боядисано, с теракот и ламинат на пода; в санитарния възел свидетелят не е влизал; жилището не е било напълно обзаведено, но можело да се живее. Апартаментът се състои от три помещения - от вратата вляво е кухненския бокс с тераса, в дъното има спалня с тераса. П. имал ключ от него. Свидетелката К. е сестра на ищеца. Тя е ходила в апартамента в[жк]няколко пъти преди 2010г. Тогава никой не живеел в жилището, слагали се плочки; свидетелката ходила да бърше прах и да проветрява, тъй като брат й живеел в САЩ. По-късно брат й казал, че ще даде апартамента на ответницата и съпруга й да живеят временно в него, защото са в затруднено положение. За последен път свидетелката посетила имота през 2010г., дотогава тя е имала ключ, но през 2010г. го е върнала на брат си, за да го предаде на ответницата. Според нея жилището било довършено, но необзаведено. Имало плочки, мокет. Свидетелката не е забелязала някой да е влизал, докато тя е имала ключ от апартамента.

Свидетелят Щ. се е запознал с ответницата по повод покупко - продажба на жилище в ж. к. „М., [жилищен адрес]. Той за първи път е влязъл в жилището на ет.4, ап.* през 2008-2009г. Тогава е бил незавършен - на шпакловка и замазка. За последен път е влязъл в апартамента преди разпита и тогава е бил довършен - има плочки, тапети, мебели. Свидетелят живее в същата сграда и е виждал майсторите, които са извършвали ремонта; според него довършителните работи са извършени от ответницата. Виждал е работници през летните месеци на 2010г. и разбрал, че се прави ремонт в ап.24. На свидетеля му направило впечатление замърсяването на площадката пред апартамента поради ремонта.

Свидетелят Д. е бил домоуправител на входа, живее в сградата от 2008г. За първи път е бил в апартамента преди 5-6 години. Към 2010г., когато е бил домоуправител, вратата на ап.* му отваряла г-жа Д.; не е виждал друг да живее в жилището. Преди 2010г. също не е виждал някой друг освен Л. да влиза и излиза от апартамента. Не знае за спорове относно имота. Още при строителството всички ключове са били у Л. Д., която свидетелят познава като инвеститор. Свидетелят не познава ищците.

Обсъждайки тези показания, решаващият съд е посочил, че кредитира показанията на свидетелите на ищците като основаващи се на лични впечатления и непротиворечащи помежду си. Тези на свидетелката К. е преценил при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка с единия от ищците, но ги е счел за убедителни и достоверни. Показанията на свидетелите на ответницата съдът също е кредитирал като основаващи се на лични впечатления. Не е дал вяра единствено на изказаното от св. Д. предположение, че ключ от жилището е имала само ответницата.

При тези доказателства съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици с договора за продажба от 14.08.2006г., който не е бил оспорен. По-нататък е разгледал наведеното от ответницата възражение за придобиване по давност, основано на предварителния договор от 30.06.2006г. Посочил е, че презумпцията на чл.69 от ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение от момента на установяването й и ползва владелеца в отношенията му със собственика. Отбелязал е, че владението на основание предварителен договор винаги е недобросъвестно и е необходимо владение десет години за придобиване по давност. Намерил е за недоказано упражняване на фактическа власт от датата на предварителния договор от 30.06.2006г. Възприел е твърденията на ищците, че са предоставили жилището на ответницата за ползване безвъзмездно при условията на договор за заем за послужване - чл.243 от ЗЗД. От показанията на свидетелката К. е установено, че през лятото на 2010г. е предала ключа от апартамента на брат си П., за да го даде на ответницата, която да живее в него със семейството си. Тези показания не са оборени от останалите събрани доказателства, включително и от показанията на свидетелите на ответната страна. Поради това съдът е приел, че е бил сключен договор за заем за послужване между страните по делото за периода от 01.07.2010г. до 01.07.2011г. По този начин е оборена презумпцията на чл.69 от ЗС за част от периода на придобивната давност, посочен от Л. Д. За този период тя има качеството на държател. От показанията на свидетелите Л. и К. е видно, че преди лятото на 2010г. имотът е бил във владение на ищците, така че фактическа власт като владение ответницата е могла да осъществява след 2010г. Искът е предявен през месец декември 2014г. и не е изтекъл десетгодишен срок. Поради това ответницата не могла да придобие правото на собственост по давност. По тези съображения е уважен иска по чл. 108 ЗС.

Претенцията по чл. 59 ЗЗД съдът също е уважил. Приел е, че ответницата (сега касатор) е ползвала процесния имот за периода от 15.12.2011г. до 15.12.2014г. като това е било без основание и е довело до обедняване на ищците от невъзможността да реализират за себе си доход, съответно до обогатяване на ответницата чрез спестяване на разходи. Размерът на обезщетението е определен в съответствие със заключението на техническата експертиза.

По възраженията на Л. Д. за право на задържане до заплащане на подобрения съдът е приел, че тя не разполага с правата на добросъвестен владелец, нито на приравнен такъв - предварителният договор от 30.06.2006г. няма достоверна дата и не може да се противопостави на ищците, които не са страна по договора, а са придобили собствеността от „Елиди“ ООД на 14.08.2006г. Ответницата по иска е недобросъвестен владелец и като такъв не може да упражнява право на задържане до заплащане на подобрения. В допълнение съдът е посочил, че не е доказано по категоричен начин, че подобренията са извършени и заплатени от жалбоподателката. Свидетелят Щ. не изброява какво точно е извършено в жилището, кога и с какви средства. Затова е приел възраженията за неоснователни.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о, приема следното:

Поставените правни въпроси касаят преценката на свидетелските показания с оглед заинтересоваността на някои от тях и значението дали впечатленията им са за продължителен период от време или еднократни; за задължението на съда да изложи мотиви защо дава вяра на един от заинтересованите свидетели, а не дава вяра на другите. Не са налице визираните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В случая съдът е направил разграничение на кого от свидетелите дава вяра и по каква причина, съответно кои от изнесените от свидетелите факти намира за недостоверни. Поради това липсва отклонение от приложената практика по Решение № 182 от 15.07.2019г. по гр. д. № 3322/2017г. на ІV г. о. и Решение № 71 от 13.05.2019г. по гр. д. № 2835/2018г. на І г. о. Тук следва да се отбележи, че показанията на двете групи свидетели не са взаимно изключващи се, защото те дават сведения за различни отрязъци от време. Вярно е, че единият свидетел на ищеца е извършил еднократно посещение на имота през 2009г., а втората свидетелка, (чийто показания са ценени с оглед чл. 172 ГПК) е посещавала имота за последно 2010г. Свидетелите на ответницата от своя страна изнасят конкретни обстоятелства за периода от 2010г. нататък, така че директно противоречие между тях липсва. Именно в резултат на съвместяването на свидетелските показания съдът е направил извод, че фактическа власт само от ответницата е осъществявана след 2010г. Отделно, визираните правни въпроси нямат решаващо значение за изхода на спора. Отхвърлянето на възражението за придобивна давност е обосновано с недостатъчност на изтеклия период от време, необходим за придобиване по давност по чл. 79, ал.1 ЗС. А спрямо тези изводи не се сочи основание за достъп до касационен контрол.

Основанието очевидна неправилност се поддържа спрямо изводите на съда по предявеното от жалбоподателката възражение за право на задържане до заплащане на подобрения в имота. Изтъква се, че съдът е намерил за недоказано кой е заплатил довършителните разходи за жилището, въпреки приетото че жалбоподателката е във владение най-късно от лятото на 2010г. и установеното от свидетелите, че ремонтните дейности са извършени през същата година, а не по-рано. Изводите на съда по отношение доказването на подобренията в случая нямат отношение към изхода на спора по предявеното възражение за право на задържане до заплащане на подобрения. От решаващо значение е, че ответницата няма качество на добросъвестен владелец, нито на приравнен такъв и не разполага с право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС. А при липса на право на задържане претенция за заплащане на подобрения, предявена с възражение в рамките на производство по чл. 108 ЗС, не може да бъде разглеждана. Възражението е защитно средство срещу предявения иск, а с възражение за подобрения, без право на задържане, ответникът по ревандикационен иск не може да отблъсне претенцията на собственика за предаване на владението - виж чл. 298, ал.4 ГПК.

Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Разноски от ответниците не са направени и не се претендират. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 23.02.2022г. по гр. д. № 2221/2021г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Л. К. Д.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: