4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5624

гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2755 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, на З. Т. Н., с пълномощник адв. Ц. И. от АК - В. срещу въззивно решение № 48/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 406/2024 г. на Окръжен съд - Видин в частта му, с която след частична отмяна на решение № 513/15.08.2024 г. по гр. д. № 2310/2022 г. на Районен съд - Видин, е отхвърлен иска на З. Т. Н. срещу М. М. Ц., И. Т. Д. и М. Т. Д. с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2017 г., на апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 73,69 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № .., с площ 4,20 кв. м, по отношение на 3/4 идеални части от правото на собственост върху имота.

Въззивното решение в частта му, с която е обявен за окончателен сключения на 21.07.2017 г. между М. М. Ц., в качеството му на продавач, и З. Т. Н., в качеството й на купувач, Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, за размера на притежаваните от М. М. Ц. 1/4 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, не е обжалвано в срок и е влязло в сила.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение в отхвърлителната му част, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск и по отношение на останалите 3/4 идеални части от правото на собственост върху имота. Твърди се, че въззивният съд не е зачел доказателствената сила на удостоверението за наследници на С. Ц. Д. /бивш собственик на имота, предмет на предварителния договор/ и неправилно е приел, че синовете на Т. М. /съпруг на Д./ са синове и на С. Д. и нейни преки наследници, което е довело до неправилен извод за неоснователност на иска по отношение на ответника М. М. Ц. в разликата над 1/4 идеална част до размера от 1/2 идеална част от имота. По отношение на останалата 1/2 идеална част от имота, се твърди, че неправилно съдът е уважил направеното от особения представител на ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д. възражение за погасителна давност.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, от касатора са формулирани следните въпроси: 1. „За дела който наследява преживелия съпруг, равен на частта на детето - съгласно чл.9 ал.1 ЗН - установимо от удостоверението за наследници като официален свидетелстващ документ в противоречие с практиката на ВКС?“. По въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с: решение № 274 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 265/2011 г. на ВКС и TP № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС; и 2. „Следва ли съдът да уважи релевирано от особен представител, личното субективно потестативно право на длъжник да се позове на изтекла погасителна давност, при обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред, в хипотеза, че няма доказателства приел ли е или не е приел наследника наследството или при упражняване на това лично субективно право, чрез особен представител приемането на наследството се презюмира, със самото възражение за изтекла погасителна давност?“. Твърди се противоречие с решение № 95/09.07.2024 г. на т. д. № 1515/2023 г на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на решението.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата М. М. Ц. не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д. в писмен отговор, подаден чрез назначеният им особен представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивния съд е приел, че недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 21.07.2017 г., е бил бивша собственост на С. Ц. Д., починала на 20.11.2016 г. Приел е, че след смъртта си Д. е оставила наследници по закон: Т. М. Д. - съпруг, И. Т. Д. - син, М. Т. Д. - син и М. М. Ц. – син от предишен брак. Т. М. Д. починал на 14.08.2017 г. и оставил за наследници ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д., негови синове.

Установено е, че на 21.07.2017 г. между ищцата З. Т. Н., като купувач и Т. М. Д. и М. М. Ц., двамата като продавачи е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот по силата, на който Т. М. Д. и М. М. Ц. са се задължили да продадат на ищцата процесния недвижим имот, за сумата от 26 000 лв., платима както следва: предплата /капаро/ 9 000 лв. платени на Т. М. Д. в деня на подписване на предварителния договор, остатъка от 17 000 лв. платими до 21.08.2017 г. да бъдат изплатени на М. М. Ц. при прехвърляне на имота в нотариална форма с нотариален акт пред нотариус. В чл. 8 от Договора било уговорено изповядване на сделката да се извърши в срок до 21.08.2017 г. Прието е, че ищцата е заплатила продажната цена при условията и сроковете уговорени в предварителния договор, но ответниците не изпълнили насрещното си задължение.

Въззивният съд е приел, че при откриване на наследството на С. Д. на 20.11.2016 г. всеки от наследниците й, които според съда са: Т. Д., М. Ц., М. Т. и И. Т., е наследил и придобил по 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. При откриване на наследството на Т. Д. на 14.08.2017 г. наследниците му М. Т. и И. Т. придобили и неговата 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот или по още 1/8 идеална част за всеки, т. е. заедно техният дял от имота възлизал общо на 3/4 идеални части.

Тъй като ответникът М. Ц. признал иска, въззивният съд е приел, че по отношение на собствената му 1/4 идеална част от имота, искът следва да бъде уважен. За да отхвърли иска за останалите 3/4 идеални части, за които съдът е прел, че са били придобити от ответниците М. Т. и И. Т., въззивният състав е посочил, че с оглед направеното от тях /чрез назначеният им по реда на чл. 46 ал. 7 ГПК особен представител/ възражение за изтекла погасителна давност, искът в тази му част е неоснователен, като погасен по давност. Уговорения срок за сключване на окончателен договор бил до 21.08.2017 г., от която дата започнал да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, който изтекъл на 21.08.2022 г. Иск бил предявен на 11.11.2022 г., т. е. след изтичане на срока.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по уточнения от съда въпрос: за доказателствената сила на удостоверението за наследници, издадено от компетентен орган, в упражняване на удостоверителната му функция, по установените форма и ред, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.

По втория въпрос съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя З. Т. Н. следва да бъдат дадени указания, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 62 лв. и да представи по делото вносния документ за това в установения от закона срок.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 48/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 406/2024 г. по описа на Окръжен съд - Видин в частта му, с която след частична отмяна на решение № 513/15.08.2024 г. по гр. д. № 2310/2022 г. на Районен съд - Видин, е отхвърлен иска на З. Т. Н. срещу М. М. Ц., И. Т. Д. и М. Т. Д. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2017 г., на апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 73,69 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20 кв. м, по отношение на 3/4 идеални части от правото на собственост върху имота.

УКАЗВА на жалбоподателя З. Т. Н. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 62 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната й жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.