О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50472

София, 06.12.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1835 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. Т., чрез пълномощника му адвокат М. Д., против решение № 260025 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1274 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е обезсилено решение № 1294 от 5.04.2019 г. по гр. д. № 20471/2017 г. на Районен съд - Пловдив (за допускане на съдебна делба на дворно място цялото от 1875 кв. м., представляващо УПИ ** в кв. 68 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992 г., ведно с дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо поземлен имот * в кв. 68, който поради допусната грешка в кадастралната основа на действащия план на [населено място] е обособен като нов имот пл. № * в кв. 68 в рамките на УПИ ** в кв. 68 по плана на [населено място] между съделителите и при права в съсобствеността: С. П. Т. – 1200.60/1875 ид. ч., С. С. С. и С. Н. С. – 474.40/1875 ид. ч. в режим на СИО и Д. С. П. и Д. С. П. – 200/1875 ид. ч. в режим на СИО), като е прекратено делбеното производство.

Отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали Д. С. П. чрез пълномощника си адвокат С. Д. и Д. С. П. чрез пълномощника си адвокат С. А., в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените по делото разноски.

С. С. С. и С. Н. С. не са изразили становище по касационната жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Искът за делба е предявен от С. П. Т., като съсобствеността е основана на следните твърдения: дворното място от 1675 кв. м., съставляващо УПИ ** в кв. 68 и дворно място, съставляващо поземлен имот * в кв. 68 с площ от 200 кв. м. е било едно цяло, собственост на С. К. А.. През 1964 г. С. К. А. е продал на Г. Е. Г. 1292/1442 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел ** по плана на селото към този момент. През 1999 г. наследникът на Г. Г. – Х. Г. е признат за собственик на 308/1660 ид. ч. от имот пл. № *, за който е отреден парцел ** в кв. 68. През 1999 г. С. и С. С. придобиват собственост върху 474.40 ид. ч. от парцел ** в кв. 68. С влязло в сила решение по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд - Пловдив е признато за установено по отношение на Х. Г. Г. и С. С. С., че към момента на влизане в сила на действащия регулационен план от 1992 г. С. К. А. е бил собственик на 200/1800 ид. ч. от парцел ** и че е допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план, изразяваща се в обособяване на нов имот пл. № 442 в кв. 68 в рамките на парцел ** в кв. 68. Д. С. П. е закупил през 2015 г. поземлен имот * с площ от 200 кв. м. През 2017 г. ищецът е закупил от наследниците на Х. Г. Г. 1200.60/1675 ид. ч. от УПИ ** и построените в него двуетажна масивна сграда и две стопански сгради-навес.

Отговор на исковата молба са подали Д. С. П., С. С. С. и С. Н. С., които са се явили и в първото по делото заседание, като не са оспорили наличието на съсобственост, а само иска за делба, тъй като всеки съсобственик може реално да ползва правата си.

Първоинстанционният съд е приел, че е безспорно между страните, а се установява и от писмените доказателства, че: УПИ ** по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992 г. е с площ от 1675 кв. м.; ищецът е собственик на 1200.60/1675 ид. ч.; Д. С. П. е собственик на ПИ * с площ 200 кв. м., придобит в режим на СИО с Д. С. П.; С. С. С. и С. Н. С. са собственици в режим на СИО на 474.40 ид. ч.; страните са обвързани от влязло в сила решение от 19.01.2000 г. по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд – Пловдив, че С. К. А. (праводател на Д. и Д. П.) е собственик на 200/1800 ид. ч. от парцел ** и че е допусната грешка в кадастралната основа на действащия план на селото, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992 г, изразяваща се в обособяването на нов имот пл. № * в рамките на парцел **, кв. 68; преди одобряването на действащия план на селото от 1992 г. имот пл. № * и имот пл. № * са образували общ парцел.

Възприемайки заключенията на съдебно-техническите експертизи (потвърждаващи допусната грешка в кадастралната основа на регулационния план от 1992 г., чрез отразяване на самостоятелен имот пл. № * в рамките на парцел **, кв. 68), районният съд е приел, че ПИ * следва да бъде в рамките на УПИ **, кв. 68 и не може да съществува като самостоятелен имот. Счел е, че тази грешка вероятно се дължи на отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба от 1964 г., в който е отразено, че прехвърлителят си запазва източното крило на намиращата се в имота постройка, като изхода към улицата на тази част ще се ползва реално самостоятелно с 4 м лице към улицата, мерено от северозападния ъгъл на парцела, която част вероятно е отразена като имот пл. № * по одобрения кадастрален план от 1992 г. Посочил е, че техническите органи при изработване на дворищно-регулационен план не могат да прокарват по собствена инициатива разделителна линия в съсобствен парцел и да обозначават частите с различни планоснимачни номера, защото по този начин извършват делба на парцела, каквото правомощия те нямат. Направил е извод, че е налице съсобственост върху един имот, включващ УПИ **, кв. 68 и ПИ * в кв. 68 с обща площ 1875 кв. м.

Въззивното производство е било образувано по жалба на Д. С. П. с довод, че със съпругата му са собственици на самостоятелен ПИ * с площ от 200 кв. м. и грешка в регулационния план не може да се констатира в делбеното производство и по жалба на С. С. С. и С. Н. С. с доводи, че е необоснована претенцията, че ПИ * следва да бъде част от УПИ **, кв. 68, че те желаят да ползват придобитата идеална част от УПИ и грешка в регулационния план не може да бъде констатирана и коригирана в делбеното производство.

Окръжен съд – Пловдив е приел, че спорен между страните е въпросът дали между тях е възникнала съсобственост по отношение на урегулиран поземлен имот ** в кв. 68 и поземлен имот * с площ от 200 кв. м., в кв. 68 , както и дали тези имоти следва да се разглеждат като един, като ПИ * да е част от УПИ **.

Възпроизвел е заключенията на съдебно-техническите експертизи. Съгласно заключението на вещото лице Й. Й. имот *, за който е отразен УПИ **, кв. 68 с площ от 1675 кв. м. е заключен между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,9, 10 и 1, а имот *, кв. 68 с площ от 200 кв. м. е заключен между точки 1,2,3,4,5,6,7, и 1 от скица на л.96. Вещото лице е констатирало, че с изработването на регулационния план през 1992 е допусната грешка, като не е включен ПИ * към УПИ - *, както и че към настоящия момент ПИ * не е включен към УПИ; че ПИ * не отговаря на изискванията за обособяване като самостоятелен имот, тъй като площта му не отговаря и на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗУТ, ПИ 442 и на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони; че е необходимо чрез ПУП-ПРЗ да се извърши поправка на КРП от 1992 г. като се обединят двата имота в едно общо УПИ.

Обстоятелството, че за УПИ **, ПИ № * и ПИ№ * има допусната явна грешка в регулационния план от 1992 е констатирано и от комисия към О. Р. в приетият по делото констативен акт № 3 от 11.04.2018 г., където е казано, че трябва да се предприемат действия от съсобствениците по процедиране на ПУП-ПРЗ.

Със заключението на вещото лице К. Д. се потвърждават констатациите на вещото лице Й., че за УПИ **, кв. 68 и ПИ * има грешка в регулационния план, одобрен със заповед от 20.08.1992 г., изразяваща се в това, че съгласно регулационните линии в червено и синьо ПИ * и ПИ * попадат в общ УПИ, което е некоректно отразено в плана - по ПУП за ПИ * няма образуван самостоятелен УПИ, а е в границите на УПИ **, което не е отразено в плана; че ПИ * не може да бъде обособен в самостоятелно УПИ според изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ и Наредба №7 от 19.9.2005 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони за лице и минимална площ.

Въззивният съд е отчел и влязлото в сила решение от 19.01.2000 г. по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд - Пловдив.

Направил е извод, че искът за делба е преждевременно заведен, тъй като страните не са стартирали процедура в община Раковски за промяна на регулационния план от 1992 г. въз основа на влязлото в сила решение от 19.01.2000 г. по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд - Пловдив, с което е прието, че ПИ * е част от парцел **, кв. 68 и че С. А. (праводател на Д. П.) е собственик на 200/1800 ид. ч. от парцел **, кв. 68. Затова решението на районния съд следва да се обезсили и делото да се прекрати, тай като тъй като след като ПИ * не е част от парцел **, кв. 68, а същевременно не съставлява и самостоятелен урегулиран поземлен имот - липсва годен предмет за делба. Искът за делба следва да се предяви след като бъде включен ПИ * към УПИ ** от кв.68 в регулационен план на селото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. П. Т. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Сочените основания не са обосновани. Относно твърдяната недопустимост на решението е посочено единствено, че преценката за допустимост обуславя служебно допускане на касационно обжалване. В случая не се констатира наличие на процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки при постановяване решението на въззивния съд, а съответно и липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 2 ГПК.

Не са формулирани и въпроси, спрямо които да се преценят предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а такива не могат да бъдат уточнени и от наведените доводи. Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС е неотносимо доколкото дава тълкуване за грешка в кадастралната карта, респ. кадастрален план, ако не е одобрена кадастрална карта и съдът е приел наличието на такава грешка, но мотивите му са свързани с необходимост от промяна на действащия подробен устройствен план. Поради същите съображения не може да се уточни и въпрос, дали въззивният съд се е съобразил с влязлото в сила решение за установяване права в съсобствеността на УПИ **, доколкото не се спори, че УПИ е с площ от 1675 кв. м. и в неговите граници според действащия ПУП не се включва ПИ *.

Доводите, че решението на окръжния съд прегражда изобщо възможността да се приключи правния спор, като изпраща спорещите да търсят начин за доброволно уреждане на отношенията си, който не са намерили вече 20 години, като неправомерно, поради грешка в убежденията си, не само не допуска до делба имотите, но и прекратява производството по делото, като прегражда изцяло пътя за прекратяване на тази неясна съсобственост и възможността да се създадат отделни права върху реално определени имуществени обекти, а съдебните решения би следвало да внесат стабилност в живота на хората, а не да ги поставят в положение, в което никой не желае да бъде поставен, не могат да бъдат съотнесени към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Независимо от изложеното основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е служебно приложимо. Касационният съдебен състав констатира, че следва да се допусне касационно обжалване с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че иска за делба е недопустим като преждевременно предявен и следва да се предяви след като ПИ * бъде включен в УПИ ** чрез изменение на действащия подробен устройствен план. Преценката следва да се извърши като се съобрази, че предмет на делбата е един поземлен имот, за който се твърди, че една част е урегулирана с УПИ **, а друга част е заснета като самостоятелен ПИ * и съобразно правното действие на дворищно-регулационен план одобрен по ЗТСУ-отм. и правното действие на подробен устройствен план по ЗУТ, включително и за заварените от ЗУТ действащи регулационни планове и как урегулирането се отразява на правата в съсобствеността в хипотеза, в която за част от един имот е отреден урегулиран поземлен имот, а друга част е заснета като самостоятелен имот.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260025 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1274 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив.

Дава възможност на С. П. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса или на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: