О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50521

гр. София, 05.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2393/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на О. А. Я. срещу решение № 182 от 11.02.2022 г., постановено по гр. д. № 2205/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след като е отменено решение № 262892 от 10.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8673/2018 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната осъдителна част е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. академия иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от неправилно проведено лечение в размер на 15 000 лв.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, с твърдение, че са процесуални, обуславящи и решени в противоречие с тълкувателната практика на ВКС, без същата да се посочва, поставя следните въпроси:

1. Може ли несвоевременно или неправилно поставена диагноза да освободи от отговорност болничното заведение?

2. Изискват ли добрата медицинска практика и стандарт „Ортопедия“ при травми на крайници с признаци и съмнения за счупвания, пуквания и размествания, назначаването на рентгенографско изследване?

3. Освобождава ли се от отговорност болничното заведение в случай, че не се назначи необходимото рентгеново и предполагащо травматичните увреждания на пациента изследване съгласно добрата медицинска практика ?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението като основание за достъп до касационна проверка.

В срока за отговор ответникът В. академия, чрез адв. С., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищеца по делото срещу отхвърлително въззивно съдебно решение, постановено по иск с цена от 26 000 лв.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, въззивният съд въз основа на представената по делото медицинска документация и заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е пострадал при битов инцидент, довел до прорезна рана в лявата му подбедрица със засягане само на кожата без нараняване на подкожието, сухожилията и периферните съдове. На 29.07.2017г. раната е била обработена хирургически във ВМА, но рентгеново изследване не е назначено, тъй като ищецът е могъл да се придвижва сам, без помощни средства, докато при евентуална налична фрактура би отпаднала основната опорна функция на долния крайник и ищецът не би могъл да се предвижва без помощни средства и без да изпитва силна болка. Костна увреда не е установена и при втория преглед на ищеца при ответника, състоял се на 23.08.2017 г., когато е проведено рентгеново изследване. Съдът е отчел, че за разлика от лекарите на ответника, вещите лица по делото на снимката от 23.08. 2017 г. са разчели видимо малък откъс от кортекса с големината на бобено зърно, но не и наличие на фрактура. Костната увреда е установена и то под съмнение едва на 30.08.2017 г. при постъпване на пациента в МБАЛ „ Св. И. Р.”, където освен рентген, е назначен и Я..

От правна страна е прието, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на виновно и противоправно поведение на лекарите при ответника, прегледали ищеца на 29.07 и на 23.08. 2017 г., поради което искът следва да бъде отхвърлен. Съдът е приел, че дори и при първия преглед да е било назначено рентгеново изследване, което според експертното заключение е било задължително предвид естеството на нараняването – чрез удар с брадва, то с оглед спецификата на увреждането, пукнатината на костта не би била видима и установима. Касае се за непълна фрактура, при която липсва прекъсване и на двата кортекса на костта в зоната на травмата.Съдът, позовавайки се на заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза, според което от медицинска гледна точка най-подходящото време за рентгеново изследване е периодът на настъпване на т. нар. остеолиза - около 10-12 дни след травмата, е направил извод, че в случая дори да е бил назначен и проведен рентген 10-12 дни след травмата, то той също не би могъл да визуализира евентуална фрактура, след като такава не се визуализира и при прегледа при ответника от 23.08.2017 г.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде поставен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първият правен въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото не е изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд не е отхвърлил иска, приемайки, че в хипотеза на несвоевременно или неправилно поставена диагноза лечебното заведение не следва да отговаря. Изводите на съда са, че предвид спецификата на полученото увреждане /непълна фрактура/, дори и в деня на първия преглед да е направено рентгеново изследване, то фрактурата не би била установена, като такава не е установена и при втория преглед, когато е проведено рентгеново изследване. Костната фрактура е установена и то със съмнение една седмица след втория преглед, извършен при ответника. Т.е. не е прието, че поради бездействие на лекарите от ответното лечебно заведение не е поставена своевременно правилната диагноза, а че в конкретния случай обективно е било невъзможно при прегледите при ответника да бъде установено счупването.

Вторият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е правен такъв по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, защото не е поставен във връзка с правните изводи на въззивния съд, а се иска касационната инстанция да даде принципен отговор дали добрата медицинска практика и стандарт „Ортопедия“ изискват при травми на крайници с признаци и съмнения за счупвания, пуквания и размествания, назначаването на рентгенографско изследване.

Третият въпрос, също не може да обоснове допускане до касационно обжалване, доколкото и той не е относим към изводите на въззивния съд. Искът е отхвърлен не защото е прието, че лекарите, извършили прегледите, са действали в разрез с добрата медицинска практика и ако са спазвали тези правила, то биха констатирали фрактурата, а защото в конкретния случай и при извършено рентгеново изследване при първоначалния преглед фрактурата би била неустановима.

В допълнение следва да се отбележи, че освен, че по нито един от трите въпроса не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът не е обосновал и специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, защото не е посочил практиката на ВКС в противоречие с която счита, че съдът се е произнесъл, нито е обосновал защо смята, че произнасянето от ВКС по формулираните от него въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани

Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

С оглед изхода на спора в полза на ВМА следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1 980 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделениеот установяване на пропускателен режим

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 11.02.2022 г., постановено по гр. д. № 2205/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА О. А. Я. да заплати на В. академия, [населено място] на основание чл.78 ГПК сумата 1 980 лв. /хиляда деветстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: