7№50901

гр. София, 02.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 1626 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. П. срещу решение № 46/28.01.2022 г. по в. т.д. № 776/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 24/15.07.2021 г. по т. д. № 157/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали. С последното е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че по отношение на Г. С. П. съществува вземането на С. М. С. в размер на 44 150 лв., представляваща неизплатено парично задължение по запис на заповед от 21.04.2016 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 11.05.2020 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 115/15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 354/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Касаторът счита, че решението е неправилно и необосновано. Иска неговата отмяна и връщане на делото за ново произнасяне от друг въззивен състав.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. При въведено от ответника каузално основание за издаването на процесния запис на заповед длъжни ли са първоинстанционният и въззивният съд да обсъдят съществуването на каузалната сделка и вземането по нея? – по този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК; 2. При обсъждането на свидетелските показания, дадени пред първата инстанция, следва ли преценката на въззивния съд да бъде обоснована с оглед другите доказателства по делото, за да се изключи заинтересованост на свидетелите? – по въпроса се твърди противоречие с решение № 34/2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г. на ВКС, І г. о.

Ответникът по касационната жалба С. М. С. взема становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК, с който ищецът С. С. моли да се признае за установено спрямо ответника Г. П. вземането му, произтичащо от издаден от Г. П. запис на заповед от 21.04.2016 г., за сумата от 44 150 лв., с падеж 31.12.2018 г., за което вземане ищецът има издадена заповед за изпълнение № 115 от 15.05.2020 г. по ч. гр. д. № 354/2020 г. на РС-Кърджали.

По делото е установено, че на 21.04.2016 г. е издаден запис на заповед, по силата на който Г. С. П. се е задължил неотменимо и безусловно, без протест и разноски, без възражения, такси и удръжки от какъвто и да е характер, да заплати на поемателя С. С. 44 150 лв., като падежът на задължението е 31.12.2018 г., а мястото на плащане – [населено място]. Съдът е приел, че записът на заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, редовен е от външна страна, представлява автентичен документ, обективиращ волеизявлението на своя издател. Освен това материализира права и е доказателство за вземането, като наличието на основание не е елемент от фактическия му състав. Съдът е посочил, че при издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед ищецът не е длъжен да посочи основанието на поетото от издателя задължение и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод което е издаден записът на заповед. Ако обаче издателят се основава на наличието на такова каузално правоотношение, в производството по чл. 422 ГПК то подлежи на изследване, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

По делото са събрани доказателства относно възраженията на ответника за недействителност на записа на заповед. От писмените доказателства се установява, че на 15.04.2016 г. в [населено място] се е състояло общо събрание на съдружниците в „Гаспар годо“ ООД, свикано по инициатива на ответника като управител, за обсъждане на мерки за подобряване на финансовото състояние на дружеството. Взело се решение за свободно прехвърляне на дялове между съдружниците чрез споразумение по индивидуални договори за покупко-продажба с нотариална заверка. Впоследствие трима от съдружниците, сред които и ищецът, подали молби за прекратяване на участието им в дружеството по лични причини. Общото събрание взело решение за прекратяване на участието им и дало съгласие всеки да прехвърли притежаваните от него пет дяла от капитала на дружеството с номинална стойност 170 лв. за всеки на Г. П., като било прието изменение на дружествения договор. От договор за покупко-продажба от 22.04.2016 г. се установява, че С. С. е продал на Г. П. собствените си пет дяла от капитала на дружеството за сумата от 850 лв., която продавачът е получил изцяло по банков път.

Свидетелите С. Г. и Х. Г., децата на ответника, разпитани по делото, изясняват, че „Гаспар годо“ ООД имало задължения, но предложението на баща им за привличане на допълнителни средства не било прието от останалите трима съдружници. Те предложили Г. П. да изкупи дяловете им в дружеството, а той подписал три записа на заповед за тях с различни суми, които да им плати при стабилизиране на фирмата до края на годината и ако тя излезе на печалба.

Свидетелите на ищеца разказват, че след създаване на дружеството няколко пъти през годините съдружниците трябвало да внасят лични средства поради финансови затруднения на фирмата и поради загуба на доверие в управителя Папратилов на събранието на 15.04.2016 г. отказали да правят вноски. Управителят предложил да се прекрати участието на съдружниците в дружеството, като лично ги компенсира, както и да подготви договори, с които да се задължи да им изплати обезщетения за финансовата помощ и за имуществото, което му оставят. На следващото общо събрание сумите били уточнени. Записите на заповед обезпечавали предоставяните от съдружниците собствени средства през годините и част от имуществото, което оставало във фирмата.

От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че при изчисление на показателите за ликвидност към 31.03.2016 г. финансовите отчети на дружеството показват влошено финансово състояние. Тенденцията към края на годината обаче е положителна, тъй като дружеството осъществява дейност и реализира печалба през последните два отчетни периода от годината.

При така събраните доказателства съдът е стигнал до извода, че през април 2016 г. дружеството е било в лошо финансово състояние, съдружниците били поканени да внесат допълнителни вноски за погасяване на задълженията им, но отказали, а част от тях решили да продадат дяловете си на ответника управител. Били подписани договори за продажба на дружествени дялове, включително процесния договор между ищеца и ответника с посочена цената на продажбата в размер на 850 лв. Били издадени записи на заповед от Папратилов, включително процесния запис на заповед в полза на Сюлюкчиев, който съдържа необходимите реквизити, а издателят и поемателят по нея имат качеството на физически лица.

Въззивният състав е приел, че в договора от 22.04.2016 г. липсва уговорка за каквото и да е условие във връзка с цената му, включително посоченото от ответника, че ще се заплати и сумата от 44 150 лв. като равностойност на дял от дружеството при условие, че през 2016 г. „Гаспар годо“ ООД погаси загубите си от предходни години и реализира печалба. При наличие на такава воля страните са можели да я изразят в писмена форма, включително ако са искали да изменят условията на сключения между тях договор в посочения смисъл. Съдът е приел още, че процесният запис на заповед не е издаден от името на дружеството, а тъй като представлява абстрактна сделка и съдържа безусловно задължение за плащане, поставянето на условие като горепосочено противоречи на същността му. Затова не се установява записът на заповед да е привидна сделка. Относно противоречието му с добрите нрави, като сключен при крайна нужда от ответника поради лошото финансово състояние на дружеството, от което зависела издръжката на семейството му, съдът е преценил, че крайна нужда не е налице. Семейството на ответника е притежавало капитала и на друго дружество, към което е най-голямото задължение на „Гаспар годо“ ООД.

При тези данни въззивният съд е стигнал до извода, че ответникът е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на ищеца на 31.12.2018 г. сумата 44 150 лв. и не е изпълнил това задължение, което следва да бъде признато за съществуващо на основание чл. 422 ГПК. Така е потвърдил първоинстанционното решение.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.

Поставените в касационната жалба въпроси не обуславят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият въпрос е основан на твърденията на касатора, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение между страните, което не е изследвано. В действителност въззивният съд е обсъдил както записа на заповед като абстрактна сделка, така и твърденията на ответника за такова каузално правоотношение. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства, като е приел, че от тях не се установява между страните да е сключен договор с посоченото отлагателно условие. От друга страна, доводите на касатора относно неправилността на посочения извод не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

По втория поставен въпрос, който се отнася до преценка на доказателствата по делото и правилността на направените изводи в тази връзка е необходимо да се посочи, че по делото са разпитани две групи свидетели – двама, доведени от ищеца, и двама, доведени от ответника. Първите двама – свидетелят К., като лице, в полза на което е издаден аналогичен запис на заповед от ответника, и свидетелят Н., като син на лице, което също е имало правен спор с ответника по повод издаден от последния запис на заповед, нямат свой интерес от уважаването на предявения иск. Напротив, предвид пряката роднинска връзка между ответника и неговите свидетели (дъщерята и сина му) именно последните биха били заинтересовани от изхода на делото, тъй като евентуалното уважаване на иска би имало негативни имуществени последици за цялото семейство. Съобразявайки това, съдът при анализа на доказателствата е съпоставил свидетелските показания с представените по делото писмени документи и изготвената експертиза относно състоянието на дружеството. Така, с оглед приложимата правна уредба и правилата на житейската логика, е стигнал до извод, че записът на заповед е действителен, задължението по него не е изпълнено и посочената сума е дължима на ищеца. Следователно вторият въпрос, който касае правилността на съдебното решение също не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски, а на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1200 лв. с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено тяхното заплащане.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46/28.01.2022 г. по в. т.д. № 776/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Г. С. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. М. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: