О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50644

гр. София, 01.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2637 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Б. чрез неговата майка и законен представител В. Й. С. срещу решение № 10161 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 1020/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 8133 от 29. 11. 2019 г. по гр. д. № 6876/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29. 11. 2018 г., за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди – 10 000 лв. е определен в отклонение от нормата на чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г., доколкото съдът в недостатъчна степен е отчел тежките травматичните увреждания на ищеца, проведеното му лечение, негативните последици за психиката му във връзка с уврежданията, търпените болки, страдания и битови неудобства, както и продължителността им. Оспорва изводите на съда, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и обезщетението да бъде намалено с 50 %, тъй като е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат с оглед необезопасяването му при пътуването на задната седалка на катастрофиралия автомобил, управляван от майка му. Твърди, че тези изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи като значим за изхода на спора материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, и твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос противоречи на практиката на ВС и ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира и доводи, че като е признал обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50 %, решаващият състав на въззивния съд неправилно е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 29. 11. 2018 г., около 6, 30 ч., на ул. С. шосе, на километър 5 след [населено място] е настъпило ПТП между движещия се в посока [населено място] лек автомобил „Ф. П. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от В. Й. С., и лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Х. В. Н., по отношение на който автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Посочил е, че причина за настъпване на ПТП са единствено действията на Н., който се е движил със скорост по-висока от тази, която би му позволила да не губи устойчивост и да не навлезе в лентата за насрещно движение, където е настъпил ударът с лекия автомобил „Фолксваген“. Решаващият състав е приел въз основа заключението на съдебномедицинската експертиза, че ищецът вследствие ПТП е получил лицева и коремна травма, контузия на далака, панкреаса и черния дроб, хематоми на двата клепача на дясното око и на дясната буза, както и охлузвания и разкъсно-контузна рана на челната област на главата и на дясната буза. В решението е възпроизведено и заключението на експерта, че ако ищецът е пътувал в лекия автомобил с подходящо за възрастта столче или ако е пътувал с такова столче, което е било добре закрепено, тялото му е нямало да полети напред и да получи удари в намиращите се пред него детайли на автомобилното купе, съответно установените увреждания.

При тази фактическа установеност въззивният съд е счел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответния застраховател за причинените на ищеца неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, настъпили при ПТП. Изложил е съображения за осъществяване на деликтния състав по чл. 45 ЗЗД с оглед противоправното поведение /нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП/, в причинна връзка с което са неимуществените вреди на ищеца. В решението е направен извод, че справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 10 000 лв., като съдът е съобразил възрастта на пострадалия, общественото му положение, получените от него телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, периода от време, в който болките и страданията са били интензивни, отсъствието на негативни за здравето му последици, както и обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Въззивният съд е счел, че определеното обезщетение следва да се намали с 1 / 2, като е взел предвид приноса на пострадалото малолетно дете за настъпване на вредоносния резултат с оглед поведението му, свързано с липса на обезопасяване при пътуването му на задната седалка на управлявания от майка му автомобил, участник в ПТП.

Настоящият състав намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от касатора Й. Б. част.

Формулираният от касационния жалбоподател въпрос за приложението на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е включен в предмета на делото и е обусловил изхода на спора, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г.

В останалата част на изложението на основанията за достъп до касация касаторът излага доводи, че въззивният съд в противоречие с нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приел, че са налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди поради обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, както и за неправилно кредитиране от въззивния съд на експертното заключение, че при настъпване на ПТП пострадалото дете не е било поставено добре в детското столче и получаването на уврежданията се намира във връзка с това необезопасяване. Посочените оплаквания не са свързани с въпрос по тълкуването на материална или процесуална норма. Като не формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда, с тези доводи касационният жалбоподател не обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК съобразно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията в посочената точка на тълкувателното решение в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационният жалбоподател е освободен от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10161 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 1020/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 8133 от 29. 11. 2019 г. по гр. д. № 6876/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Й. С. Б. чрез неговата майка и законен представител В. Й. С. срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29. 11. 2018 г., за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.