О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5623

София, 03.12. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.11.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2957/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. П. срещу въззивно решение № 325 /25.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2283 /2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен иск на П. Т. О., майка и законен представител на детето на страните М. Н. П., срещу жалбоподателя Н. П. за изменение на режима на лични отношения (контакти) между бащата Н. П. и детето М. П..

Ответникът П. Т. О. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна.

Детето М. Н. П. е родено на 31.07.2017 г.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни срещу определения с първоинстанционното решение режим на лични отношения между бащата и детето.

Н. П. не е подал отговор на въззивната жалба на П. О..

Въззивният съд е обсъдил фактите, на които е основан искът, основните от които са издадена срещу Н. П. заповед за защита от домашно насилие срещу майката (П. О.) и детето (М. П.), липсата на всякакви отношения между родителите, които се срещат със съдействието на полиция, социални работници и съдебни изпълнители, нуждите на детето от социална закрила и социални услуги и увеличените нужди на порасналото дете.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изслушал е страните, приел е и обсъдил заключение на комплексна психологична и психиатрична експертиза за родителския капацитет на родителите и за начина, по който упражняват родителските си грижи. Установил е, че родителите имат родителски капацитет, а детето проявява склонност към „сливане“ с майчиния обект (детето се идентифицира с майката) и идентифицира нейните емоционални състояния като свои собствени и същевременно е дистанцирано от бащината фигура, макар да е в състояние да общува с бащата и да не показва страх или притеснение, но и без да осъществява физически контакт, което може да бъде обяснено с липсата на лични отношения между двамата.

От проведеното изследване не се установява някой от родителите да е опасен за живота и здравето на детето. Детето е споделило спонтанно, че изпитва негативно отношение към възпитателните методи на бащата. Няма данни за целенасочено настройване на детето от някой от родителите срещу другия.

Майката се е преместила с детето от В. в С. преди то да стане ученик в първи клас. Детето живее при подходящи жилищни условия.

Социалните служби дават обичайните предписания, че е добре детето да се отглежда и от двамата родители, които да си съдействат помежду си.

По делото е установената точно противоположното. Родителите изобщо не могат да се разбират, да се понасят и да общуват по какъвто и да е начин помежду си.

Установено е, че майката не е предавала детето на бащата по съществуващия режим на лични отношения от 22.11.2024 г., въпреки потърсеното съдействие от социални служби, полиция, съдебни изпълнители. Майката се позовава на заболявания на детето, когато бащата следва да го вземе или пък отказва да дава каквито и да е обяснения за отказите си.

Бащата пътува непрекъснато от В. до С., безрезултатно, тъй като майката демонстративно не спазва определения от съда режим на лични отношения между бащата и детето.

Въззивният съд е приел следните правни изводи:

Заявените за първи път с въззивната жалба искания на бащата да му бъдат предоставени родителските права не следват да бъдат разглеждани, тъй като бащата не е предявил такъв иск.

Въззивният съд е обосновал извода си за наличие на променени обстоятелства, които имат значение за уважаването на иска.

Детето е било разстроено от авторитарното възпитание на бащата му – чрез налагане на наказания, както и от прояви на негативно отношение на бащата към майката, които са в основата на неговите страхове и на отдръпването на детето от баща му. Бащата не следва да проектира върху детето ученията за духовно израстване, които следва (Ф. Д. , тъй като те не са подходящи за детето, предвид възрастта му.

Родителите са се разделили преди да бъде формирана привързаност на детето към бащата. Бащата е отсъствал и детето не е могло да формира емоционална връзка с него. Емоционалната връзка между бащата и детето понастоящем е почти напълно прекъсната.

Няма данни за целенасочено родителско настройване или манипулиране от майката, но тя създава предпоставки за дистанциране на детето от бащата.

Няма данни за родителско отчуждение, поради това, че у детето не е възникнало чувство на принадлежност към бащата. Детето е дистанцирано от бащината фигура, но е в състояние да разговаря с баща си. Поради това въззивният съд приема, че съществува възможност за изграждане на емоционална връзка между детето и бащата, но процесът на дистанциране е в напреднала фаза.

И двамата родители носят отговорност за случващото си и не действат в интерес на детето си.

От страна на майката категорично са налице прояви на отчуждително поведение, въпреки многократното и консултиране от социалните работници и вещите лица, тя игнорира социалните работници и се държи грубо с тях. Тя отказва да изпълнява съдебно решение и да предоставя възможност на бащата да взима детето в изпълнение на това решение.

Бащата не съобразява поведението си с насоките на вещите лица и на институциите. Той е избрал да има протестно поведение, вместо такова в интерес на детето и доброволното възстановяване на връзката с него. Въззивният съд е обсъдил подробно поведението на бащата.

Въззивният съд е обосновал изводите си, че майката се грижи добре за детето.

Като е преценил ситуацията на бащата като изключително тежка и като се е водил от интереса на детето, въззивният съд е обосновал наличието на мерки за постепенно възстановяване на отношенията между бащата и детето със съдействието и в присъствието на социални работници. Определил е поетапно разгръщащ се режим на лични отношения, който ще способства и на доброволното изпълнение на решението от страна на майката.

Въззивният съд е разяснил на майката П. О., че ако тя и при тези обстоятелства продължи с поведението си, препятстващо личния контакт на бащата с детето, може да се иска последващо изменение на решението.

Въззивният съд не е разяснил на майката П. О., че ако продължава по своите прищевки и своеволия да препятства изпълнението на съдебното решение, може да понесе наказателна отговорност (по чл.182, ал.2 НК), както и гражданска отговорност за вредите, които причинява на бащата.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната си жалба, както и в изложението за допускане на касационно обжалване, които са приподписани от адвокат и които са със сходно съдържание, Н. П. се оплаква от пречките, които му е създала П. О. да вижда детето и се позовава на задълженията на съда да следи за интересите на детето.

Не поставя нито един правен въпрос, нито обосновава което е и да е предвидено в разпоредбите на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.

Следователно единственият правен въпрос, който може да бъде уточнен от съда, е за задълженията на съда, разглеждащ искове за изменение на режим на лични отношения, да следи за интересите на ненавършилите пълнолетия деца.

След образуване на касационното производство Н. П. подава по делото множество писмени документи до ръководството на ВКС, до различни министерства и институции, в които изразява недоволството си от състоянието, в което се намира и предупреждава членовете на съдебния състав на ВКС, който разглежда делото му, за отговорността, която имат. Доказва, че протестира пред Съдебната палата в София (прилага свои снимки с плакати и микрофон) и се заканва да продължи да протестира. Поведението му е точно каквото го описва въззивния съд - протестно поведение, която не съответства по никакъв начин на образуваното по касационна жалба на Н. П. производство по чл.288 ГПК, което се разглежда във ВКС.

Действително съдилищата следят служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняване на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище (т.1 от ТР № 1 /9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС). Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е изпълнил задълженията си да прецени най-добрия интерес на детето според критериите по чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната и непротиворечива практика на ВС и ВКС. Въззивният съд старателно е изяснил фактическата обстановка, конкретните нужди и най-добрия интерес на детето и е изготвил такъв режим на лични отношения, който в най-пълна степен отговаря на тях – предвиден е преходен период и професионална помощ от експерти (социални работници, доставчици на социална услуга „контактен център“) за осъществяването му, така, че детето да започне да общува със своя баща, който не упражнява родителските права, със съдействието на социалните служби.

Поради което приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика.

Бащата Н. П. следва да използва предоставените му правни възможности, за да установи отношения с малолетното си дете.

Следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, отразена в решение № 60287 /09.12.2021 г. по гр. д. № 85 /2021 г. на IV г. о. на ВКС за значението на работата на компетентната Дирекция за социално подпомагане (ДСП) по предоставянето на социална услуга при осъществяване на срещите на детето с родителя. Тя налага изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на детето от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и конкретни мерки съобразно отчетените проблемни области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуалната оценка на потребностите. ВКС е разяснил, че независимо от това, че ДСП не е страна по спора по чл.59, ал.3 и ал.9 СК и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, присъщо за насрещните страни по спора, тя е задължена да изпълни съдебното разпореждане, а при условията на чл.59, ал.9 СК може да поиска от съда промяна на определените мерки. Бащата Н. П. трябва да съдейства на компетентната ДСП и да взаимодейства конструктивно с нея, за да получи нейното най-пълно съдействие за осъществяване на определения режим на лични отношения между него и детето.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед на този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски. Ответницата претендира разноски, представила е пълномощно, но не е представила доказателства, че е направила разноски в касационното производство, нито е представила списък на разноски. Поради което разноски н следва да и се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 325 /25.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2283 /2024 г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.