О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50880

София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1495/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Т. и Т. С. Т., представлявани от адв. С. П. от ВТАК , срещу решение №261 от 17.10.2021г по в. гр. дело № 520/2021г. на Русенски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 27.05.2021г по гр. д № 993/2020г на РС –Бяла е отхвърлен иска касаторите срещу Е. И. Б. и „ЕМКА АГРО”ЕООД, че сключеният между тях на 06.04.2020г и вписан на 16.04.2020г договор за аренда на земеделски земи в землището на с К. е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.3 , ал.4 от действащата към момента на сключването му редакция на Закона за арендата в земеделието, (ДВ, бр.13 от 07.02.2017г., в сила от 07.02.2017г .)Заверка на подписите е извършена нотариално, като арендодател първия ответник е сключил договора за 28 стопански години с търговско дружество , на което е едноличен собственик на капитала и управител. Земята е притежавана в съсобственост от касаторите и първия ответник в равни части от 50 на сто, поради което ищците са предявили основанието по чл. 26 , ал.1,предл първо ЗЗД . Ответниците са поддържали, че сключването на договора за аренда в нарушение на правилото в чл. 3 , ал.4 ЗАЗ не влече неговата нещожност. Първоинстанционният съд е възприел съображенията на ищците, че е нарушена норма с императивен характер Посочено е, че това следва от нейното граматическо тълкуване. Функционално тълкуване разкрива, че нормата въвежда материално-правна предпоставка : след като собственик не притежава повече от 50 на сто ид. части от имота, не притежава и правото да сключи договор за аренда. С тези мотиви първоинстанционният съд е прогласил договора за нищожен, което решение въззивният съд е ревизирал .Решаващо съставът на Русенски ОС е изтъкнал, че договорът за аренда е договор за управление и като такъв може да бъде сключен от всеки съсобственик, а в случай че е нарушено изискването на чл.4 ал.3 ЗАЗ , въведено с именението на закона(редакция ДВ бр.13/2017г) , т. е договорът за аренда е сключен от съсобственик с миноритарен дял, последицата е непротивопоставимост на останалите съсобственици, а не нищожност .Законодателно е въведена материално-правна предпоставка, но в тази или друга норма не е регламентирана последица от нарушението й, водещо до нищожност на сделката.

Решаващите съображения на окръжния съд се оспорват от касаторите, като незаконосъобразни Изтъква се съществено процесуално нарушение, тъй като не е разгледан инцидентния иск на нищожно нотариално удостоверяване.В касационната жалба се поддържат и оплаквания за нищожност на въззивното решение –чл. 281 т.1 ГПК , поради нарушение на чл.236 ГПК и чл.135, ал.3 ГПК като императивни правила, включително за начина на провеждане на съдебните заседания .Поради съдържащи се в електронния вариант на решението отбелязвания касаторите считат, че закрито заседание за постановяване на решението е проведено на 17.10.2021г, в неприсъствен ден ( неделя),тъй като двама от членовете на състава са го подписали тогава, следователно има нарушение на чл.135, ал.3 ГПК .Незаконосъобразност на решението се поддържа, тъй като общото основание за нищожност на чл. 26 ал.1 ЗЗД е налице, забранителният характер на чл.4 , ал.3 ЗАЗ в действащата редакция се извежда от функционалното й тълкуване, в подкрепа на което е и разпоредбата на чл. 3 , ал.1 ЗАЗ,вменяваща на нотариуса задължение да следи за изискването, даваща право да се сключи договора Въвежда се материално-правна предпоставка, с императивна норма

В изложение се изтъква основание по чл. 280, ал.2 ГПК, основано на съображения за невалидност на съдебно решение, което нямало достоверна дата на постановяване .С изтъкване на основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК се формулират материалноправни въпроси :1)нищожен ли е договора за аренда, сключен в нарушение на чл. 3 , ал.4 ЗАЗ 2) необходимо ли е нищожността договор за аренда, сключен в нарушение на чл 3 , ал.4 ЗАЗ да е предвидена като последица в самата нарушена разпоредба, или друга разпоредба от закона.Сочи се противоречие с мотивите на ТР №1 /2019г по тълк. д №1/2018г ОСГТК, както и с реш.№ 33/2015г по гр. д № 3903/2014г 1-во г. о на ВКС , според което договори, сключени в противоречие със закона, са нищожни, а кога противоречието е с императивна норма от публичен ред, порокът е изяснен в реш № 436/2005г, реш. № 83/2019г по т. д № 1549/2018г, реш. № 92/2013г по т. д №1107/2011г на 2-ро т. о на ВКС и др., с която формирана практика въззивното решение е в противоречие.По въпросите е налице основанието на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК , тъй като след законодателните изменения засягащи договора за аренда , включително с изменението на чл.3 , ал.1 ЗАЗ ( (§11 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ ,ДВ бр.42/2018г) , формираната по въпросите практика на ВКС , основана на страта редакция на чл. 3, ал.4 ЗАЗ не е актуална, респ. следва да бъде изоставена и осъвременена .

Отговор е депозиран от пълномощника на двамата ответници по делото адв. Р. Т. . Изтъква се липсата на основателно формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК , както и че новата редакция на чл. 3 , ал.4 ЗАЗ не въвежда специфично изискване за валидност, а е проекция на общата уредба по чл. 32 , ал.1 ЗЗД По въпроса е налице установена практика на ВКС , с която въззивното решение е съобразено Претендират се разноски по списък .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение за проверка на неговата валидност .Съгласно действащия процесуален ред, импаративното условие на чл. 235, ал.1 ГПК при постановяване на решение е обвързано с участието на съдебния състав в проведеното открито заседание, в случая с посоченото в решението публично заседание на 17 септември 2021г, протоколирано като проведено с участие на съдебния състав, подписал и решението. Означението на точното време при полагане на подпис в електронния документ за всеки от съдиите в състава, подписал решението, няма връзка с датата и мястото на съвещанието за вземане на решението . Съвещанието по чл. 21 ГПК не се протоколира, нито е елемент от съдържанието на съдебното решение, като електроннен документ включително .Разликата между заседание (чл. 134 ГПК), съвещание (чл.21 ГПК) и подписване на съдебния акт при автентифициране на решението, принципно разяснена в ТР №1/2012г по тълк. д № 1/2011г ОСГТК по въпрос за валидността на съдно решение, запазва значението си и при съдебни решения, издадени като акт в електронна форма, подписани от състава на съда (чрез ЕИСС) след приемането на Глава единадесета а. ГПК (нова - ДВ, бр 118/2020г в сила от 30.06.2021г.)

Не е налице основание за допускане до касационно облжалване по поставените правни въпроси . Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание, съгласно чл. 280 ал.1 ГПК . Общият критерии въпросите удовлетворяват, тъй като са решаващо произнесени и са обусловили правните съображения на съда да отхвърли иска. Разрешението в полза на действителността на договор за аренда сключен от съсобственик който не притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, при което нарушено се оказва изискване, въведено с изменението на чл. 3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), е възприето в установената практика на ВКС,трайно формирана както преди, така и след законодателната промяна . Съгласно чл.3 ал.4, предл последно от действащата към момента на сключването на процесния договор за аренда редакция на закона, когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от Закона за собствеността .Изричното препащане не изключва приложението на общата норма на чл.32 ал.1 от ЗС,това следва и от правилото на на §1 от ДР на ЗАЗ. Договори за управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ, но ако съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако са го приели.( Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017г., I г. о., ГК, Решение № 12 от 01.03.2018 г. по гр. дело № 1251/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. и др) Тази непротивопоставимост бе скрепена с норма при изменението на закона и тя означава, че арендаторът не може да противопостави договора на противопоставящия се съсобственик. Накърненият интерес не е от публично естество, за да влече нищожност и лицата, на които договорът е непротовопоставим, ще защитят правата си с предвидените в Закона за собствеността средства и способи. С новата редакция на чл. 3,ал.4 ЗАЗ е създава кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда - общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на ползването, но не и за тяхната изключителност (Определение № 875 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2657/2019 г., IV г. о.,, ), Така установената практика на ВКС разглежда съображенията, изложени в мотивите на ТР №1 от 16.01.2019г по тълк. дело № 1/2018 г., ОСГТК на Върховния касационен съд . Съгласно даденото тълкуване, материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на договор за аренда в земеделието или анекс към него, поради естеството им. Последва законодателното изменение на чл.3 , ал.1 ЗАЗ (ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г, изм, и доп. ДВ, бр. 55 от 2018 г.) с което проверката на изикванията по ал.4 вече са изрично възложени на нотариуса, при едновременното удостовреяване на подписите, въведено като форма при сключването или изменението на аренден договор. Подобно на значението, което установената практика на ВКС свързва с проверката по чл. 586 ГПК при прехвърляне на собственост или друго вещно право и тук, от изискването към нотариуса да провери материалноправни предпоставки не може да се извежда недействителност, в частност нищожност на сделката поради противоречие със закон. Както договорът за покупко продажба на чужда вещ ще е действителен, но непротивопоставим на действителния собственик, така и договорът за аренда , сключен от лице с права на съсобственик под посочения в закона праг, ще е действителен, но непротивопоставим на засегнатите съсобственици, или на действителните собственици. Правният критерии за нищожност поради противоречие със закона, изведен от формираната в реш. № 92 от 22.08.2013 г. по т. д. 1107/11 г. , реш. № 83/2019г т. д. № 1549 за 2018 г на 2-ро т. о на ВКС и др. съдебна практика на ТК не обосновава търсените от касаторите сходства. В решенията са сочени договори, преценявани за противоречие с норми, уреждащи отношения във връзка с публична държавна или общинска собственост, по договори регулирани от Закона за обществените поръчки, все норми установяващи определени предпоставки или забрани при договарянето в публичен интерес.Строгата гражданско-правна санкция на чл. 26, ал.1 ЗЗД за някои съглашения извън този критерии действително има, но тя е с оглед значимия характер на засягането, при един частен интерес, ползащ се със законова защита и като правило се основава на уредба, различна от съдържащата се в чл.3, ал.4 ЗАЗ. Като посочва например, че ипотека може да се учредява само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява(чл.167,ал.3 ЗЗД),законодателят не оставя съмнение, че поставя условие за действителност поради връзката с уребата на недействителността в чл. 170 ЗЗД където и основанията за нищожност на този договор изрично са изтъкнати .

Съдебната практика на ВКС по поставените въпроси е установена, въззивното решение е съобразено с нея, поради което не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК. Според настоящия състав на ВКС , Трето г. о установеното разрешение на поставените въпроси в установената практика не се нуждае от промяна и осъвременяване, поради което не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК.

Следва да се присъдят поисканите от ответника по жалбата Е. И. Б. разноски, установени за защита пред настоящата инстанция, негова и на дружеството което представлява, в размер на 600 лева по договор за правна помощ

Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №261 от 17.10.2021г по в. гр. дело № 520/2021г. на Русенски окръжен съд

Осъжда Е. С. Т. и Т. С. Т. от [населено място] , обл. Русе да заплатят на Е. И. Б. от [населено място] сумата 600лева разноски по делото за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.