О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50881

гр.София, 29.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2397 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. М. против решение №42 от 25.02.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №492 по описа за 2021 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260035 от 1.04.2021 г. по гр. д. № 272 по описа за 2020 г. на Тервелския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на А. М. М. за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетните деца Е. З. Н. и Е. З. Н., тези права са предоставени на бащата З. Н. К., при когото е определено и тяхното местоживеене, определен е режим на лични отношения между майката и децата, а майката е осъдена да им заплаща по 150 лв. месечна издръжка.

Касаторът твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради неговата очевидна неправилност и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1.По комплексното и степенувано прилагане на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. при преценка на съда относно родителския капацитет/възпитателски качества/ и фактора подкрепяща среда и помощ от близки при възлагане на упражняването на родителските права. Както е прието в решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС, родителят, а не членовете на домакинството му следва да полагат основни грижи по отглеждането и възпитаването на детето.

2. Във висш интерес на детето и негово право и задължение е да живее поне с единия от родителите си. Настаняването на детето извън семейството, включително при баба и дядо по чл.59, ал.7 от СК, се извършва като мярка за закрила, и то, ако няма друга възможност. По този въпрос обжалваното решение противоречи на анализа, застъпен в решение № 29 от 4.04.2019 г. по гр. д. № 3138/2018 г. на IV ГО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба З. Н. К. счита, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

З. Н. К. е изложил в исковата молба, че в резултат от съжителството на семейни начала с А. М., започнало през 2009 г., са родени две малолетни деца Е. З. Н. и Е. З. Н.. През май 2020 г. А. М. изоставила децата вкъщи в [населено място] и заминала да живее при своите родители в [населено място]. В продължение на пет месеца тя не е поискала да види децата и не проявила никакво желание да се грижи за тях. Ето защо бащата е поискал да му бъдат предоставени родителските права, а майката да бъде осъдена да им заплаща издръжка.

А. М. е оспорила иска, посочвайки, че е била принудена да напусне дома на ищеца поради влошени отношения с неговата майка. На свой ред е поискала посредством насрещен иск да и бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетните деца.

Тервелският районен съд е предоставил родителските права на бащата със съответните последици относно местоживеенето, режима на личните отношения с другия родител и е осъдил майката да заплаща по 150 лв. месечна издръжка за всяко едно от децата. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Посочил е, че физическите и психически проблеми на децата обуславят необходимост от повече родителски грижи, които майката е отказала да полага, напускайки жилището в [населено място]. Това поведение на майката е оценено като негативно по отношение на родителския и капацитет. Според съда не са установени обстоятелства, оправдаващи поведението на родител, който повече от една година изобщо не се е интересувал от две малолетни деца с когнитивни проблеми и ги е поставил в риск. Анализирайки подробно данните от приетата съдебно-психологическа експертиза относно двамата родители и другите събрани по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че бащата е по-пригоден да упражнява родителските права. Съдът не е пренебрегнал обстоятелството, че бащата работи постоянно в Белгия и обективно е възпрепятстван да упражнява в пълен обем родителските си задължения, но е констатирал, че това се налага от икономическата конюнктура и от необходимостта да осигури материално децата. Изтъкнал е, че все пак бащата е отговорен родител, тъй като е осигурил всички условия за отглеждането и възпитанието на децата в [населено място]. Къщата, където живеят децата, е в много добро състояние-има четири стаи, отоплена, електрифицирана, с течаща вода. Бащата има месечен доход от 2 045 евро, като 800-1000 евро от тях отделя за издръжка на децата. Отбелязал е, че в случая не се касае за заместване на родителската грижа на бащата от тази на трети лица-неговите родители. Това щеше да е така, ако бащата изцяло се беше дезинтересирал от децата-ако не се интересува от развитието им, ако не дава издръжка и не се включва в грижите за тях. Касае се за съчетаване на личните грижи на бащата с тези на бабата и дядото, което е наложително предвид обективните пречки за бащата да е ежедневно с двете деца. Бащата обаче е положил и полага всички усилия да задоволи битовите и духовните потребности на децата, като им осигурява изцяло издръжката, което именно е наложило да работи в чужбина. При тези обстоятелства не може да се приеме, че бащата пренебрегва родителските си отговорности, а напротив-пълноценната помощ на родителите му допълва по-добрия му родителски капацитет, в сравнение с майката. От своя страна майката не е давала издръжка на децата повече от година и не е обезпечена достатъчно в материално отношение, тъй като дълги години не е работила. Едва от ноември 2020 г. е започнала работа като домашен помощник и здравен асистент по социална програма при минимална работна заплата, с която трудно би осигурявала собствената си издръжка и тази на двете си деца. Като повърхностно отношение към родителските задължения е възприето от съда желанието на майката да вземе поне малкото дете, тъй като това изявление свидетелства за липса на размисъл как разделянето на децата би повлияло на тяхното развитие. Според съда е в интерес на децата да не се разделят и да останат в дома, който са обитавали.

Така постановеното решение не е очевидно неправилно, както бланкетно и без обосновка твърди касаторът. Съдът не е тълкувал закона противно на неговия смисъл, не е приложил несъществуваща правна норма и не е допуснал нарушения на правилата на формалната логика. Ето защо решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Преценката на въззивния съд относно родителския капацитет е съобразена с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС. Според практиката на ВКС при възлагането на родителските права най - важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага грижи за тях. В случая въззивният съд е преценил напускането на жилището в [населено място] и липсата на интерес към децата за повече от година като поведение на майката, което обосновава по-нисък родителски капацитет и този извод е в съзвучие с горецитираната практика на ВКС. Освен това съдът е извършил анализ на всички относими към конкретния случай обстоятелства, както изискват указанията на цитираното решение на ВКС. Взел е предвид, че условията в къщата, в която са родени и обитават децата, са много добри. Децата имат изграден кръг от приятели в квартала си и в детската градина или училище, които посещават. Те живеят в общо домакинство с баба си и дядо си по бащина линия и са свикнали с тях, а роднините си по майчина линия не познават. Отчел е съдържащите се в социалния доклад данни, че майката е предложила тя да вземе едно от децата и е заявила, че няма да има финансовата възможност да се грижи и за двете деца. Разделянето на децата обаче е неприемливо с оглед взаимната им привързаност. Съдът е съобразил икономическата конюнктура, която е наложила бащата да работи в Белгия, за да издържа децата, а неговите родители да го подпомагат. Това не означава, че членовете на домакинството полагат основните грижи по отглеждането и възпитаването на детето, както касаторът тълкува създадената ситуация, за да обоснове противоречие с решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС. Добричкият окръжен съд е обосновал защо в случая не се касае за заместване на родителската грижа на бащата от тази на трети лица-неговите родители, а за подпомагане. Ето защо по първия въпрос няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС.

Вторият въпрос на касатора не е относим към спора, тъй като касае различен случай, при който е постановено децата да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки на основание чл.59, ал.7 от СК, както е в казуса, разрешен в решение № 29 от 4.04.2019 г. по гр. д. № 3138/2018 г. на IV ГО на ВКС. Предмет на настоящото дело е предоставяне на родителските права на единия родител, който е подпомаган, но не и изцяло заместен от своите родители.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №42 от 25.02.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №492 по описа за 2021 г. на Добричкия окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: