1

№ 50503

София, 29.11. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

гражданско дело № 1464/2022 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Л. Т. К., Ю. Т. К., В. А. К. и Д. А. Т. чрез процесуалния представител адв. Цв.М. са обжалвали въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав № 940 от 06.08.2021г. по гр. д.№ 3787/2020г. , с което е отхвърлен предявеният от тях ревандикационен иск.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Основните доводи са за противоречие на изводите на съда със съдебната практика по приложението на чл.17а ЗППДОП /отм./ и чл.10б ЗСПЗЗ.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени правни въпроси, за доказателствената сила на актовете за държавна собственост, за фактическия състав на чл.17а ЗППДОП /отм./ , за задължението на възивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните като се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280 ал.2 предл. трето ГПК.

Ответникът „Тържище С.“ АД е подал отговор чрез процесуалните представители адв.Д.А. и адв. Г.А., в който се поддържа, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Изложени са доводи за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийския градски съд ГО, I-1 състав № 3274 от 01.06. 2020г., постановено по гр. д. № 7756/2019г. , с което са отхвърлени положителните установителни искове, предявени от Л. Т. К., Ю. Т. К., В. А. К. и Д. А. Т. против „Тържище С.” АД за признаване правото на собственост на ищците върху недвижим имот с проектен идентификатор 68134.1506.2153 по кадастралната карта на [населено място], район М. с от площ 2 854 кв. м.

Апелативният съд е приел, че съгласно чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост подлежи на реституция за онези недвижими имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии /населени места/ или извън тях, когато върху тях няма проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността, а също и когато върху тези имоти няма извършено строителство. Посочената норма се отнася за осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, примерно изброени в § 1в от ДРППЗСПЗЗ, без да поставя изискване строителството да е законно. Съдът е приел, че в конкретната хипотеза е налице пречка за възстановяване на правото на собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като предназначението на имота, който е част от по-голям имот в регулация, е променено, вследствие на застрояване и изграждане на съоръжения, свързани с осъществяването на дейност от предприятие, на което е бил предоставен за строителство на автобаза. Към 01.03.1991г. повече от елементите на мероприятието, в това число съоръженията, са изградени изцяло, а сервизното хале е било в процес на изграждане, което е установено от свидетеля Т., като неговите показания са в унисон с представените по делото писмени доказателства за строителството - разрешение за строеж, протокол за строителна линия, актове по приемане на строителството, част от което узаконено през 2004г. Въз основа на тези фактически констатации апелативният съд е направил извод, че мероприятието, за което е било извършено отреждане, засягащо и процесния имот, е било проведено. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищците /въззивници/ за липса на разрешение за строеж , за пороци в издадените строителни книжа и актове по приемане и узаконяване на построеното поради липса на изискване в чл.10б ЗСПЗЗ за законност на строителството. Според апелативния съд и на основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ имотът има статут на държавна собственост. Отнесено към правото на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в реални граници, както като резултат е приел и първоинстанционният съд, поради сключената приватизационна сделка към момента на издаване на решението на ОСЗ, правоимащите по ЗСПЗЗ следва да получат обезщетение, а правото им не може да бъде възстановено в реални граници (§ 11, ал. 1 ДРЗПСК, предишна § 6, ал. 6 ПЗРЗППДОП /отм./

По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд приема следното:

Правният въпрос: Следва ли въззивният съд при упражняване на косвен съдебен контрол върху предпоставките за възстановяване на собствеността, да съобрази отразените в акта за държавна собственост обстоятелства и имат ли те обвързваща доказателствена сила? се обосновава с довод, че в акта за държавна собственост № 103/13.02.1997г. е актувано празно място от 32 дка, този акт се ползва с обвързваща доказателствена сила и доказва, че към 1991г. в имота не е имало сгради. В този аспект правният въпрос не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като посочената от касаторите съдебна практика се отнася до доказателствената сила на актовете за държавна собственост по отношение на придобивното основание. Съгласно чл.5 от Закона за общинската собственост, актовете за общинска собственост удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото на собственост, следователно само по отношение на тези обстоятелства те имат обвързващо действие като официален документ. Отделно от това следва да се посочи, че съдът не е формирал изводите си за наличието на основанието на чл.10б ЗСПЗЗ единствено със съществуването на сгради. Неговият решаващ извод е основан на отреждането на имота и изграждане на елементи на цялостно мероприятие върху отредения терен във връзка с неговото предназначение като изводите в тази насока са основани на цялостна преценка на доказателствата – писмени и гласни. Отделно от това следва да се посочи, че чл.10б ЗСПЗЗ изключва възстановяване на собствеността в реални граници при посочената в разпоредбата предпоставка – застрояването на имота като в практиката на ВКС се приема, че не е необходимо имотът да е зает законно от държавата и да е застроен законно.

Обуславящ за делото е правният въпрос: Следва ли при основаване на правото на собственост на дружеството-ответник на придобивно основание по чл.17а ЗППДОП /отм./ съдът да изследва въпросът за собствеността на държавата?, но не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по този правен въпрос, защото въззивният съд не го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, както поддържат касаторите. За да приеме, че имотът към 1988г. е бил държавна собственост съдът е обсъдил всички събрани доказателства, включително и посочената в акта за държавна собственост от 1988г. заповед на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 З. (отм.) , съгласно който влезли в сила ЗРП, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството.

Правният въпрос дали е допустимо въззивният съд да не обсъди всички доказателства по делото заедно и поотделно, както и доводите на страните, обоснован с мотиви, че имотът никога не е бил държавна собственост, а собственост на наследниците на Д. Т. К. съгласно решение № 370 от 06.01.2014г. на ОСЗ П., също не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. В основата на този въпрос стои недоказан по делото факт за възстановената собственост на ищците, което всъщност е основен спорен въпрос по делото и на който въззивният съд е дал обстоен и мотивиран, съобразен с практиката на ВКС отговор, че са били налице предпоставките на закона за възстановяване на собствеността чрез компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Въззивният съд в мотивите на своето решение не е пренебрегнал конкретни доводи във въззивната жалба като частично е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, а в останалата част по доводите на въззивниците е изготвил собствени мотиви. Отделно от това, въззивният съд е изложил и друго основно правоизключващо правата на ищците-касатори съображение, а именно пречка за възстановяване на собствеността поради приложимостта на (§ 11, ал. 1 ДРЗПСК, предишна § 6, ал. 6 ПЗРЗППДОП /отм./ . Приложението на посочената правна норма в съответствие с практиката на ВКС /Решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г., на ВКС II г. о./ само по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на иска, независимо от изводите за приложението на чл.10б ЗСПЗЗ.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание предполага само от мотивите да бъде установим особено тежък порок на решението поради грубо нарушение на закона и принципите на гражданския процес или явна необоснованост на решението. В случая такива пороци не могат да се изведат от мотивите на въззивното решение, не са и посочени от касатора. Мотивите на съда са последователни и логични, законът не е приложен в неговия обратен смисъл, напротив съобразена е създадената от ВКС съдебна практика по приложението на разпоредбите на чл.10б ЗСПЗЗ и §6 ал.6 ЗППДОП /отм./ и не се установяват нарушения на правилата на формалната логика, водещи до явна необоснованост на въззивното решение.

По изложените съображения касационната жалба на Л. Т. К., Ю. Т. К., В. А. К. и Д. А. Т. подадена срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав № 940 от 06.08.2021г. по гр. д.№ 3787/2020г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийския градски съд, ГО, І-1-състав № 3274 от 01.06.2020г. по гр. д.№ 7756/2019г. не следва да се допуска за разглеждане по същество.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 7200лв., платени по банков път по договора за правна защита от 23.10.2014г.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав № 940 от 06.08.2021г. по гр. д.№ 3787/2020г.

ОСЪЖДА Л. Т. К., Ю. Т. К., В. А. К. и Д. А. Т. да заплатят на „Тържище С.“ АД сумата 7200 лв. /седем хиляди и двеста лева/ разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: