Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50869

София, 25.11. 2022 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.11.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1820 /2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. П. срещу въззивно решение № 27 /02.02.2022 г. по в. гр. д. № 705 /2021 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Свиленградския районен съд, с което са уважени искове за осъждане на жалбоподателя да предаде на [община] на основание чл.233, ал.1 ЗЗД държането на два поземлени земеделски имота в землището на [населено място], индивидуализирани в решението.

Ответникът по касационната жалба [община] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Исковете са основателни, тъй като страните са били обвързани от два договора за наем на земеделска земя, които са били прекратени едностранно от ищеца [община] преди изтичане на уговорения в договорите срок на предвидено в договорите основание (в чл.7, т.7) с едномесечно предизвестие (от 21.09.2020), което не представлява нарушение на ЗЗД с оглед договорната автономия, нито злоупотреба с право. Ответникът, който е получил поканите, не е предал държането на двата имота, бездействието му е обусловило правния интерес на общината да иска предаване по съдебен ред.

Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на довода на жалбоподателя (Н. П.), че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, по която цената на исковете не е посочена точно, съответно държавната такса не е внесена в пълен размер. Въззивният съд е приел, че след възражение на ответника (Н. П.) с отговора на исковата молба ищецът е...