О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50641

гр. София, 25.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№60 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Весела“ ООД срещу решение №260136 от 05.08.2021 г. по в. т.д.№546/2020 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №32 от 21.07.2020 г. по т. д.№93/2019 г. на ОС Търговище, поправено с решение №260005 от 18.09.2019 г., са отхвърлени предявените от „Весела“ ООД срещу [община] искове: по чл.266 от ЗЗД, вр. чл.160, ал.2 от ЗУТ и чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 92 703.92 лв. с ДДС, дължим остатък по фактура №[ЕГН] от 04.10.2017 г., издадена от „Весела” ООД за финално плащане по Договор № Д-16-84/15.07.2016 г. за саниране и обновяване на многофамилна жилищна сграда в [населено място], ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателно изплащане на задължението и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 583.71 лв., лихва за забава върху сумата от 92 703.92. с ДДС, за периода от 09.11.2017 г. до 13.08.2019 г., като е разпределена и отговорността за разноските в двете инстанции.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: При наличие на обстоятелства от извънреден характер, възникнали след сключване на договора, независимо от волята на страните, които обстоятелства не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия, следва ли да се прилагат условията на договора или следва да се съобразят тези обстоятелства от извънреден характер и страните да не дължат обезщетение за понесени вреди и загуби, резултат от непредвидените обстоятелства. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация [община] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че извършените от изпълнителя „Весела“ ООД СМР по обвързващите страните договор, са със съответното качество и същите са приети от възложителя [община] с акт образец №15 на 30.08.2017 г., като спорът е относно основанието за налагане на неустойка по Протокол от 30.08.2017 г., съгласно чл.VІІІ ал.1, която урежда санкции срещу изпълнителя, при просрочие изпълнението с повече от 10 дни, респективно налице ли е забава в изпълнение на договора и в тази връзка имала ли е право ответната страна да начисли неустойка и да прихване размера на същата от последното плащане на договора. Установил е, че страните са уговорили, че не дължат обезщетение за понесени вреди и загуби, ако последните са причинени в резултат на непредвидени обстоятелства, които са: обстоятелствата, включително от извънреден характер, възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Приел е, че ищецът сочи следните обстоятелства, довели до забавеното изпълнение: ниски температури и валежи към момента на откриване на строителната площадка; неблагоприятни климатични условия /дъждове/ в периода от 15.03.2017 г. до 30.08.2017 г.; изпълнение на допълнителни видове работи или такива с по-голям обем, които са били неотложни и необходими, и които са изисквали допълнително време за изпълнение. В тази връзка е установил, че фактическата продължителност на осъществяване на СМР по договора е от 10.11.2016 г. до 30.08.2017 г. – 293 календарни дни, като строителството е било спряно по съответния нормативен ред в периода 13.12.2016 г. – 15.03.2017 г. – 92 календарни дни, респективно до спиране на строителството са изтекли 33 дни от срока за изпълнение на договора, следователно до изтичане на срока по договора от 90 дни са останали още 57 календарни дни, които са изтекли на 11 май-т. е. това е датата, когато е изтекъл определеният 90 дневен срок по договора. Изследвал е дали са налице сочените от ищеца обективни основания-непредвидени обстоятелства и допълнително извършени СМР, като е приел, че строителят е изпълнил допълнителни видове работи или такива с по-голям обем, които са били неотложни и необходими, и които са изисквали допълнително време за изпълнение в рамките на 28 календарни дни, съобразно заключението на вещото лице О.. В този смисъл е счел, че за извършените и приети от възложителя СМР, са били необходими общо 118 дни, поради което следва извод, че срокът на договора за извършване на СМР е изтекъл на 08.06.2017 г., като е посочил, че дори и да се приемат предвидените в т.VІІІ.1 от договора 10 работни дни като гратисен период, ищецът е изпаднал в забава най-късно на 21.06.2017 г., а допуснатата забава за м.06. е 10 дни, за м.07 е 31 дни, а за м.08.2017 г. - 30 календарни дни или общо за периода допуснатата забава е 71календарни дни. По отношение неблагоприятните климатични условия е приел, че същите се изразяват в ниски температури - под минус 5 градуса и валежи над 15 л. кв. м., съобразно Заповед № 1 на надзорната фирма, която е задължителна за ищеца, както и съгласно заключението на вещото лице Г.. Анализирайки представената справка от метеорологична обсерватория Търговище е достигнал до извод, че неблагоприятните дни за работа поради ниски температури са 4, а поради силни дъждове - 11 дни, следователно след редуциране на констатираната забава от 71 календарни дни с 15 дни, за които ищецът не носи отговорност, забавата в изпълнението на договора, за която ищецът носи отговорност е 56 дни. Предвид изложеното е направил извод, че изпълнителят дължи неустойка по клаузата на раздел VІІІ т.1 от договора, съгласно която, в случай, че изпълнителят просрочи изпълнението на договора с повече от 10 работни дни и страните се споразумеят да не се прекратява, изпълнителят дължи и неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден от общата договорена стойност, но не повече от 20% от същата. С оглед изложеното и предвид общата договорена стойност в размер на 735 745.39 лв. без ДДС или 882 894.47 лв. с ДДС, и установена забава от 56 дни, дължимата неустойка е в размер на 20% - максимално предвидения размер по договора и тъй като [община] е приспаднала с последното плащане по договора неустойка в размер на 147 149.078 лв. без ДДС – максимално предвидената в договора неустойка в размер на 20% от договорената стойност, е достигнал до извод, че предявените искове са неоснователни, тъй като за възложителя е възникнало правото на неустойка, респективно, същият правилно го е упражнил.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от касатора въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, поради което и поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Както бе посочено съдът изрично е приел, че с оглед установените и предвидени от страните в договора особени непредвидени обстоятелства, ищецът не дължи обезщетение за забавата си за период от 43 дни, през които не е могъл да изпълнява задълженията си именно поради тези обстоятелства. В този смисъл съдът е възприел изцяло доводите на касатора, че не дължи обезщетение за понесени вреди и загуби, ако последните са причинени в резултат на непредвидени обстоятелства, които са: обстоятелствата, включително от извънреден характер, възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Всъщност с този въпрос, касаторът по същество оспорва правилността на изводите на съда относно периода, през който са били налични посочените обстоятелства, като следва да се посочи обаче, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението /напротив, в мотивите на въззивното решение са изложени подробни съображения защо, преценени съвкупно с останалите доказателства за релевантните обстоятелства, кое заключение и в коя част следва да бъде кредитирано, както и в кои дни и поради каква причина е било невъзможно ищецът да изпълнява задълженията си по договора/. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато, а с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 5208 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №260136 от 05.08.2021 г. по в. т.д.№546/2020 г. на АС Варна в частта, с която след частична отмяна на решение №32 от 21.07.2020 г. по т. д.№93/2019 г. на ОС Търговище, поправено с решение №260005 от 18.09.2019 г., са отхвърлени предявените от „Весела“ ООД срещу [община] искове: по чл.266 от ЗЗД, вр. чл.160, ал.2 от ЗУТ и чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 92 703.92 лв. с ДДС, дължим остатък по фактура №[ЕГН] от 04.10.2017 г., издадена от „Весела” ООД за финално плащане по Договор № Д-16-84/15.07.2016 г. за саниране и обновяване на многофамилна жилищна сграда в [населено място], ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателно изплащане на задължението и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 583.71 лв., лихва за забава върху сумата от 92 703.92. с ДДС, за периода от 09.11.2017 г. до 13.08.2019 г., като е разпределена и отговорността за разноските в двете инстанции.

ОСЪЖДА „Весела“ ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на [община] ЕИК[ЕИК] сумата от 5208 лв., разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.