Р Е Ш Е Н И Е

№ 50135

София, 25.11.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 4853 /2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 246 от 03.06.2022 г. по касационна жалба, подадена от И. Д. И. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 26.07.2021 г. по гр. д.№ 117/2021 г. на Апелативен съд-В. Т. с което е отменено решение № 260006/8.01.2021 г. по гр. д. № 585/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е осъдена „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ /ДПБ-Карлуково/ да заплати на касатора сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 г., причинена от противоправни действия и бездействия на ответника в процеса на лечение на Д. за периода 03.10.2014 г. – 10.10.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.10.2014 г. и вместо това е отхвърлен този иск.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД относно извода, че ответникът не следва да носи отговорност за безпрепятственото напускане на територията на ДПБ-Карлуково на психично болната Д., довело до смъртта й, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото въззивният съд не е обсъдил материалите по приключилите дознания и ЧНД № 35/2019 г., а излязъл извън оплакванията във въззивната жалба, не са обсъдени безспорно установените факти от комплексната СМЕ за причината връзка между определения режим на Д. и напускането на ДПБ и доказателствата, установяващи нарушение на изискванията за охрана на болницата / СТЕ/. Направено е оплакване за необоснованост на извода, че вредата е била непредвидима, непредотвратима и би настъпила независимо от действията или бездействията на служителите на ДПБ, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответник. Не е съобразен установеният факт, че ДПБ не е създала организация по охраната на лечебното заведение според изискванията на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и това, че лечението не е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики, поради което е налице противоправно поведение на лекуващия лекар, че не е обсъдено неспазването на определения с ПУДВР дневен режим, който би помогнал на Д. да се адаптира към условията в болницата и да ангажира вниманието й във времето, в което тя е оставена без надзор и е напуснала болницата.

Ответникът по касация „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ /ДПБ-Карлуково/ оспорва основателността на жалбата, като я счита необоснована. Моли решението да се остави в сила, тъй като не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички правно релевантни факти и доказателствата, с които те са установени при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при или по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата. По тези въпроси съдебната практика е единна относно това, че съдът следва да обсъди доказателствата, да определи и формира изводи по правнорелевантните факти и въз основа на тях да изведе правни изводи относно приложимото право. В решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д.№ 2956/2016 г. на ВКС, ІV гр. о. е прието, че съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, а следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора, съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но следва да се произнесе само в рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания по съществото на спора. При формиране на вътрешното си убеждение по повдигнатите въпроси във въззивната жалба обаче, съдът следва да се съобрази с всички правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Ищецът е единствен син и наследник на Ж. Л. Д., която на 10.10.2014 г. е блъсната от влак и умира. Тя е страдала от параноидна шизофрения и към момента на инцидента е била настанена с нейно съгласие доброволно в ДПБ-Карлуково. Приета е на 03.10.1914 г. В периода от 02.09.2014 г. до 17.09.2014 г. е лекувана в Център за психично здраве „Проф. Н. Ш. . В издадената епикриза и история на заболяването от там е отразено, че заболяването и датира от 1997 г. с халюцинаторно-параноидна симптоматика и високо рисково психично мотивирано поведение. Посочено е, че многократно е хоспитализирана, като през 1999 г. е скочила от влак „под влияние на гласовете“, че през 2013 г. Д. е имала влошаване на здравословното състояние, което наложило седем хоспитализации през 2014 г.. В епикризата е посочено, че тя страда от дромомания - предприемала е безпричинни пътувания до Гърция, през м. февруари 2014 г, където е била лекувана и избягала от лечебното заведение; м. май 2014 г. пътувала до Лондон, където е била двукратно хоспитализирана; м. юли 2014 г. пътувала до Париж, където също била хоспитализирана. След като синът й я прибира в България, поради ново влошаване, тя е била приета за лечение в Центъра за психично здраве „Проф. Н. Ш. , от където е изписана с констатирано в епикризата подобряване на състоянието и с препоръка, поради честите психотични влошавания с дромоманни прояви, да бъде настанена в болнично заведение за дългосрочен престой след приключване на лечението. Следващото настаняване на Д. за лечение, непосредствено преди приемането й в ответната болница е в УЕМБАЛ „Александровска“ ЕАД в Клиника по психиатрия второ отделение, където е постъпила на 23.09.2014 г. и е изписана на 03.10.14 г. /деня, в който е приета в ДПБ-Карлуково/. Съгласно издадената епикриза от там, след проследяване на заболяването и проявите му, поведението й е преценено като високо рисково с дромоманни прояви. Има положителен знак за агресия. Предписано й е лечение и е дадена препоръка след изписването й от тази клиника да бъде проведено продължително болнично лечение с цел стабилизиране на състоянието, насочена към ДПБ-Карлуково, където била уговорена хоспитализация за 03.10.14 г. Посочено е, че от близките е заведена процедура за оценка на дееспособността.

Образуваното досъдебно производство на 10.10.2014 г. затова, че на същата дата около 11,20 часа на ж. п.линия София-Варна в района на с. Карлуково, Ловешка област при управление на ж. п.състав влак №20235 Червен бряг-Враца В. Ц. Т. е нарушил правилата за движение, с което по непредпазливост причинил смъртта на неустановено лице от женски пол-престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 пред.1 от НК е прекратено, тъй като се е установило, че разрешената скорост е била 100 км./ч., а той е карал с 84 кв. м. В участък на дясна крива той забелязал на около 50 м., че на ж. п.линията, между релсите е застанала жена с гръб към приближаващия влак по посока на движението, подал звуков сигнал и предприел аварийно спиране, но жената не помръднала и последвал удар. Направено е заключение за самоубийствен акт, поради което производството е прекратено. Прието е, че и действията на охраната не противоречат на задълженията му и, че липсват допуснати нарушения на правнорегламентираната дейност за лечение на пострадалата. Постановлението за прекратяване е обжалвано пред Окръжен съд-Ловеч и с определение №35/25.01.2017 г. по ч. н.д.№24/17 г. ЛОС го потвърждава, но Апелативен съд-В. Т. с определение №20 от 29.05.2017 г. по в. ч.н. д.№96/17 г. отменя определение №35/25.01.2017 г. по ч. н.д.№24/17 г. ЛОС и Постановление от 13.12.2016 г. от Окръжна прокуратура - Ловеч за прекратяване на сл. д.№21/16 г. на ОСлО на Окръжна прокуратура-Ловеч и връща делото на прокурора със задължителни указания за приложението на закона. След изпълнение на дадените указания е издадено Постановление от 16.10.2018 г. от Окръжна прокуратура-Ловеч за прекратяване на сл. д.№21/16 г. на ОСлО на Окръжна прокуратура-Ловеч със същите мотиви и извод, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер. Това постановление е обжалвано пред Окръжен съд-Ловеч и е потвърдено с влязло в сила на 28.03.2019 г. определение №144/28.02.2019 г. по ч. н.д.№35/19 г. ЛОС. Тези дела са приложени към настоящото.

Според заключението на назначената от първата инстанция комплексна СМЕ, смъртта на Ж. Д., настъпила на 10.10.2014 г. в 11,16 ч. е резултат на самоубийство, което е свързано с душевното заболяване параноидна шизофрения, от което е страдала, характеризиращо се с нарушаване на психичните преживявания, несъответствието им по отношение на обкръжаващата среда и неадекватност на поведението на болния, като най-типични прояви са нарушенията в мисловният процес, възприятията и емоционално - волевата сфера. Заболяването протичало с нерегулярно възникващи пристъпи, между които се очертават ремисии /светли периоди/ или протича непрекъснато, Клиничната картина на заболяването е многолика с полиморфна симптоматика, със засягане на всички сфери на психичната дейност на индивида, която предопределят поведението му, като неадекватно на реалността. Възможни са: сетивни измами /слухови и зрителни халюцинации - нереални гласове и възприятия/; сенестопатии - нереални телесни усещания, налудности за отношение, преследване, въздействие, контрол и др; нелепи фантастни и мегаломанни налудности, автоматизмени изживявания /извършват действия, включително и предприемане на пътувания на далечни разстояния под команда на нереалните гласове или спонтанно, като волево не могат да се противопоставят /дромоманни прояви/. Съпътстващи симптоми са импулсивно поведение, мутизъм /мълчание, отказ да говори/, негативизъм /пълна съпротива на всичко, например при опит за промяна на явно неестествената поза на тялото/; странни волеви движения и много други симптоми. В хода на боледуване се променя и личността по специфичен начин, което прави съжителството с такъв болен на практика невъзможно.

Според вещите лица нерядко високодиференцирани личности, страдащи от това заболяване и установили от личен опит нелечимостта му, завършват живота си със суицид, който в 99% от случаите не може да бъде предотвратен. Отбелязват, че такива болни понякога се научават да диссимулират продуктивната симптоматика, могат да се държат с приемливо и правилно поведение, докато издебнат сгоден случай да осъществят взетото решение. По делото е установено, че Д. е била с висше техническо образование, знаела е английски и френски език, била е на стаж във Франция една година в органи по сигурността.

Според исковата молба, неправомерните действия на ответника се изразяват в следното: не е направена оценка за суицид и агресия при постъпването на Д. и през целия й период на престой, съгласно изискването на т. 2.2.2.1 на Медицински стандарт „Психиатрия“, неправилно е определен при приемането й „свободен режим“ като не са оценени правилно нуждите от грижи, не е проведено интервю за проследяване, което трябва да се прави два пъти седмично, не са взети мерки за намаляване на тревожността на Д., като не и е предоставена рехабилитация, не са провеждани с нея никакви занимания за стабилизиране на психиката й, каквито грижи се изискват за първо ниво на компетентност, терапията е била само с медикаменти, не е била комплексна, правилна и изчерпателна, своевременна и ефективна, болницата не е създала организация да не допуска бягство, охранителят-пазач не е изпълнил задълженията си и е бил натоварен с несвойствени за основната му функция задачи.

Според заключението на комплексната СМЕ, медицинското лечение на Д. е било в съответствие с Медицински стандарт „Психиатрия“ за лечение на медицинско резистенни психози – приеманите лекарства са съобразени с препоръките на изпращащата болница. Преценката на приемащия лекар за „ниска степен на зависимост от грижи“ и определения „свободен режим“, съответстващ на „отворен“ и това, че не е направен тест за оценка на възможност за суицид е съобразен с епикризата на предходното заведение в частта й – агресия – не, автоагресия/суицид – не, опити за самоубийство – 0. В епикризата е отразено „рисково поведение – да“, но такова ниво на грижи се определя на всички болни с подобно състояние при условие, че болната е постъпила доброволно и при липса на агресивни и автоагресивни прояви. Според вещите лица, определеният свободен режим е улеснил бягството, но дори да беше при затворен режим, пак би приспала вниманието на околните, за да реализира решението си за суицид. В деня на постъпването е вписан декурзус от доктор В.. Практиката е да има лекуващ лекар, а не личен терапефт. Обсъждането с психолог, социален работник, евентуално трудотерапефт и рехабилитатор може да стане и устно. Доктор В. е обсъдил състоянието й с лекуващият лекар от изпращащата болница проф. М.. Липсата на екипно обсъждане не е в причинно-следствена връзка със суицида. Свободният режим е в отворено отделение, което позволява на пребиваващите в него да се разхождат в двора на болницата, да отидат до лавката или до кафемашината, без непрекъснат строеви надзор, но не могат да напускат болницата без разрешение на персонала. Страдащите от шизофриния обичайно се настаняват на такъв режим при липса на агресивност. Описанието на състоянието на Д. в епикризата при изписване от УМБАЛ“Александровска“ в деня, в който е приета в ответната болница, според вещите лица напълно съответства на определеният и режим като лице с ниско ниво на грижа, според скалата на МЗ.. Това съответствало и на Хартата за защита правата на човека и основните свободи според вещите лица. Внезапното влошаване с високорисково психотично мотивирано поведение при Д. е свързано с дромоматична проява - внезапно пътуване в чужбина и не са равнозначни на суицид. Предвид отразеното в изходящата епикриза и състоянието на Д., вещите лица са приели, че е въпрос на преценка на приемащия лекар дали се налага изследване по скалата за суицид. В температурния лист е отразено лечението, режима, диетата и изпълнението на назначенията. Според експертите, визитациите и декурзисите съответстват на Стандарта и Правилника на ДПБ, както и всички действия по приемането и оценка на случая. Според вещите лица, терапевтичната стратегия съответства на нивото на компетентност на отделението – за лечение и долекуване на хронично протичащи психози. Рехабилитатор в болницата не е имало назначен, а и научно не е обосновано въздействието на медицинска рехабилитация на психично болни, дори напротив, противопоказно е навлизането в личното им пространство. ДПБ няма разрешение от МЗ за трудотерапия, поради което там не се извършва трудова терапия и няма трудотерапевт. За терапия с различни дейности е необходимо съгласието на страдащия. Според заключението, обсъждане със социален работник не е проведено, тъй като социалният й статус вече е изяснен, след като е отразено, че са предприети действия, за поставяне под запрещение от близките й. Стандарта за грижа изисква една консултация с психолог в рамките на един месец. Д. е преседяла в болницата седем дни. Преценката за протичане на заболяването се прави веднъж седмично. В декурзуса от 07.10.2014 г. е отразено, че Д. е „спокойна, подредена, отрича сетивни измами“.

По делото е установено, че в деня на инцидента, малката врата за изход от двора не е била заключена. Охранителят-пазач видял на 10.10.2014 г. Д. да се навърта около входа и на два пъти след устна забележка, тя се отдалечавала. Според вещите лица, тя е избрала този част за бягство поради това, че в предишните дни е разбрала, че по това време преминава влак. Не се знае дали е имала слухови халюцинации, но при изписването от УМБАЛ „Александровска“ е отразено, че няма такива. При приемането й е отразено, че е съмнителна за халюцинации, но в декурзоса на 07.10.10 е отразено, че отрича сетивни измами. Дори Д. да е имала звукови халюцинации, не е могло те да заглушат сигналите от влака. Позата да застане с гръб към приближаващият влак е дефинитивно типична за самоубийствен акт.

От заключението на СТЕ с вещо лице И. С. се установява, че болницата има лиценз за извършване на частна охранителна дейност от 2012 г. и е създадено звено за въоръжена охрана, чиято дейност се регулира от Правилник за организиране дейността на охраната, отбраната и контлролно-пропусквателния режим в ДПБ-Карлуково. Задълженията на охранителя-пазач в него и в длъжностната му характеристика включва освен чисто охранителни задължения като осъществяване на наблюдение, пропускателен режим и обходи на обекта, предотвратяване на непосредствено започнали престъпни посегателства, така и задължения по прием, организиране на свиждане и обслужване на пациенти, включващи подпомагане на дежурния персонал по изпълнение графика за извеждане на пациенти до лавката, отдаване и отговорност за своевременното връщане на съхраняващите се при него ключове от различни обекти в района, дейност по следене спазването на работното време от персонала на лечебното заведение, посрещане и съпровождане на лица, насочване на същите към приемен кабинет, контрол на реда в приемния блок /който не е на мястото, където обичайно се носи дежурството/. Тези допълнителни функции са в разрез с ЗЧОД, като правят почти невъзможно носенето на службата и извършване на основната дейност – охрана, отбрана и контрол на периметъра на болницата. Натоварването с други функции ги превръща в портиери и помощен персонал и прави неефективно изпълнението на охранителни функции. Ръководителят на звеното е със същите задължения и допълнително изготвя графика Така няма яснота за отговорността за действията на охраната при изпълнение на различни задължения, а началникът не вижда цялостното изпълнение на задълженията на подчинените и не може да извършва текущ контрол. При оглед на района е констатирано от вещото лице, че дежурящият на КПП няма визуален контакт на повече от 2/3 от периметъра на болницата, а това, че има само една камера, която снима пространството пред болницата и то в горен ракурс и от разстояние, не позволява реално проследяване на преминаващи лица и детайли. Няма никаква преграда между ДПБ и влаковата линия, отстояща на 250-300 м. от болницата.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че Д. е имала сключен брак, развела се е със съпруга си след установяване на заболяването, но е продължила да живее заедно със сина и бившия си съпруг. Синът й я е прибирал при пътуванията й в чужбина. Бил е привързан към нея. След смъртта й бил потиснат и затворен, не е ползвал медицинска помощ, но не му се говорило за това, защото постоянно мислел. Имал приятелка. Малко преди смъртта на майка му починал дядо му по майчина линия. След смъртта на майка му починал баща му, а на 28.03.2017 г. починала и баба му Б. Д. /майка на майка му/.

Първата инстанция е приела, че въпреки приетото от СМЕ, че формално са спазени изискванията за диагностиката и лечението на медицинския стандарт по „Психиатрия“ и Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на болницата, лекуващият лекар д-р В. не е съобразил спецификата на заболяването на Д., което не е просто параноидна шизофрения, а това, че тя е имала дромоманни прояви, които са зачестили през 2014 г. и това е причина да постъпи в болницата, че поради внезапния характер на влошаването, тя има рисково поведение за себе си, обявявана е неколкократно за национално издирване. Затова грижите за нея е следвало да включват по-често наблюдение за нейното местонахождение. Не са установени суциидни мисли, което прави възможно смъртта й да е резултат от нещастен инцидент след предприето от нея поредно пътуване. Независимо обаче дали смъртта й е резултат от нещастен случай или от суицид, определения свободен режим е улеснил напускането на болницата. След като лекуващият лекар е възприел това, че е била интелигентна и такъв тип болни от щизофрения могат да прикриват суицидни мисли, е следвало да извърши оценка на риска от суицид и да проведе обсъждане със социален работник, психолог и рехабилитатор. Като аргумент в подкрепа на извода за отговорност на лечебното заведение са посочени и пропуските в охраната на болницата и конкретно натоварването на охранителя с несвойствени за тази дейност функции, което налага и отделянето му от КПП на болницата. С тези аргументи и преценявайки нивото на страдание на ищеца, Ловешкият окръжен съд е присъдил обезщетение в размер на 100 000 лв.

Въззивната инстанция, позовавайки се на същите доказателства е приела, че самоубийственият акт на Д. не може да се определи като резултат от действия и бездействия на персонала на болницата, включително и на охранителите. Вредата е непредвидима, непредотвратима и би настъпила независимо от действията и бездействията на служителите на ДПБ-Карлуково. Прието е, че не е доказана грешка на лекар от болницата във връзка с диагностиката, лечението и престоя на Д. в болницата. Не било установено да е могъл някой от персонала да направи нещо, за да предотврати самоубийството. Смъртта е настъпила на седмия ден от лечението и след като е напуснала без разрешение района на болницата в нарушение на ПУДВР на болницата. Поради това е прието, че не е доказан състава на чл. 49 ЗЗД.

Доказателствата не са преценени от въззивният съд по отделно и в съвкупност, а изводите са необосновани. Макар да е установено от комплексната СМЕ, че формално са спазени изискванията за диагностиката и лечението на Медицинския стандарт по „Психиатрия“ и Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на Държавна психиатрична болница Карлуково /ПУДВРДПБК/, не са съобразени конкретни установени факти по делото. При приемането на Д. е представена епикризата от МБАЛ „Александровска“, от която е изписана същия ден, с която се е запознал лекуващят лекар според отразеното в приемния лист. В нея изрично е записано, че при пролежаване в ДПБ „И. Р. , където е била приета на 28.05.2014 г. е изписана поради бягство, а една седмица преди изписването й от „Александровска болница“, болната чувала гласове да замине за Испания. Хоспитализацията й била по спешност за уточняване във връзка с високо рисково поведение с дромоманни прояви. Затова в същата епикриза от Александровска болница от 03.10.2014 г., поведението на Д. е преценено като рисково. Отбелязани са квадратчетата за автоагресия /суицид, но са записани „0“ опити за самоубийство и, че отрича суицидни мисли и намерения. Последното е преписано в приемния лист. Не е съобразено, че тези констатации и заключения са причина да бъде препоръчано от „Александровска болница“ при изписването на 03.10.2014 г. – деня в който е приета за лечение в ответната болница да бъде проведено продължително болнично лечение с цел стабилизиране на състоянието и е насочена към ДПБ-Карлуково. При приемането на Д. в ответната болница, приемащият лекар не е направил тест за суицид, а е преписано отразеното в епикризата от Александровска болница. Това, че Д. е била с правилен по ход и структура мисловен процес макар и с параноидни интерпретации и с болестно ангажирани памет и интелект /според отразеното в листа за приемане/ и предвид посоченото в заключението на СМЕ, че такъв тип болни от щизофрения могат да прикриват суицидни мисли, е следвало да мотивира приемащия лекар да извърши оценка на риска за суицид и да се предприемат възможните мерки ако се установи риск от такъв. Така не е спазен ПУДВРДПБК, раздел „Водене история на заболяването“, т.5, която изрично изисква при постъпване на пациент задължително да се документира оценката за суициден риск и агресивност, които се мониторират през целия период и се документират.

Констатациите на д-р В. при приемането на Д. са довели до определяне на свободен режим т. е. отворен режим, който според СМЕ се прилага по отношение на болни с параноидна шизофрения, но при липса на агресивност. Д. не е била агресивна към другите, но в епикризата от изпращащата болница е направено положително отбелязване за автоагресия и че е имала бягство от друга болница преди няколко месеца. Това, както и предвид зачестилите дромоманни прояви през 2014 г. в чужбина, обявяването и за национално издирване, е следвало да мотивира приемащият лекар да извърши по-задълбочена и конкретна преценка на психиатричното й състояние и отнасящата се за нея медицинска документация – епикриза от изпращащата я болница и да се предвиди в плана за лечение и режим да се извършва по-често наблюдение на поведението й. Предвид конкретните болестни прояви на Д., за които е имало данни в медицинската документация, грижите за нея е следвало да включват по-често наблюдение за нейното местонахождение. Според медицинския стандарт „Психиатрия“ преценката за протичане на заболяването се прави веднъж седмично, но това е минимален стандарт за грижа. Това, че преценката за протичането на заболяването е веднъж седмично налага по-задълбочена преценка, а и не изключва и по-често наблюдение.

Не е проведена и консултация с психолог за времето на седемдневният престой на Д. в лечебното заведение. Действително такава консултация по медицински стандарт „Психиатрия“ се прави веднъж месечно, но това не означава да бъде направена на тридесетият ден от приемането й. Дневният режим, разписан по часови интервали в ПУДВРДПБК изисква в периода от 10,00 ч. до 12,30 ч. провеждането на рехабилитационни и културотерапевтични занимания и психотерапевтични интервенции. Целта им е да помогнат за адаптирането на болните към болничната среда, за соицализирането им и да ангажират съзнанието им. Разписаният в правилника дневен режим също налага извод, че консултацията с психолог и насочване на болния към такива занимания следва да се извършва в кратък интервал след приемането му. Именно в този часови интервал Д. е реализирала бягството от болницата.

Пряка причинно следствена връзка с напускането на лечебното заведение от Д. и насочването й към ЖП линията са пропуските в охраната на болницата и конкретно натоварването на охранителя с несвойствени за тази дейност функции, някои от които налагат и отделянето му от КПП на болницата и оставяне на портала без охрана. В случая е установено, че поради изпълнение на други служебни задължения /предаване на ключове на медицинска сестра/ охранителя се е отделил от КПП на болницата, а малката врата е останала отворена и без надзор. Съгласно ПУДВРДПБК, в сектора за ниска степен на грижа, т. е. такива със свободен режим, какъвто е бил определен на Д., са могли да се движат свободно в двора на болницата, но под надзора на най-малко две лица от персонала, с които се обезпечава предотвратяване опит за бягство, а при такъв дежурният или друг член на персонала следва незабавно да вземе мерки за предотвратяване на бягството. Бягството на Д. е установено след смъртта й.

Изложеното доказва предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД на ДПК-Карлуково. Доказани са действия и бездействия от персонала на болницата и организационни пропуски на охраната, които са в пряка причинно следствена връзка с бягството на Ж. Д. и последвалият инцидент на ЖП линията, при който тя, застанала с гръб към приближаващият влак е прегазена – типично по дефиниция положение на тялото в този случай за самоубиствен акт. Ищецът е претърпял емоционални страдания от смъртта на майка му. При определяне на обезщетението, съдът съобразява, че майката на ищеца е починала на относително ранна възраст - на 51 години, неочаквано за него, докато е била под надзора на ответната болница, където е приета за долекуване. Между майката и сина е имало силна емоционална връзка, той се е грижел за нея при обостряне на заболяването й – прибирал я от чужбина при дромоманните й прояви, живели са в едно домакинство и след смъртта й бил потиснат, затворен и не му се говорело за това, защото постоянно мислел, макар да не е ползвал медицинска помощ. При съобразяване на тези обстоятелства и доказаната степен на емоционалните страдания на ищеца, съдът приема, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди от него следва да е в размер на 50 000 лв. Сумата е дължима ведно със законната лихва от 10.10.2014 г. В останалата част до пълния предявен размер до 100 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли предвид доказаната степен на емоционално страдание на ищеца, това, че той е бил на 36 години, когато е починала майка му - възраст, която предполага емоционална стабилност и самостоятелност. Състоянието на ищеца на потиснатост и затвореност е било резултат и от това, че малко преди смъртта на майка му починал дядо му по майчина линия, а след смъртта на майка му починал и баща му, към които бил привързан и които били упора за него.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска до размер 50 000 лв., като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане в съвкупност на относими към спора доказателства и установени от тях обстоятелства и необоснованост на извода, че смъртта на Д. е резултат от случайно събитие, че вредата е била непредвидима, непредотвратима и би настъпила независимо от действията или бездействията на служителите на ДПБ, поради което не следвало да се ангажира отговорността на ответната болница. Както вече се посочи, рискът от суицид е могъл да се предвиди. Тезата, изложена от комплексната СМЕ, възприета от въззивния съд, че инцидента е бил непредотвратим не може да се възприеме защото почива на предположение. Изключение са случаите, когато болен от параноидна шизофрения приключва живота си със суицид. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се нуждае от извършване на други съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество на спора, като уважи иска за сумата 50 000 лв. по изложените съображения. За разликата над този размер на претендираното обезщетение, въззивното решение, с което за тази разлика иска е отхвърлен, следва да се потвърди по изложените съображения.

Всяка от страните претендира разноски. Доказаните такива за ищеца са в размер на 4030 лв., а доказаните от ответника – в размер на 4800 лв. При съобразяване с уважената и отхвърлена част от иска, ответникът по касация ДПБ-Карлуково дължи на касатора И. деловодни разноски в размер на 2015 лв., а той дължи на болницата съобразно отхвърлената част от иска деловодни разноски в размер на 2400 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ въззивно решение № 89 от 26.07.2021 г. по гр. д.№ 117/2021 г. на Апелативен съд-В. Т. в частта, с която, след отмяна на решение № 260006/8.01.2021 г. по гр. д. № 585/2019 год. на Окръжен съд Ловеч, е отхвърлен иска, предявен от И. Д. И. ЕГН-[ЕГН] против „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ /ДПБ-Карлуково/ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 г., причинена от противоправни действия и бездействия на ответника в процеса на лечение на Д. за периода 03.10.2014 г. – 10.10.2014 г. до размер на 50 000 лв. и законната лихва върху тази сума, както и в частта за разноските, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ /ДПБ-Карлуково/ да заплати на И. Д. И. ЕГН-[ЕГН] от [населено място],[жк], бул. П.“ № 13, [жилищен адрес] сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 г., причинена от противоправни действия и бездействия на ответника в процеса на лечение на Д. за периода 03.10.2014 г. – 10.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 10.10.2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която е отхвърлен иска, предявен от И. Д. И. ЕГН-[ЕГН] против „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ /ДПБ-Карлуково/ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майка му Ж. Л. Д. на 10.10.2014 г., причинена от противоправни действия и бездействия на ответника в процеса на лечение на Д. за периода 03.10.2014 г. – 10.10.2014 г. за разликата над 50 000 лв. до размер 100 000 лв.

Осъжда „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ /ДПБ-Карлуково/ да заплати на И. Д. И. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от иска в размер на 2015 лв.

Осъжда И. Д. И. ЕГН-[ЕГН] да плати на „Държавна психиатрична болница-Карлуково“ /ДПБ-Карлуково/ деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2400 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: