7Р Е Ш Е Н И Е

№ 50205

гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 910 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, представляван от пълномощника си главен юрисконсулт П. Н., срещу Решение от 06.12.2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Р. Б. по дисциплинарно дело № 18/2021 г. срещу частен съдебен изпълнител Т. В., peг. № 918, с район на действие Окръжен съд - Смолян. С атакуваното решение е отхвърлено като неоснователно искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител за допуснато нарушение по чл.442а ГПК в производството по изпълнително дело № 20209180400289 по описа на ЧСИ Т. В., peг. № 918, с район на действие Окръжен съд - Смолян.

В жалбата се поддържа, че атакуваното решението /прието с гласовете на мнозинството от членовете на дисциплинарния състав/ е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба“.

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) в писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна.

Частният съдебен изпълнител Т. В. също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По съществото й, ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:

Производството по дисциплинарно дело № 18/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по реда на чл.70, ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Т. В. за нарушение на нормата на чл.442а ГПК в производството по изпълнително дело № 20209180400289. В искането, нарушението е индивидуализирано, като е посочено, че ЧСИ В. е наложил запори на банкови сметки в „Банка ДСК АД, „У. Б. АД, и „Р. Б. ЕАД; наложил е запори на вземанията на дружеството от [община], МОН, [община], [община], ЧСИ П. М. и „ЕВН България електроснабдяване ЕАД; както и е наложил запори на ППС, машини и съоръжения, подробно посочени в покана за доброволно изпълнение изх. № 03129 от 23.09.2020 г. Посочено е, че наложените обезпечителни мерки са несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело. Констатацията за несъразмерност била установена и в Решение № 12 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 539/2020 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. Министърът на правосъдието твърди, че като се вземе предвид и внесеното обезпечение по чл. 282 ал. 2 от ГПК в размер на 388 508,72 лв., общата стойност на запорираните суми и активи по делото била в размер на 8 615 911,34 лв. при посочена като дължима сума в поканата за доброволно изпълнение 494 947,55 лв., като следва да се вземат предвид и изтекли след поканата за доброволно изпълнение законни лихви и разноски.

С обжалваното решение дисциплинарният състав е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ В.. Посочено е, че при образуването на изпълнителното дело, съдебният изпълнител не разполага с информация относно имущественото състояние на длъжника, неговите активи и пасиви, напротив налагането на запори и възбрани е законосъобразно. Преди отговор от адресата на запора, ЧСИ нямал реална представа по изпълнителното дело за размера на наличната при третото задължено лице запорирана сума. По изпълнително дело № 20209180400289 по описа на ЧСИ Т. В., възражението на длъжника за свръхобезпеченост и вдигане на наложените запори било депозирано в срока за доброволно изпълнение, т. е. към момент, в който по изпълнителното дело не били постъпили отговорите по наложените запори и е нямало данни за наличието или липсата на публична вземания на длъжника.

Прието е, че нарушение на чл.442а ГПК не е допуснато, тъй като ЧСИ при произнасянето по направеното искане за вдигане на наложените обезпечително мерки бил мотивирал отказа си да ги вдигне. Взел предвид, че общата налична сума, обезпечаваща задължението, е 508 201,99 лв. /388 508,71 лв., внесена гаранция във ВКС и 119 693,27 лв.- постъпила сума в вследствие на наложените запори/. Общата стойност на материалните активи и парични средства на дружеството, запорирани от ЧСИ В., възлизали в общ размер на 8 615 911,34 лв., но от направените справки по партидите на длъжника в ЦРОЗ и Агенция по вписванията, се е установило, наличие на привилегировани кредитори с обезпечени вземания, чиито обезпечения обхващат включително и активите на дружеството по отношение, на които са предприети гореизброените изпълнителни способи и вписан залог върху предприятието на длъжника /обхващащ и ППС, машини и съоръжения, върху които е наложен запор като обезпечителна мярка/. Сумата от 119 693,27 лв., постъпила от „Р. Б. АД, била предмет на друга /първа по ред/ претенция, във връзка с учреден залог върху парични вземания от същата банкова сметка. Същата банка била кредитор на длъжника по два броя банкови кредите в общ размер на 2 500 000 лв., установен бил и кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД. От справката за вписвания по партидата в ЦРОЗ имало данни за 14 броя вписвания по партидата на длъжника, като нито едно от тези вписвания не било заличено. Посочено е, че по тези договори длъжникът предоставил в залог движими имущество на значителни стойности, както и вземания по търговски договори и наличност по банкови сметки, и в полза на кредитора „ЧОЧОСАН“ЕООД е учреден първи по ред особен залог върху търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, за сумата от 2 200 000 лв. Приложената справка от длъжника за балансовата стойност на материалните му активи не е кредитирана, като е посочено, че дори обаче да се приемела за относима с оглед преценката по чл.442а ГПК, можело да се направи извод, че материалните активи са недостатъчни да обезпечат всички вземания на кредиторите и залогодателите на длъжника.

Обжалваното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Нарушението, за което се иска ангажиране на въпросната отговорност на ЧСИ В., касае действия, извършени в отклонение от прогласения принцип за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи, от една страна и предмета на изпълнителното дело, от друга. С измененията на ГПК, обн. в ДВ бр.86/2016 г., конкретно в текстовете на чл.441, ал.2, чл.442 а, чл.507а и чл.73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на СИ в изпълнителния процес, изрично е прогласен принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело. Принципа на съразмерност е изведен от правната теория и съдебната практика по делата за обезпечения /преценката за адекватност на обезпечението и за избор на подходяща обезпечителна мярка/, но не беше изрично регламентиран в нарочна нормативна разпоредба, респ. нямаше законов текст, който да е пряко основание от СИ да се изискват само такива действия на принуда, които са съразмерни /количествено и стойностно/ с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка, принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с възможността да предложи на основание чл.443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако СИ прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата на чл.442а ГПК, СИ може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете „всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“, като ще отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество /известна несъразмерност е допустима/, но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл.442а ГПК. Разпоредбата цели да се избегнат случаите на насочване на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора, както и предприемането от ЧСИ на множество изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по задължението му.

Министърът на правосъдието се позовава на допусната от ЧСИ несъразмерност между дълга по изпълнителното дело и насочването на изпълнителните действия върху имущество, чиято стойност надвишава значително размера на дълга. В случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК. Прилагайки принципа за съразмерност, като условие за процесуална законосъобразност на изпълнителните действия, ЧСИ В. не е извършил релевантната преценка при предприемане на действия по реализация на процесуалното право на взискателя, вкл. спрямо наложените мерки и възприетия изпълнителен способ, и предмета на изпълнителното дело. Действително, тази преценка е резултат от упражняване правомощията на ЧСИ по удовлетворяване вземането на кредитора и е израз на неговото вътрешно убеждение за наличие на предвидената в закона съразмерност, но следва да се извърши при отчитане на всички данни и обстоятелства по делото. Действително, към датата на образуване на изпълнителното дело и налагането на запорите, и преди да се извърши проучване има ли други кредитори, които да се считат присъединени по право взискатели, чиито вземания ще се удовлетворяват привилегировани, несъразмерност между предприетите способи за изпълнение и размера на вземането /което е лихвоносно и към тази дата е било изцяло неудовлетворено/, не би могла да се констатира от СИ. В случая обаче на 07.10.2020 г., в срока за доброволно изпълнение /и преди постановяване на Разпореждане от 29.10.2020 г. от ЧСИ В., с което е отказал вдигане на наложените обезпечителни мерки/, длъжникът е депозирал молба, от която е видно, че е внесена гаранция по сметка на ВКС в размер на 388 508,72 лв., като видно от приложеното към нея Определение № 372/01.10.2020 г. постановено по ч. т.д. № 1759/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е било спряно изпълнението на въззивното решение, въз основа, на което е издаден изпълнителният лист и образувано изпълнителното дело. На 09.10.2020 г., длъжникът е подал и възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК, с искане да бъдат вдигнати наложените запори, с аргумент, че са несъразмерни с размера на задължението. Посочил е, че по сметка на ЧСИ е постъпила и сума в размер на 119 693,27 лв. вследствие на наложените запори, като така общата налична сума, обезпечаваща задължението, е 508 201,99 лв., а при посочена като дължима сума в поканата за доброволно изпълнение 495822,41 лв. е запорирано имущество на стойност 8 615 911,34 лв. С възражението е представена справка: за балансовата стойност на запорираните материалните активи на дружеството - 5 681 343,63 лв.; за запорираните вземанията на дружеството към негови длъжници в размер на 2 386 378 лв.; и за наложените запори на вземания по банкови сметки в „У. Б. АД в размер на 39 988,65 лв. и в „Р. Б. ЕАД в размер на 119 693,27 лв., която сума е преведена по сметка на ЧСИ. Заявена е готовност от длъжника да представи всяка необходима информация във връзка с делото.

ЧСИ В. е оставил без уважение възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК на длъжника, като е приел, че последния не посочва данни за размера на задълженията си и привилегиите на кредиторите си, установени от справките в ЦРОЗ и Агенция по вписванията. От една страна за длъжника не съществува такова задължение, като по делото не се установява и такава информация да е била искана от него от ЧСИ, и предоставянето й да е отказано. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 431 ал.3 ГПК, съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи. Т.е. с оглед предоставените му от закона правомощия и с данните по делото, в т. ч. и посоченото от длъжника, ЧСИ В. е следвало изиска информация за размера на задълженията му и за привилегиите на неговите кредитори, преди да се произнесе по възражението по чл.442а ал.2 ГПК. Бездействието му е довело до неправилна преценка на релевантните за делото факти и обстоятелства, и до необоснован и незаконосъобразен извод за липса на несъразмерност. Видно от изпълнителното дело, са налице данни, че по договор за кредитна линия/кредит за оборотни средства от 18.02.2019 г. с „Р. Б. ЕАД в размер на 900 000 лв. е усвоена сума в размер на 26 231 лв., а остатъкът от 873 769 лв. не е усвоен; по договор кредитна линия/кредит за оборотни средства от 21.12.2007 г. с „Р. Б. ЕАД в размер на 700 000 лв. е с неусвоен размер от 700 000 лв.; по договор за кредитна линия/кредит за оборотни средства от 03.12.2015 г. с „Банка ДСК “ АД в размер на 500 000 лв. е с усвоен размер от 500 000 лв. и същият е погасен изцяло на 30.04.2020 г.; по договор за финансов лизинг от 31.12.2018 г. с „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД за сумата от 30 396 лв. с остатък по балансова експозиция в размер на 17 605 лв. със срок на погасяване до 31.12.2022 г. няма просрочени вноски; и по договор за финансов лизинг от 31.12.2018 г. с „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД за сумата от 32 000 лв. с остатък по балансова експозиция в размер на 18 486 лв. със срок на погасяване до 31.12.2022г. няма просрочени вноски /справка от Централния кредитен регистър на БНБ с изх. № БНБ - 101618/06.11.2020г., представена от длъжника с жалбата срещу разпореждането на ЧСИ/. Установява се също, че длъжникът няма други висящи изпълнителни дела освен настоящото и изп. д. № 196/2019 г., образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в исковото производство по т. д. № 16/2019 г. по описа на ОС - Смолян относно същото вземане на взискателя. Вписаният особен залог на търговското предприятие на длъжника в полза на заложния кредитор „ЧОЧОСАН“ЕООД е заличен на 13.11.2020 г. със съгласието на заложния кредитор /видно от справка от Търговския регистър, представена от длъжника с жалбата срещу разпореждането на ЧСИ/. Всички тези обстоятелства /включително и новонастъпилите - заличаване на особения залог върху търговското предприятие на длъжника/ са станали известни на ЧСИ – В. на 16.11.2020 г., с депозиране от длъжника на жалба срещу разпореждането на ЧСИ от 29.10.2020 г. Въз основа на тях и при наличието на вече подадено възражение от длъжника, ЧСИ е бил длъжен и е могъл да извърши адекватна преценка за наличието на съразмерност между наложените обезпечителни мерки и размера на задължението, и констатирайки липса на такава да уважи изцяло или частично възражението /доколкото разпореждането му от 29.10.2020 г. не е сред актовете, който не могат да бъдат изменяни от самия СИ/, като избегне насочване на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно и в пъти надхвърля размера на вземането на кредитора. Ирелевантно по делото е обстоятелството, че ЧСИ е указал на длъжника възможността да обжалва разпореждането от 29.10.2020 г., както и действията му след Решение № 12/27.01.2021 г. на Окръжен съд - Смолян по в. гр. д. № 539/2020 г., с което разпореждането от 29.10.2020 г. е било отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители решението на Камарата на частните съдебни изпълнители на Р. Б. следва да се отмени и на частния съдебен изпълнител Т. В. да се наложи дисциплинарно наказание.

Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл.53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които е допуснато нарушението, от неговия характер, и последиците за длъжника, както и от факта, че на В. не е налагано друго дисциплинарно наказание; че липсват данни срещу него да са постъпвали други жалби, съдът намира, че за допуснатото от ЧСИ В. нарушение, следва да му бъде наложено най - лекото дисциплинарно наказание по чл.68 ал.1 т.1 ЗЧСИ – порицание.

На жалбоподателя Министерство на правосъдието следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 и ал.6 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение от 06.12.2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Р. Б. по дисциплинарно дело № 18/2021 г. по описа на КЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на частен съдебен изпълнител Т. С. В., peг. № 918, с район на действие Окръжен съд – Смолян дисциплинарно наказание „Порицание”.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Т. С. В. да заплати на Министерство на правосъдието 100 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.