№50375

гр.София, 21.11.2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д№ 4229 по описа на ВКС за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба с вх.№6604/04.08.2022год. /с пощенско клеймо от 02.08.2022год./ от адв.И. И.- особен представител на касаторката П. С. С.- ответник по исковата молба, призована при условията на чл.47, ал.6 ГПК, с която се иска съдът да допълни постановеното по делото определение №614 от 06.07.2022год. постановено в производство по чл.288 ГПК като му присъди възнаграждение за процесуално представителство и защита за касационното производство.

Връчен е препис от молбата на ответника по касация Банка ДСК АД-ищец по исковата молба и не е постъпил отговор на същата.

Съдът намира молбата за допустима и основателна.

С определение №614 от 06.07.2022год., по гр. дело №4229/2021год., на ВКС, ІІІ г. о., съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №260128 от 13.07.2021год., постановено по в. т. д.№107/2021год. на Апелативен съд-Варна. С въззивното решение е потвърдено решение № 260372 от 08.12.2020 г., постановено по т. д. № 200/2020 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, в която е прието за установено, че П. С. С. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за ипотечен кредит от 07.11.2008 г. сумата от 54 536,78 евро – главница; 3683,95 евро – възнаградителна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 17.07.2018 г.; 74,07 евро – лихвена надбавка за забава, по т. 20.1 и по т.20.2 от Общите условия към допълнително споразумение към договора за кредит; 1683,04 евро, от които 949,92 евро – такса за управление по т. 12 от договора за кредит, 447,75 евро – застраховка за обезпечение на основание чл. 27 от Общите условия към договора за кредит и 285,37 евро – такса за подновяване на срока на действие на ипотеката, ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 5499 от 20.07.2018 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11055/2018 г. на Районен съд – Варна. В определението по чл.288 ГПК съдът е пропуснал да присъди заплащане на възнаграждение за особения представител на касаторката, поради което следва в този смисъл да допълни определението си.

Ответницата по исковата молба П. С. С. е призована по реда на чл.47, ал.1 ГПК и на основание чл.47, ал.6 ГПК и е назначен особен представител, в случая адв.И. от ВАК, на разноски на ищеца, които са заплатени предварително за дете съдебни инстанции, но не и за касационната.

Настоящият състав на ВКС счита искането на особения представител на касаторката за присъждане на адвокатско възнаграждение за основателно, тъй като възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника се дължи от ищеца за всяка инстанция поотделно. Възнаграждението е дължимо, съгласно указанията по т. 6 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Разноските за този вид представителство следва да бъдат внесени в съда от ищеца преди приключване на делото в съответната инстанция, съответно съдът, който разглежда делото в съответната инстанция е компетентен да определи размера на разноските за тази инстанция.

Съгласно чл.47, ал.6, изр.2 ГПК възнаграждението на особения представител следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл.36, ал.2 ЗЗД, но не по-малко от една втора от него. В тази връзка предвид данните по делото - цената на предявените искове от 117 306,45лв./ 59 977,84 евро/, за изготвяне на касационната жалба, в изложението на която са застъпени тези, изложени вече в първоинстанционното и въззивното производство от особения представител с оглед на чл.9, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване и на чл.47, ал.6, изр.2 ГПК следва да се определи възнаграждение в размер на 1 454 лв. / половината от определеното съобразно цитираните разпоредби на Наредбата от 2907лв./, което следва да се изплати от бюджета на съда. Ищецът следва да възстанови сумата и да заплати същата по сметка на ВКС.

С оглед на изхода на делото в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските за особен представител от 1 454лв., както и таксата за касационно обжалване от 30лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение №614 от 06.07.2022год., постановено по гр. дело №4229/2021год. по описа на ВКС, ІІІ г. о. както следва:

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат И. И.- особен представител на касатора и ответник по исковете П. С. С. в размер на 1 454лв. / хиляда четиристотин петдесет и четири лева/. Сумата от 1 454лв. да се изплати на адвокат И. И. от ВАК, с адрес: [населено място], [улица] от бюджета на ВКС.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата от 1 454лв лв.-представляваща възнаграждение за адвокат И. от ВАК-особен представител на ответника по исковете П. С. С..

ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН * да заплати по сметка на ВКС сумата от 30лв.-държавна такса за касационна инстанция.

ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН * да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК 121830616 сумата от 1 454лв.- разноски за особен представител за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: