№ 50482

София, 21.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2003/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 111/25.01.2022 г. по в. гр. д. № 12662/2021 г. Софийският градски съд, гражданско отделение, ІІ „Б“ състав, е потвърдил решение № 20142828/21.06.2021 г. по гр. д. № 28820/2020 г. на Софийския районен съд, 157-ми състав, с което са отхвърлени исковете на Е. Х. Г., Н. Ф. Г. и П. Ф. Г. срещу Руска Б. Д., К. Б. Н., Р. Б. И., Д. Д. С., С. М. С. и Х. М. С. за признаване на установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност за периода 1979 г. - 03.07.2020 г. /датата на исковата молба/ и до настоящия момент на поземлен имот с идентификатор ..............в землището на [населено място], м. „Ч.“, с плош 534 кв. м., при посочени граници.

Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответниците по касация - ответници по делото, не е получен писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че с т. 2 на решение № 40001/08.05.1996 г. на поземлената комисия „Н. И. на наследниците на Д. А. С. - ответници по исковете, е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2.000 дка в м. „Ч.“, [населено място], а със заповед № РНИ 20-РД-56-12/05.06.2020 г. на кмета на Столична община, район „Н. И. , им е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот № ...........в землището на [населено място], м. „Ч.“, с плош 540 кв. м. В заповедта е посочено, че е издадена въз основа на решение № 40001/08.05.1996 г. на поземлената комисия „Н. И. , план на новообразуваните имоти от 2014 г., както и че в имота има масивна стоманобетонна жилищна сграда от 37 кв. м.

Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е бивш земеделски имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, респ. на придобиване от лица с права на ползвател по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото попада в такъв терен и в обхвата на одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Ищците обаче не се позовават и не са провели процедури по трансформиране на права като ползватели, а възстановяването на имота в полза на ответниците е станало след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти през 2014 г., доколкото в решението на поземлената комисия от 1996 г. липсва индивидуализация на възстановявания имот, поради което същото няма възстановително /конститутивно/ действие. Ето защо дори ищците да са владели имота, считано от 2014 г., трайно и несмущавано, то не е изтекла 10-годишна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Въззивният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая решението на поземлената комисия е издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/30.07.1999 г., както и че към този момент не е било предвидено изработване и одобряване на план на новообразуваните имоти, съответно издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За законосъобразно е приел и становището, че възстановяване на бившия земеделски имот с решението от 1996 г. в полза на ответниците би имало, само ако този имот е индивидуализиран, най-често с препращане към граници по помощен план, стар кадастрален план /дори неободрен/ и пр. Разглежданият случай не е такъв и в решението от 1996 г. имотът не е индивидуализиран. При това положение по необходимост следва да се извърши неговата идентификация по правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, съответно имотът да се индивидуализира в план на новообразуваните имоти, а след одобряване и влизане в сила на този план да се издаде заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е посочил, че до окончателното възстановяване на бившия земеделски имот /настъпване на конститутивния ефект на съответния фактически състав на земеделската реституция/ не тече давност в полза на евентуални владелци. В случая придобивна давност в полза на ищците не е текла не само до 2014 г., когато е одобрен план на новообразуваните имоти, но и до 2020 г., когато е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответниците. Съдът е посочил, че това следва от текста на пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според който самото възстановяване на имота се извършва със заповед на кмета на общината /района/, като влизането в сила на плана на новообразуваните имоти е само предпоставка за издаването на заповедта и за възстановяването. Но независимо коя дата ще се приеме за начало на придобивната давност в полза на ищците, то такава безспорно не е изтекла до датата на предявяване на исковете, а и към настоящия момент. При това положение безцелно е да се обсъждат ангажираните от ищците свидетелски показания, тъй като те касаят период на владение, който е ирелевантен, респ. категорично не е достатъчен като продължителност за придобиване по давност. Ищците, респ. техен праводател, е следвало да заявят евентуалните си права като ползватели по пар. 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако са били такива, както твърди св. С. И.. Дори да е бил пустеещ през 1979 г., процесният бивш земеделски имот си има собственици с право на възстановяване по ЗСПЗЗ и това са ответниците.

В касационната жалба ищците са изложили оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, тъй като въззивният съд неправилно е определил момента, в който спорният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а оттук - и момента, от който е започнала да тече 10-годишната придобивна давност. Позовават се на практика на ВКС - решение № 804/23.07.2007 г. по гр. д. № 600/2006 г. на ІV-то г. о., решение № 588/29.06.2010 г. по гр. д. № 1350/2009 г. на І-во г. о., решение № 106/19.05.2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г. на ІІ-ро г. о., и решение № 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на І-во г. о., която приема наличие на конститутивно действие на решенията на поземлените комисии, издадени до изменението на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/30.07.1999 г., когато е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следващото оплакване е за нарушение на процесуалния закон - чл. 235, ал. 2 ГПК, поради несъобразяване на практиката на ВКС, обективирана в решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ІІІ-то г. о., решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на ІV-то г. о., решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV-то г. о., и решение № 66/2012 г. на ІІ-ро г. о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Има ли завършена реституционна процедура при постановени решения на поземлена комисия преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., или е нужда двуфазност на процедурата по възстановяване на имота, завършваща със заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и може ли при завършена процедура по възстановяване на имота същият да бъде придобит по давност;

2. Допуснал ли е въззивният съд нарушение на процесуалните правила, свързани с необходимостта от пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, като не е обсъдил свидетелски показания, свързани с упражняването на фактическа власт от страна на ищците.

По първия въпрос касаторите се позовават на следната практика на ВКС: решение № 106/19.05.2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г. на ІІ-ро г. о., решение № 262/13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на І-во г. о., и решение № 804/23.07.2007 г. по гр. д. № 600/2006 г. на ІV-то г. о., а по втория въпрос - на решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ІІ-ро г. о., решение № 115/30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на ІІ-ро т. о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ІV-то г. о., и посоченото в него решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV-то г. о.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Трайната съдебна практика на ВКС по първия поставен въпрос, илюстрирана с решенията, на които касаторите се позовават, приема, че преценката за конститутивното легитимиращо действие на решението на органа по земеделската реституция следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му. Решенията, с които се възстановяват земи в терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/30.07.1999 г. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението, например по стар кадастрален план. От момента на влизането им в сила легитимираните с тях лица могат да защитят своята собственост от всяко неоснователно поведение на трети лица. От същия момент започва да тече и придобивната давност върху възстановения имот. Действително, в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г./ е предвидено изработването на план на новообразуваните имоти, но към този момент той не е непременно условие за издаване на решение за възстановяване на собствеността. Едва с изменението на закона от 30.07.1999 г. е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - първо се издава решение на поземлената комисия за признаване правото на собственост, а след това - заповед на кмета на общината за възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти и скица към нея.

В разглеждания случай към момента на постановяване на решение № 40001/08.05.1996 г. на поземлената комисия производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е било двуфазно и не е било въведено законово изискване за издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това на решението би могло да се придаде конститутивно действие, ако по някакъв начин можеше да се установи кой е възстановеният имот - било чрез описание на съседи, чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план, или по друг начин. Тъй като обаче решението не съдържа никакви индивидуализиращи белези на имота - в него са посочени само площта от 2.000 дка и местонахождението му в [населено място], местността „Ч.“, няма как да се приеме, че то има конститутивен ефект за възстановяване на правото на собственост и че от момента на влизането му в сила започва да тече придобивна давност в полза на ищците, която те да могат успешно да противопоставят на възстановените собственици. Даденото в този смисъл от въззивния съд разрешение на поставения от касаторите материалноправен въпрос, а именно, че решението на поземлената комисия от 1996 г. по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността, поради което и началният момент на придобивната давност, на която касаторите са се позовали като придобивен способ, се свързва с влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, респ. на заповедта по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не противоречи на съдебната практика. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

Трайната съдебна практика на ВКС по втория поставен въпрос приема, че при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти, като посочи кои факти намира за установени и кои - за недоказани, а неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК и има характер на процесуално нарушение; процесуално нарушение, съставлява и непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда; приема се още, че задължението за обсъждане на всички доказателства и доводите на страните е спазено, когато в мотивите на съда е намерил отражение процесът на формиране на волята му чрез излагане на изводите относно твърдените по делото факти при обсъждане на всички релевантни за тях доказателства и съобразно доводите на страните и значението от установяването или неустановяването им за изхода на правния спор.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че в разглеждания случай в резултат от неправилното приложение от съда в двете инстанции на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, при анализа на събраните по делото доказателства не са обсъдени свидетелските показания, свързани с упражняването от тях на фактическата власт върху спорния имот. Действително, мотивите към обжалваното решение не съдържат анализ на гласните доказателства по факта на упражнявана от ищците фактическа власт върху спорния имот - въззивният съд е коментирал само показанията на св. С. И. от гледна точка евентуални права на ищците по пар. 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ в случай, че са ползватели. Необсъдените доказателства обаче нямат значение за изхода на правния спор, тъй като от момента на приключване на реституционното производство до приключване на съдебното дирене необходимата 10-годишна придобивна давност в полза на ищците не е изтекла, а по въпроса за началния момент на давността касационно обжалване не може да бъде допуснато, както вече бе посочено. Ето защо не се разкрива противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 111/25.01.2022 г. по в. гр. д. № 12662/2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ „Б“ състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: