5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5553
гр. София, 02.12.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 2847 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от И. А. Б., чрез адв. Н. П. от АК - Сливен, срещу въззивно решение № 395/07.04.2025 г. постановено по в. гр. д. № 2824/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3657/03.09.2024 г. по гр. д. № 17745/2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Министерство на правосъдието исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на осъществена спрямо него дискриминация.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпросът: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, направени с въззивната жалба и с отговора по въззивната жалба, и да основе решението си на приетите от него за установени фактически обстоятелства и закона?“. По въпроса се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 77/06.08.2019 г. по гр. д....