4№ 50845/18.11.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1907 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 17/31.01.2022 г. по гр. д. № 471/2021 г., с което Апелативен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 260162/27.04.2021 г. по гр. д. № 676/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, е отхвърлил иска на „Интертел“ ЕООД срещу И. З. А. с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявен при условията на чл. 422 ГПК за лихвоносна главница с разноски за сумата 50 000 евро – неустойка по т. 14 от споразумение от 02.03.2006 г. по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 30.04.2020 г. по ч. гр. д. № 895/2020 г. на Районен съд – Пазарджик.

Решението се обжалва от „Интертел“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Може ли длъжникът да се освободи изцяло или отчасти от задължението за неустойка, уговорена с договора, ако се позове и докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на кредитора? и 2. Попада ли в границите на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и произвежда ли валидно действие уговорката да не се прехвърля недвижим имот без съгласието на насрещната страна по договора? Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд, на които се позовава (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – на чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл. 9 ЗЗД. Претендира разноските по делото.

Ответникът И. З. А., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в касационното производство.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че споразумението от 02.03.2006 г. е сключено във връзка с предварителен договор от 17.08.2005 г. между страните. Споразумението от 02.03.2006 г. е източник на вземането за неустойката от 50 000 евро, за което ищецът „Интертел“ ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника/длъжника И. А., а неустойката в т. 14 от споразумението е в обезпечение на изпълнението и служи като напред уговорено обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението по т. 4 от споразумението И. А. да не извършва разпоредителни действия със свой незастроен недвижим имот в [населено място] без изричното съгласие на „Интертел“ ЕООД.

Въззивният съд е изложил две групи мотиви, за да заключи, че не съществува лихвоносната главница с разноски по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

На първо място в решението е прието, че със споразумението от 02.03.2006 г. „Интертел“ ЕООД се е задължил към И. А. и трети за процеса лица, собственици на имоти, съседни на имота на И. А., от тяхно име, но за своя сметка да извърши необходимите административни действия като финансира изменение на действащите подробен устройствен план (ПУП) и работен устройствен план (РУП), за да постигне образуването на един нов урегулиран поземлен имот (УПИ), обединяващ техните имоти, с ново смесено предназначение – жилищно строителство и обществени дейности с предвиждане на високо застрояване в параметри, каквито изпълнителят намери за добре, но според изискванията на ЗУТ и на Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове на МРРБ. Прието е, че собствениците на съседните имоти, сред които и И. А., са се съгласили да снабдят „Интертел“ ЕООД с пълномощните и документите, които устройствените закони изискват да бъдат представени пред техническите власти, за да постигне „Интертел“ ЕООД резултата по споразумението, а също така са се задължили да не извършват разпоредителни действия със своите имоти без изричното съгласие на „Интертел“ ЕООД. Неустойката, съгласно т. 14 от споразумението, е в обезпечение и отнапред уговорено обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението по т. 4 за въздържане от разпоредителни действия. Прието е, че влезлите в сила заповед №А-529/18.03.2009 г. за изменение на ПУП, издадена от кмета на [община], и заповед № РД-10-214/26.02.2010 г. за одобряване на РУП, издадена от кмета на Р. Ц. – Пловдив, доказват, че „Интертел“ ЕООД е погасил чрез изпълнение задълженията си по споразумението от 02.03.2006 г. Поради това „Интертел“ ЕООД не може да претендира от възложителите, включително и от И. А., неустойката по т. 14 от споразумението, доколкото тя обезпечава поето от тях насрещно задължение да не се разпореждат със собствените си имоти без съгласието на „Интертел“ ЕООД.

На второ място в решението е прието, че неустойката по т. 14 от споразумението е нищожна поради липса на основание (кауза). Тя излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Прието е, че задължението по т. 4 за безсрочно въздържане от разпоредителни действия със собственост е лишено от договорна логика. То е за бездействие и не се намира в синалагматична връзка с поетите от „Интертел“ ЕООД задължения за извършване на конкретните правни действия, очертани от устройствените закони, и за безвъзмездното финансиране на уговорения резултат – обединяването на съседните имоти в един нов УПИ при предвидено от новия ПУП смесено предназначение - жилищно строителство и обществени дейности с предвиждане на високо застрояване. Допълнително, въззивният съд е изключил възможната връзка на неустойката по т. 14 от споразумението с правата и задълженията по предварителния договор. С договора от 17.08.2005 г. неизпълнението на задължението на И. А. за сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж върху собствения му незастроен имот срещу задължението на „Интертел“ ЕООД да изгради сграда и му предаде в завършен вид конкретни обекти (апартаменти) в бъдещата сграда е обезпечено с различна неустойка – от 20 000 евро (т. 21 от предварителния договор).

При тези мотиви, с които въззивният съд е намерил иска неоснователен, първият повдигнат въпрос не обуславя обжалваното решение. И. А., длъжник по неустойката, уговорена в т. 14 от споразумението, не се е позовавал, нито се е стремял да докаже неизпълнение на задълженията на „Интертел“ ЕООД. Напротив, той е въвел две възражения, с които е отрекъл съществуването на вземането по иска, предявен при условията на чл. 422 ГПК: погасяване чрез изпълнение на задълженията на „Интертел“ ЕООД, а с това – и на задължението по т. 4 от споразумението, обезпечено с неустойката по т. 14, и нищожност на неустойката. Следователно по първия материалноправен въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Тя не е налице и по втория въпрос. Въззивният съд не е приемал да надхвърля автономията на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД клауза, с която една от страните по договора се задължава да не предприема разпоредителни действия със свой актив. Приетото е, че неустойката по т. 14 от споразумението е лишена от основание (кауза), поради което не е произвела валидно действие (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД).

При този изход на делото и по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 17/31.01.2022 г. по гр. д. № 471/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Интертел“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на И. З. А. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 200.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.