1

№50474

София, 17.11. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

гражданско дело № 1177/2022 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Д. Г. Д. чрез процесуалния представител адв. Р.Д. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 282 от 27.01.2022г. въззивното решение на Окръжния съд Т. № 111 от 10.12.2021г., постановено по гражданско дело № 254/2021г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при непълно, неточно и неясно обсъждане на всички събрани доказателства и е необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави искане за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос дали може да се придобие по давност процесната реална част от поземлен имот чрез установено повече от десетгодишно давностно владение, обхващащо периода от 1963 до 2022г. при действието на нормата на чл.200 ЗУТ като се поддържа противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС – решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г., на ВКС, I г. о. и решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 12/2013 г., на ВКС, II г. о. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.2 предл. трето ГПК.

От ответниците В. Г. С. и Г. П. С. са подадени писмени отговори, в които се изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

След подаване на касационната жалба, на 07.04.2022г. е починал ищецът по делото и ответник в касационното производство Г. П. С. и на основание чл.227 ГПК на негово място е конституиран синът му В. Г. С..

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е отменил решението на Търговищкия районен съд №260029/30.06.2021г., постановено по гр. д. №228/2020г. и е решил делото по същество като е признал за установено по отношение на Д. Г. Д., М. И. Я., И. Р. Я., Й. Р. Г., П. Ц. Ш., П. П. Ш. и С. П. Ш., че В. Г. С. и Г. П. С. са собственици на 65 кв. м. площ, попадаща в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ..... по КК на [населено място], колорирана в червен цвят на приложената по гр. д.№228/2020г. на РС Търговище на л.254 скица, приподписана от въззивния съдебен състав и приобщена към решението му.

Въззивният съд е отхвърлил насрещния иск, предявен от Д. Г. Д. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за установяване правото му на собственост на основание придобивна давност върху 1/2 ид. ч. от гореописания имот.

Въззивното решение е обжалвано само от ответника по първоначалния и ищец по насрещния иск Д. Г. Д.. Останалите ответници по първоначалния иск са обикновени другари в процеса и след като не са подали касационна жалба, по отношение на тях въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296 ал.1 т.2 ГПК.

Въззивният съд е приел въз основа на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че вътрешната регулационна линия между имот с идентификатор ..... /на ищците/ и имот с идентификатор ..... /на ответниците/ по плановете от 1907г., 1956г. и 1967г. минава на 3 метра северозападно от построената в имота на ищците къща и на 3.50 метра северно от второстепенна постройка на ищците, а по плановете след 1987г. е заснета по линията на посочените сгради, като по този начин 65 кв. м. площ е отразена като попадаща в имота на ответниците. Правни сделки между съседите не са извършвани, не е провеждана и отчуждителна процедура относно посочената площ, нито процедури по констатиране и отстраняване на фактическа грешка в предходните планове.

Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че не е доказано заемането от праводателите на ответниците спорната площ от 65 кв. м. в периода от 1963г. до одобряването на кадастралната карта през 2005г., включващо и периода след 1987г., когато мястото е отразено като попадащо в дворищно-регулационния парцел на ответниците. С оглед на това регулационните планове от 1987г. и 1996г. не могат да се считат за приложени и опорочената регулация да се счете за санирана-предпоставка за възпроизвеждането й в кадастралната карта от 2005г. При тези обстоятелства с изтичането на сроковете по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на регулацията от 1987г. е прекратено и меродавно за правото на собственост е положението на имотите по регулационния план от 1967г. По този план спорната площ не попада в сегашния имот с идентификатор ..... на ответниците, а в имот с идентификатор ..... на ищците, поради което предявеният установителен иск за собственост е доказан по основание.

Въззивния съд е приел, че насрещният иск на Д. Г. Д. е неоснователен, защото не е доказано да е изтекла 10-годишна придобивна давност след 2003г. Съдебната спогодба - делба между собствениците на ищцовия имот не може да е довод за установено от ответника владение върху спорната площ, нито може да доведе до отпадането на действителните им вещни права в отношенията им със съседите. Установеният от свидетелите факт, че Д. Г. Д. е ползвал тоалетна, долепена до къщата на ищците сам по себе си също не може да обоснове извод за упражняване на фактическа власт с намерение за придобиване на описаната 65 кв. м. площ в реалните й параметри, респ. в идеални части. В допълнение на този извод въззивният съд е посочил, че дори и да е установено десетгодишно владение, разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ забранява придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, а в случая не са налице изключенията от това правило по чл.19 и чл.17, ал.1, т.2 от ЗУТ.

При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, който поставя касаторът: дали може да се придобие по давност процесната реална част от поземлен имот чрез установено повече от десетгодишно давностно владение, обхващащо периода от 1963 до 2022г. при действието на нормата на чл.200 ЗУТ ? не е обуславящ за делото, защото не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. Както се посочи и по първоначалния и по насрещния иск съдът е приел за недоказано установено владение върху процесния имот, което е основание за прекратяване на отчуждителното действие на регулацията от 1987г. поради неприлагането й, имащо за последица необходимостта от съобразяване на кадастралната карта с предходния влязъл в сила регулационен план. Изложените доводи от съда за приложение на чл.200 ЗУТ са само допълнително съображение, което не е от значение за крайните изводи на съда. Ето защо поставеният правен въпрос не обуславя общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 предл. трето ГПК поради очевидна неправилност, защото от мотивите на съда не се установява нито явно нарушение на материалния закон и процесуалните правила, нито противоречие с правилата на формалната логика, водещи до явна необоснованост на решението. Доводите на касатора за необсъждане и анализиране на всички събрани по делото доказателства са относими към отменителните основания по чл.281 ГПК, които са извън предмета на производството по чл.288 ГПК.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника В. Г. С. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1200 лв., представляващи платено от него и от неговия праводател възнаграждение за процесуална защита по договорите за правна помощ от 10.03.2022г. и 18.02.2022г.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд Т. № 111 от 10.12.2021г., постановено по гражданско дело № 254/2021г. по жалбата на Д. Г. Д..

Осъжда Д. Г. Д. да заплати на В. Г. С. сумата 1200лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: