О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50621

гр. София, 17.11.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 2617 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото К. Й. М. против на решение № 430/26.04.2021г. по в. гр. д. № 3782/2020г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 4486 от 19.06.2019г. по гр. д. № 16385/2016г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен искът му по чл.432, ал.1 КЗ против ЗД „Б. И. АД за сумата над 120 000 лева до 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина му И. К. Й., загинал при ПТП на 28.03.2016г., причинено по вина на водача В. Й. Р., при управление на л. а „БМВ 325”, с рег. [рег. номер на МПС] , по време на действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва.

Касаторът атакува въззивното решение като неправилноq поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд е нарушил материалния и процесуалния закон като е изградил изводите си за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, за това, че пострадалият се е возил при водач, употребил алкохол, върху предположения и е намалил обезщетението за неимуществени вреди с неправилно приетия обем съпричиняване, без да има доказателства, че пострадалият се е возил при водач, за който знае, че е употребил и повлиян от алкохол. В резултата на това, така определеното от съда обезщетение на ищеца от 150 000 лева за компенсиране на моралните му вреди от смъртта на 17-годишният му син е намалено на 120 000 лева при приет обем на съпричиняване от 20%. На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗД се иска присъждане на адвокатски хонорар за представителство пред ВКС, заедно с ДДС. Прави се изрично възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на разноските на ответника в производството.

Ответникът по жалбата, ЗД „Б. И. АД, не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният състав е констатирал, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл. 432 КЗ, ангажиращи отговорността на ответното застрахователно дружество „Б. И. АД - застраховател на деликвента В. Р. спрямо увредения ищец.

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че загиналият И. Й. е пътувал в процесния автомобил на задната лява седалка (зад шофьора). От заключението на приетата в първоинстанционото производство СМЕ, е установено, че при ПТП И. Й. е получил тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, съчетана с тежка лицево-челюстна травма, които са довели до неговата смърт. Посочено е, че при загиналия не се установяват т. нар. коланни травми, характерни за действието на поставен предпазен колан. Вещото лице е обяснило, че с оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП, при управление на автомобила със скорост 164 км/час, страничният сблъсък в крайпътно дърво и разцепването на МПС на две части, тежките смъртоносни травми по тялото на И. Й. биха настъпили и при поставен обезопасителен колан, вследствие навлизането навътре в автомобила на деформирани части от него, както и поради увреждането на органите на пътника от инерционните сили при движение на автомобила с толкова висока скорост.

Според СМЕ, в кръвта на водача В. Р. е открита концентрация на алкохол 0,8 промила. Експертът е обяснил, че тази концентрация съответства на лека степен на алкохолно опиване и това състояние се характеризира с лека еуфория, разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание и контрол, известно сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на информация, загуба на ефективност за реакция при управлението на превозното средство.

Апелативният състав е споделил извода на първостепенния съд, че второто възражение на ответника за съпричиняване - че И. Й. е допринесъл за собственото си увреждане, приемайки да пътува с алкохолно повлиян водач, е основателно. Намерил е за категорично установено по делото от показанията на свидетелката Л. К., че водачът на лекия автомобил и всичките му спътници преди инцидента заядно са употребили алкохол. Позовал се и на безспорния факт, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача Р. е било 0,8 промила. Отчел е, че по делото не се твърди, нито се установява, пострадалият, макар и непълнолетен, към датата на ПТП, да е бил психически или емоционално незрял, нито да е бил неспособен да разбира и ръководи постъпките си, за да се приеме, че същият не е знаел за установената в закона забрана за управление на МПС след употреба на алкохол и влиянието, което алкохолът оказва. В заключение е приел, че загиналият син на ищеца, пътувайки в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, макар да не е допринесъл за възникване на самото ПТП, е допринесъл за настъпване на собственото си увреждане, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Аргументирал се е, че рисковото поведение - пътуване с превозно средство, управлявано от алкохолно повлиян водач, е проява на съзнателния и свободно формиран избор на пострадалия, на който е бил известен този факт или който е могъл да предвиди, при проявена нормално дължима грижа. Именно поемането на този предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е поведение, представляващо обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. По тези съображения въззивният съд е намерил това възражение за съпричиняване за доказано. Приел е, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат следва да бъде определен на 20%. С оглед на това, е намерил искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за основателен за сумата от 120 000 лева.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с въпросите: 1/ Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?; Твърди се противоречие с: решение № 147/05.12.2017г., по т. д. 60341/2016г. I г. о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г., решение № 206/12.03.20Юг. по т. д. № 35/2009г. на II т. о. на ВКС.; 2/ За да приеме и приложи съпричиняване при определяне размера на обезщетение за вреди, може ли съдът да изходи от обичайна житейска логика, при липса на доказателства за конкретно поведение на пострадалия, което може да се отчете като принос?; Твърди се противоречие с: решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на II т. о. на ВКС.; 3/ Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?; При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване - т. е. да се създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест?; Твърди се противоречие с: решение № 226/12.07.2011г. по гр. дело № 921/2010г. на ВКС, решение № 31/09.03.2012г. по гр. дело № 502/2011г. на ВКС и решение №61/01.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015г. на IV г. о. на ВКС.; 4/ 3а да се приеме съпричиняване от пострадало лице, пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване знание у пострадалия за употреба от водача на алкохол от водача над установения минимум?; Твърди се противоречие с: решение № 142/15.10.15 по т. д. № 2766/14 на I т. о. на ВКС, решение № 226/12.07.2011г. по гр. дело № 921/2010г. на ВКС, решение № 31/09.03.2012г. по гр. дело № 502/2011г. на ВКС, решение № 61/01.03.2016г. по гр. д. № 4578/2015г на IV г. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Всички поставени от касатора въпроси касаят приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, но не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като от една страна съдържат неверни твърдения (обосноваване на извода за съпричиняване с вероятности и предположения; липса на главно доказване на съпричиняването от страна на ответника и на знание на пострадалия за употреба на водача на алкохол; изхождане от обичайна житейска логика), поради което въпросите не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а от друга страна, даденото от въззивният съд разрешение е в пълно съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице и соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, водачът и пострадалият преди ПТП заедно са употребявали алкохол при празнуване на рожден ден на тяхна приятелка, което е довело до концетрация в кръвта на водача от 0.8 промила, и според вещото лице това е оказало влияние върху поведението на водача (повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание и контрол, известно сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на информация, загуба на ефективност за реакция при управлението на превозното средство), което е намерило и обективен израз в управлението на лекия автобомил в населено място /село/, след полунощ, със скорост 164 км/ч, като пострадалият сам се е поставил в риск, качвайки се в МПС, управлявано от лице, за което е знаело, че е повлияно от алкохол, в нарушение на забраната на чл.5, ал.3 ЗДвП /в редакцията към ПТП/ да се управлява ПТС под въздействие на алкохол.

С оглед горното, въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационен окнтрол.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430/26.04.2021г. по в. гр. д. № 3782/2020г. на Апелативен съд –София в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.