О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50603

София, 17.11.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 2727/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Оптимал плюс“ООД, [населено място], касационна жалба на ЗАД „Виена иншурънс груп“ АД, [населено място] и касационна жалба на „ДС Т. С. БГ“ЕООД, [населено място] против решение №430 от 08.07.2021г. по т. д. №2500/20г. на Софийски апелативен съд

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

По касационната жалба на „Оптимал плюс“ООД, [населено място]:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. М. А. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Развити са оплаквания за неправилност на решението относно приетото от състава, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.17,ал.2 от Конвенция за договори за международен автомобилен превоз на стоки. Така са поставени следните въпроси – „ 1/ „Непредвидено събитие ли е нахлуването на мигранти в превозно средство и намира ли в случая приложение нормата на чл.17,ал.2 от Конвенцията като се вземе предвид естеството на превозваната стока“, 2/ „ Може ли да се определят като предвидими и предотвратими видовете замърсявания, които биха могли да увредят стоката, предвид тяхното естество, в това число и конкретен вид замърсявания – фекалии“. Страната отново е развила оплакването си, изразено като несъгласие с извода на съда за установеност на частично замърсяване на товара. Развито е разбирането на страната, че след като липсвало микробиологично изследвате, то не било доказано и това, че цялата стока е увредена. Във връзка с тези развити оплаквания са поставени въпросите – 3/“Може ли да се приеме, в случая, че една стока е негодна за консумация при положение, че липсва микробиологично изследване на цялата превозвана стока, съгласно изискванията на чл.14,ал.6 от Регламент 178 /02.“ и 4/ „ Обвързан ли е превозвача с вида и размера на претендираните вреди на 6бр. палета сирене, и следва ли същия да носи отговорност за замърсената стока, при положение, че негов представител не е бил допуснат да присъства при огледа на стоката и установяване на действителните вреди.“ След развити оплаквания за неправилност на приетото относно частичното уважаване на иска по чл.79 ЗЗД , страната е поставилия въпрос № 5 / Дължи ли се в конкретния случай уговореното между страните навло в пълен размер при положение, че превозвачът е доставил превозваната стока в цялост…“Страната е направила оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението й, че превозвачът не е бил допуснат да присъства при проверката на стоката.Разгледани са задълженията и правомощията на въззивната инстанция в контекста на съществуващата практика на ВКС. Изложени са и оплаквания за неправилност на решението по иска по чл.86 ЗЗД и е поставен въпроса – „Може ли съдът да отхвърли акцесорен иск за лихва с мотива, че длъжникът не е бил поканен да изпълни задължението си, при положение че между страните няма спор, че падежът на вземането настъпва 45 дни след издаването на фактура“. Други доводи не са развити

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване, съобразно поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като са фактически а не правни, като относими към конкретното доказване по конкретния правен спор, а не към правните изводи на състава, довели до обжалвания резултат. Още повече, че и същите са подкрепени и изведени от оплаквания за неправилност на акта и несъгласие на страната с постановения резултат, което е ирелевантно за тази фаза на касационното производство. Липсата на валидно формулирано общо основание, изведено от правните изводи на съда е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване в обжалваната от този касатор част.

За пълнота следва да се отбележи, че страната не е развила каквито и да било съображения по допълнителния критерий, разяснен със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г., като лаконично заявеното, че „нахлуването на мигранти било непредвидено обстоятелство“, по което нямало формирана практика на ВКС не съставлява довод относим към посочената дефинитивност на основанието.

По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната не е поставила правен въпрос т. е. липсва общо основание. Оплакването за това, че съдът не се е произнесъл по конкретно възражение също така не е обосновано, с оглед релевантността на цитираната практика към случая въобще. Не е достатъчно, за да се формира общо основание, да бъде заявено, че съдът не е обсъдил дадено възражение, а следва този довод да бъде защитен с правни съображения, относно рефлектирането на това обсъждане върху постановения правен резултат.

Шестият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като е изцяло фактически а не правен, каквото следва да бъде общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това, по него липсват и доводи по допълнителен критерий, тъй като оплакването за неправилност на акта, както вече бе отбелязано, е ирелевантно към тази фаза на касационното производство.

С оглед така депозираното изложение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението, в обжалваната от този касатор част.

По касационната жалба на ЗАД „Виена иншурънс груп“ АД, [населено място]:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –юрк. А. П. е направил оплакване, че съдът определяйки дължимостта на лихва, неправилно приложил ЗЗД, в какъвто смисъл е поставен въпроса – „ Коя следва да бъде приложимата материалноправна разпоредба при определяне законната лихва за забава от договорно неизпълнение на договор за международен превоз на стоки по шосе – разпоредбата на чл.27 от Конвенцията за договори за международен автомобилен превоз на стоки / СМR/ или тези на чл.88, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.“Страната е посочила и приложила две решения на ВКС, с които, според нея, като приложимо право била определена именно Конвенцията. Така е достигнат извод, че са налице предпоставките по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Страната общо е посочила, че счита че е налице и хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението в частта, с която било посочено че са налице основания за присъждане на законната лихва било очевидно неправилно, поради това, че неправилно е определено материалното право –„била приложена правна норма, ненамираща отношение към конкретния спор“. Страната е посочила основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК, като е поставила въпроса – „ Допустимо ли е с оглед на действащото законодателство страните по застраховка „ Отговорност на превозвача“ да договарят изключения, при които застрахователя не носи отговорност, съответно допустимо ли е застрахователят да се позовава на тези изключения в отношенията си със застрахования или третите увредени лица“.Страната е посочила, че е налице противоречие с практика на ВКС, цитирала е част от решение на този съд, според която застрахователя по застраховка гражданска отговорност, можел да прави на увреденото лице всички възражения, които произтичат от договора за застраховка. Цитирана е и практика / буквално части от мотиви и по чл.20а ЗЗД съдържаща дефинитивната определеност на тълкуването на договорите, като е изведено оплакването, че съдът неправилно тълкувал общите условия на застрахователния договор, поради това, че приел, че възражението за изключен риск е неоснователно. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.

Дори и от първият поставен въпрос да бъде изведен релевантен, то налице би било само общото основание. Касаторът не обосновава допълнителен критерий, тъй като приложените и обсъждани решения третират пряк иск т. е. иска на увредения, какъвто не е разглеждания случай. Съдът е разгледал обратен иск – този на застрахования, с който касаторът е сключил застрахователния договор, като е мотивирал изключително подробно характера и правните последици на вида застраховка, която ги обвързва. Спрямо тези решаващи мотиви, страната не е поставила адекватен правен въпрос.

Същото се отнася и до общия довод по основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Доколкото касаторът, също така лаконично е посочил третата хипотеза на текста, то следва да се има предвид следното:

Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, което същата лаконично е обосновала с оплакването, че според нея, съдът неправилно приел, че са налице основания за присъждане на лихва за забава, не е съобразено със съдържанието на очертаните хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая. Или, това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, свързани с подробните и логично обосновани мотиви на състава. Следователно, с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Основанието по чл.280, ал.1.т. 3 ГПК, също само е маркирано без да бъдат изложени каквито и да било доводи по него свързани с очертаните хипотези съгласно т.4 ТРОСГТК № 1 /09г.

Вторият поставен въпрос, освен че съдържателно е необоснован е и общ и несвързан с решаващите изводи на състава. Извън това и соченото като относимо към случая решение е ирелевантно, тъй като третира различна фактическа обстановка и съответно различни правни изводи / хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател/, като касаторът не е обосновал в какво според него се състои противоречието и как това решение е относимо към решаващите мотиви на въззивния състав.

Третият поставен въпрос също е общ и изведен от касатора единствено от неговото оплакване за неправилност, по което дори не са изложени съображения, а само е посочено несъгласието с извода на състава, за неоснователност на възражението за приложимост на изключенията от покритие / по тези правни изводи не е формулиран въпрос/.Именно доводите за неправилност са ирелевантни към уточняване на общия въпрос, който сам по себе си не може да обоснове наличие на общо основание, без да бъде свързан с конкретен правен извод на състава и не бъде обосновано - с оглед допълнителния критерий - противоречие при разрешаване на въпроса с разрешенията дадени в цитираната практика, която, предвид цитираните общи постановки, свързани с тълкуването на договорите във възпроизведените от касатора части от мотиви на актове на ВКС, съставът нито е разглеждал, нито се е отклонявал.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.

По касационната жалба на „ДС Т. С. БГ“ЕООД, [населено място]:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. Цв. П. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и чл.280,ал.2 предл. 3-то. ГПК,чиито текстове са възпроизведени. Страната е интерпретирала мотивите на обжалваното решение и е поставила множество фактически въпроси като – „ Задължително ли е било разпореждането на регулаторните служби на Обединеното кралство на Великобритания и С. И. за изпълнение“, „ Пълна или частична повреда е била налице“, „ Цялата стока ли е следвало да бъде унищожена“ и др. подобни, касаещи доказването на конкретни по спора. Така е посочено, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са цитирани части от мотиви на съдебни актове.Цитирани са и части на решения, третиращи приложение на разпоредбата на чл.51 , ал.1 ГПК, като е направено оплакване за неправилност на акта, поради недоказаност за това, че собственика на товара бил съпричинил вредата със собственото си поведение.Страната е заявила още, че счита, че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст отново е възпроизведен като са възпроизведени и разрешения, свързани с основанието, дадени с ТР ОСГТК № 1 /09г.В заключение е посочено, че в случая нямало практика на ВКС по казус като настоящия и са поставени отново фактически въпроси като – „ Пълна или частична повреда на стоката е била налице“, „ Цялата стока ли е следвало да бъде унищожена… „ Имал ли е право превозвача да поиска извършване на микробиологично изследване и други подобни отново свързани с доказване на фактите по спора. Страната в същият смисъл е поставила и процесуалноправни въпроси като- следва ли след като сумата е претендирана в чуждестранна валута да бъде присъдена левовата равностойност на част от нея, основателно ли въззивният съд е отхвърлил направеното искане за проучване правото на Обединеното кралство. Разгледано е становището на страната, че посочените от състава Регламенти очертавали само рамката и тъй като общностното право нямало специфична уредба на безопасността на стоките и храните, такава следвало да се приеме тази на държавата - членка, поради което, съдът трябвало да изследва служебно правото на Великобритания. Сочено е противоречие с тълкувателна практика по този въпрос.Страната е развила своето разбиране относно дефинитивността на основанието по чл.280, ал.1, предл.3-то ГПК като в заключение лаконично е посочила, че въззивният съд не бил проучил правото на Великобритания а приел, че релевантно било правото на Европейския съюз, след като направил извод, че „ Футура фудс“ ЛТД е отказала микробиологично изследване.Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване в обжалваната от него част. Този извод се налага поради това, че същият не е поставил релевантен правен въпрос, съобразно определената му със задължителна тълкувателна практика дефинитивност. Съобразно това, общото основание се дефинира като поставен правен въпрос, свързан пряко с решаващите изводи на състава, обусловили постановения резултат / т.1 ТР ОСГТК № 1 / 09г./ Макар и многократно възпроизвеждани от страната текстовете изискващи формулиране на правен въпрос, касаторът е поставил единствено фактически въпроси – такива третиращи конкретното доказване на факти по конкретния спор и нито едни, свързан с правните изводи на състава, който да има характеристиките на правен. В този смисъл и допълнителния критерий не е защитен, тъй като по тези фактически въпроси не се е произнасял нито едни състав на ВКС, за да се твърди, че е налице отклоняване от разрешенията, дадени от този съд. Освен това, решенията на ВКС, третиращи деликтна отговорност са изцяло ирелевантни, поради това, че в случая претенциите са изведени от договорната отговорност на страните.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, също е разяснено със задължителна практика, която страната е възпроизвела, но не се е съобразила с нея. Така тя не е поставила правен въпрос, нито е развила съображения третиращи типичните хипотези на текста – практика, която се нуждае от осъвременяване и неяснота и непълнота на правна норма, която се нуждае от тълкуване. В тази насока липсват каквито и да било доводи така, че освен, че липсва общо основание, не е обосноваван и допълнителен критерий.

По поставените процесуални въпроси следва да се отбележи, че първият от тях е фактически необоснован, тъй като съдържателно е свързан с несъобразяване със собственото процесуално поведение на касатора, който е поискал присъждане алтернативно и на левовата равностойност на заплатеното обезщетение. Не е съобразено във връзка с втория въпрос и това, че Великобритания, към момента на процесния превоз е част от европейския съюз, поради което правото на този съюз е приложимо и спрямо нея. Доколкото съставът е обосновал приложимост на общностните норми / спрямо които мотиви отново не е поставен правен въпрос/, то и твърдението за това, че е бил служебно задължен да установява правото на страната членка не обосновава релевантност на въпроса. Следователно и така повдигнатите / липсва точна формулировка/ въпроси относно тези допуснати, според касатора процесуални нарушения не определят наличие на валидно въведено общо основание, а цитираната тълкувателна практика съща е неотносима.

Относно твърдението, че е налице хипотезата на чл.280, ал.2 предл. 3-то ГПК, с оглед разгледаната по повод предходната жалба негова дефинитивност, то се налага извод, че страната не е обосновала нито една от разгледаните хипотези, обосноваващи извод за очевидна неправилност, а се е задоволила да изложи единствено лаконично оплакване за неправилност и то в контекста на нейната защитна теза, поради което не е установено и това основание.

С оглед изложеното обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №430 от 08.07.2021г. по т. д. №2500/20г. на Софийски апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: