О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50847

гр. София, 16.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втората година в състав:Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимировкато изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1706/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Л., срещу решение №5/22г. на СГС ІІ „д“ състав, с което е отхвърлен иска и по чл. 234, ал.1 ЗМВР - за плащане на обезщетение, равняващо се на 10 месечни трудови възнаграждения, в размер на 18348лв., заедно със законната лихва от 28.10.20г. до окончателното плащане.

В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото, по следния въпрос: „Следва ли на държавния служител от структурите на „Гражданска защита“, служил по непрекъснато служебно правоотношение по ЗДСл и по ЗМВР, при прекратяването му, да се изплаща обезщетение в размер на толкова брутни трудови възнаграждения, колкото години е имал прослужени по ЗДСл и по ЗМВР?“.

Този въпрос е поставен във връзка с посоченото в касационната жалба неправилно приложение на чл. 234, ал.1 ЗМВР (при пенсиониране има право на толкова възнаграждения, колкото прослужени години, но неповече от 20), във връзка с чл.235 ЗМВР (вземат се предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без да се зачита приравнения трудов стаж). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че стажът на ищцата като държавен служител в ДАГЗ към МС, МДПБА и МИС е приравнен трудов стаж и не се зачита като служебен стаж в МВР. Въззивният съд е установил по безспорен начин, че ищцата е била държавен служител в ДАГЗ...