Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. К. Членове:

ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВАСТЕФКА КЕМАЛОВАЕМИЛ ДИМИТ. М. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 7479 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу Решение № 6626/05.07.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение постановено по адм. дело № 3795/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Министъра на правосъдието срещу Решение по т. 2 от Протокол № 11 от заседание на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 23.03.2022 г.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения оспорва изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че оспореното решение на СК на ВСС е постановено в съответствие с материалния закон.

Ответникът по касация – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. В съдебно заседание поддържа писмения отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила.

Ответникът по касация Д. П. чрез адвокат Жерков оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на министъра на правосъдието решаващият съд е приел, че Решение по т. 2 от Протокол № 11 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 23.03.2022 г. е постановено без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила (в тази връзка за неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за допуснати такива), в предвидената форма и е мотивирано. По възраженията на жалбоподателя, че е нарушен материалният закон и целта на закона е приел, че те са неоснователи, а обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и неговата цел.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Решението не е необосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките които не са установени от закона. Събраните по делото доказателства са обсъдени, като съображенията на решаващият съд са последователни и логични и почиват на правилен анализ на доказателствата и установените въз основа на тях факти.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.

В чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, посочени са дисциплинарно отговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят изчерпателно е изброил видовете дисциплинарни нарушения. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Петров за действията и бездействията, констатирани от министъра на правосъдието и квалифицирани като дисциплинарни нарушения, е необходимо да се установи конкретно виновно поведение (действие или бездействие), извършено или допуснато от лицето и което представлява неизпълнение на служебните задължения или накърняване на престижа на съдебната власт.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, от проведеното дисциплинарно производство не се доказва, че прокурор Д. П. с поведението си и в това си качество, е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието, поради което органът правилно не го е наказал и е приложил правилно материалния закон, в съответствие с неговата цел.

Настоящата инстанция не споделя възраженията в касационната жалба за противоречия на съдопроизводствените правила. Твърдението, че в случай, че дисциплинарният съвет (ДС) е имал съмнения по отношение на факта, че прокурор Д. П. е бил запознат с посещението на нотариус в УМБАЛ „Лозенец“ при обвиняемия Я. З., е бил длъжен да призове за разпит дисциплинарно привлеченото лице - Д. П., не кореспондира с доказателствата по делото и изводите направени от ДС в приетите към решението мотиви. Видно от протоколите за разпит на свидетелите, по категоричен начин е посочено, че телефонен разговор между прокурор Петров и прокурор Кънев не се е състоял.

В показанията на инспектор С. С. дадени пред дисциплинарния състав, същият заявява, че през месец март 2020 г. е потърсил по телефона прокурор А. К., в качеството му на осъществяващ надзор за законност в ареста на „М-р Г. В.“ за да го уведоми, че е получил писмено разпореждане от прокурор, лицето Я. З. да бъде посетено от нотариус и да подпише документи в УМБАЛ „Лозенец", за прехвърляне на дялове на фирми. Твърди, че при проведения разговор прокурор Кънев му обещал да му върне обаждане след като „види за какво става въпрос...“. Св. Славов заявява, че прокурор Кънев е върнал обаждане след 2-3 минути, като го уверил, че е говорил с прокурор Д. П. и не са налице пречки да бъде изпълнено разпореждането на прокурора за посещението на нотариус, тъй като тези фирми били запорирани. В проведения допълнителен разпит пред дисциплинарния състав св. Славов заявява, че е честа практика да провежда разговори с прокурор Кънев при изпълнение на служебните си задължения, като в редица случаи същите са се осъществявали чрез интернет приложения (вайбър). По повод конкретния разговор не може да посочи със сигурност дали е осъществен чрез интернет приложение, тъй като не разполага с архивно копие на приложението поради смяна на телефонния апарат, който използва. Пояснява, че при провеждане на разговора в близост до него са били В. В. - командир на отделение към ареста „М-р Г. В.“ № 2 и С. Н. - сътрудник по охраната в Главна дирекция „Охрана".

В показанията по делото прокурор А. К. потвърждава, че е провеждал често разговори с инспектор Славов във връзка с осъществявания надзор за законност в ареста на „М-р Г. В.“. Заявява, че не е водил разговори за посещения на нотариуси с лица от надзорния състав на арестите на „М-р Г. В.“ и „Г.М. Д.“ нито в качеството му на наблюдаващ прокурор, нито като осъществяващ надзор за законност в ареста на „М-р Г. В.“, включително и за конкретното посещение на нотариус в УМБАЛ „Лозенец“ при обв. Златанов. В показанията пред дисциплинарния състав св. Кънев посочва, че познава прокурор Д. П. и е провеждал много служебни разговори с него, но никога не са обсъждали въпроси, касаещи обв. Я. З..

Поради това противоречие, видно от протокол за очна ставка между свидетелят Кънев и свидетелят Славов, безспорно се установява, че разговори между свидетелите по отношение на нотариуси и нотариални документи, които да бъдат предадени на Д. П. не са водени.

В протокол за разпит на свидетеля В. В., същият посочва, че не може да каже кой точно е прокурорът който се е обадил. Също така предполага, че свидетелят Славов се е обадил на г-н Кънев, но по време на разговора той е бил отвън и не може да каже с кого е говорено. Видно от същия протокол, на въпрос зададен от страна на представителя на министъра на правосъдието, дали Славов е казал, че ще се обади на прокурор Кънев, свидетелят В. В. отговаря, че не може да каже със сигурност дали е било така, т. к. не е споменато име. Същото се установява и от разпита на свидетеля С. Н., като свидетелските показания на всички, ДС е приел за достоверни, т. к. изразяват непосредствените им впечатления, допълват се и не си противоречат.

Предвид недоказаностга на твърдението, че прокурор Петров е запознат с обстоятелствата около обв. Златанов, както обосновано е прието и от съда, дисциплинарният състав правилно е приел, че не може да се направи категоричен извод, че на 20.03.2020 г. инспектор Славов е провел телефонен разговор именно с прокурор Кънев, както и за съдържанието на същия. Твърдението на св. Славов, че такъв разговор е проведен, както и че прокурор Кънев го е уверил, че прокурор Д. П. е запознат с посещението на нотариус в УМБАЛ „Лозенец“ при обв. Я. З. не е достатьчно, за да се направи такъв извод. В хода на събиране и изясняване на доказателствата по делото не е бил налице факт или обстоятелство, което да буди съмнение у ДС по отношение на описаното. Предвид на което ДС е приел, че не може да бъде направен извод, че прокурор Д. П. е извършил твърдените от вносителя на предложението дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ.

Поради описаното и предвид липсата на доказване на твърдението, че е проведен разговор с прокурор Д. П., първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице доказателства Д. П., запознавайки се с фактическата обстановка, да е нарушил правилата на КЕМПБМ и да е накърнил престижа на съдебната власт, според твърденията в предложението на министъра на правосъдието.

Обоснован е изводът на съда, че е недоказан от касатора и правнорелевантният факт, че прокурор Д. П. е дал устни разпореждания във връзка със случилото се на 20.03.2020 г. в противоречие с чл. 142, ал. 2 ЗСВ, както, и че по този начин са нарушени установения ред и условия за посещение на нотариус, съобразно текста на чл. 295, ал. 1, т. 16а ППЗИНЗС във връзка с чл. 240 ЗИНЗС.

Липсата на нарушения във връзка с постъпилия сигнал в ИВСС по този повод е установена от проверяващия екип по преписка № Ж-02-9/2021 година. Със становище изх. № Ж-02- 9/15.09.2021 г. по описа на ИВСС, е прието, че не са доказани допуснати нарушения по образуването, движението и администрирането на прокурорска преписка № 566/2020 г. по описа на СП. Съответно, че прокурорските актове (от 20.03.2020 г. и от 23.03.2020 г.) са издадени, след като прокурорът се е запознал с материалите по преписката и е проучил същите, както и съгласуване по телефона с прокурор от екипа на наблюдаващите прокурори по досъдебното производство.

Цитираните по – горе разпореждания на прокурор Борисова и на прокурор Савова са постановени по реда на ЗИНЗС и не са били служебно проверени по повод образуваното производство.

Ето защо, съдът правилно е приел, че след като не се доказаха противоправните действия и бездействия на прокурор Д. П., така както бяха описани в предложението на министъра на правосъдието, то няма доказателства, че лицето е нарушило КЕПБМ и е накърнило престижа на съдебната власт. В този смисъл са били и мотивите на решението на дисциплинарния състав, постановено именно в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието.

Твърденията на касатора за нарушаване на чл.9, ал.3 и 4 и чл.170, ал.4 (последната от цитираните разпоредби не съществува в кодекса) от АПК са неоснователни. Съдът е обсъдил обстойно събраните доказателства и е приел, че не се налага събирането на нови такива. Последното действие не би допринесло за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото това вече е било сторено в дисциплинарното производство, а установените противоречия не биха се изяснили след извършване на нови и повторни разпити и очни ставки.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6626/05.07.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение постановено по адм. дело № 3795/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ С. К. п/ Е. Д. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА