Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 7504 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н., И. Н. и Т. Н., тримата от гр. София, чрез процесуалния им представител адвокат Б. Т., против решение № 3805/09.06.2022 г., постановено по адм. дело № 12617/2021 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 1-ви състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РНД21-РД48-5/11.11.2021 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Надежда" при Столична община /СО/, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. П.-Гетова, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба, като подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалбата на А. Н., И. Н. и Т. Н. срещу заповед № РНД21-РД48-5/11.11.2021 г. на кмета на район "Надежда" при СО, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ е наредено изземването на жилище частна общинска собственост, находящо се в гр. София, [жк], [улица], по акт за общинска собственост /АОбС/ № 445/27.11.1997 г. на СО-район "Надежда", което се държи от жалбоподателите на отпаднало правно основание. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 8/10.11.2021 г., съставен от началника на отдел "Правно-нормативно обслужване" при СО-район "Надежда", в който е посочено, че заповед № РНД20-РД56-26/28.01.2020 г. на кмета на район "Надежда" при СО, с която са прекратени наемните правоотношения между СО-район "Надежда" и В. Т., А. Н., И. Н. и Т. Н., възникнали на основание настанителна заповед № 79/01.12.2011 г. на кмета на район "Надежда" при СО и договор за възмездно ползване на жилище частна общинска собственост, с административен адрес в гр. София, [жк], [улица], е потвърдена с влязло в сила определение № 4715/29.06.2020 г. постановено по адм. дело № 5240/2020 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 40-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Т., срещу посочената заповед № РНД20-РД56-26/28.01.2020 г. и образуваното по нея дело е прекратено. При тези данни е направен извод, че гореописаният общински имот се държи от жалбоподателите на отпаднало основание, а оттам, и че за административният орган е налице правен интерес да предприеме процедура по принудителното изземване на имота на основание чл. 65, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОбС и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 НРУУРОЖТСО. Съгласно приобщените по делото доказателства, обосновано е прието, че заповед № РНД20-РД56-26/28.01.2020 г., издадена от кмета на район "Надежда" при СО за прекратяване на наемните правоотношения, е влязла в сила на 16.07.2020 г., както и че предвид допуснатото по закон, предварително изпълнение на тази заповед, още на 27.02.2020 г. В. Т. и тримата жалбоподатели, в качеството им на членове на нейното семейство са уведомени, че следва да освободят имота в едномесечен срок, като в противен случай ще се пристъпи към принудителното му изземване по реда на чл. 65 ЗОбС. Правилно е констатирано и че видно от констативен протокол № РНД20-ГР94-177/3/01.06.2020 г., обективиращ резултатите от извършена на място проверка от служители на район "Надежда" при СО, на 01.06.2020 г. процесният общински имот продължава да се ползва от А. Н., И. Н. и Т. Н.. При това и като се позовал изрично в мотивите си на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения, административният орган издал оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт.

Предвид установеното от фактическа страна, законосъобразно административният съд е приел, че атакуваната заповед № РНД21-РД48-5/11.11.2021 г. на кмета на район "Надежда" при СО е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Отчетено е, че имотът е общинска собственост и се ползва от жалбоподателите на отпаднало правно основание, с оглед влязлата в сила заповед № РНД20-РД56-26/28.01.2020 г. на административния орган за прекратяване на наемните правоотношения върху имота, а оттам и че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземване на общински имот. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. С оглед установената по делото фактическа обстановка, тези изисквания на закона са изпълнени. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. Между страните не е спорно, че нареденият за изземване имот е общинска собственост и при безспорната установеност по делото, че наемните правоотношения са прекратени с влязла в сила заповед на кмета на район "Надежда" при СО, а оттам и че същият се държи на отпаднало правно основание, то е налице хипотезата на горепосочената разпоредба, обосноваваща издаването на обжалваната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Освен това, нито се твърди от касационните жалбоподатели, нито се представят доказателства, имотът да се държи от тях на друго правно основание, възникнало след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения. Без правно значение за дължимата от настоящия състав проверка за правилността на съдебното решение са релевираните в касационната жалба оплаквания относно основанията за прекратяване на наемните правоотношения, които предвид влизането в сила на заповед № РНД20-РД56-26/28.01.2020 г., не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Не намират основание и общо формулираните, при това бланкетни оплаквания на касационните жалбоподатели, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради факта, че съдът потвърждава заповед, издадена при допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Противно на горните оплаквания, съставът счита, че оспореният административен акт е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, за установяването, на която в хода на административното производство, а в последствие и пред административния съд, са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства.

По изложените съображения съдебният състав приема, че атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това и касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3805/09.06.2022 г., постановено по адм. дело № 12617/2021 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 1-ви състав.

ОСЪЖДА А. Н., [ЕГН], И. Н., [ЕГН], и Т. Н., [ЕГН], тримата от гр. София, да заплатят на Столична община сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА