Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ДИАНА ГЪРБА. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Д. Г. по административно дело № 7525 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Сливен, представляван от неговия председател Д. М., подадена чрез правоспособен юрист А. Р. - Кънева против решение № 147 от 05.07.2022г., постановено от Административен съд – Сливен, по адм. д. № 198/2022г. С касационната жалба и в писмена молба от 06.12.2022г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че в случая Общинският съвет /ОбС/ действа при условията на обвързаха компетентност и е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски земи от общинския поземлен фонд, въз основа на което ОСЗ да завърши процедурата по чл.45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ. Според касатора, в конкретния казус не е относимо приложението на 27, ал.2, т.3 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ, защото на наследниците на И. К. не се възстановяват земите в стари реални граници, тъй като попадат в територии по 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и редът за обезщетяване на собствениците е с доказване на собствеността по общия исков ред. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване решението на ОбС – Сливен, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Р. Й. от гр.Сливен, с писмен отговор, подаден чрез упълномощен адв. Г. Х., оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен и обоснован краен извод за материалната незаконосъобразност на обжалваното решение на ОбС – Сливен. Според участващия по делото прокурор съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, ОбС е длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж ал.3 ППЗСПЗЗ. Счита, че в правомощията на ОбС липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно: налице ли е решение по чл.18ж ал.1 т.3 ЗСПЗЗ и скица-проект на имота, издадена от ОСЗ, както и мотивирано искане от страна на същата. След като всички тези предпоставки в случая са били налице, то съдът правилно приел, че ОбС е бил длъжен да постанови решение, с което да предостави процесните земеделски имоти на ОСЗ, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 147 от 05.07.2022г. е отменено Решение № 969 от 07.04.2022 г. на Общински съвет – Сливен, с което не е дадено съгласие за предоставяне като обезщетение на наследниците на И. К. на предложените от Общинска служба по земеделие - Сливен поземлени имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.210 с площ от 1076 кв. м., м. "Барутни погреби"; 2. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.211 с площ от 962 кв. м., м. "Барутни погреби"; 3. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.279 с площ от 434 кв. м., м. "Барутни погреби" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането на закона. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Сливен е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, тъй като решенията за предоставяне на земи по реда на 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ се гласуват от ОбС по отношение на имоти от общинския поземлен фонд и в правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА е да приема решения за разпореждане с общинско имущество. В случая земеделските земи, посочени в оспорените решения на ОбС - Сливен представляват имоти – частна общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за тях са издадени АОС по реда на чл. 5 ЗОС. Според първостепенния съд горепосоченото решение е взето при необходимия кворум, с квалифицирано мнозинство и с поименно гласуване, съгласно чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, като не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че при приемане на решението от страна на ОбС – Сливен не са изпълнени изискванията за форма на акта, тъй като единствено са били изброени правните основания, регламентиращи сложния фактически състав на процедурата по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд, но по същество липсват конкретни и относими мотиви в акта, доколкото не представляват такива посоченото в предложението на кмета, че наследниците на И. К. не присъстват в регистрите на одобрения със заповед на областния управител план на новообразуваните имоти. Първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като в случаите по 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ Общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, който следва да постанови решение, с което да предостави определените земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ колективен административен орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Съдът е преценил, че в случая Общинският съвет е следвало само да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на поисканите земеделски земи от общинския поземлен фонд, въз основа на което Общинската служба по земеделие да завърши процедурата, съгласно чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалвания съдебен акт точно е констатирано, че с решението си ОбС - Сливен се е произнесъл извън кръга на предоставената му материална компетентност в производството, за което е бил сезиран с надлежно искане от Общинската служба по земеделие. Съгласно 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на Общинската служба по земеделие с искане, с изх. № РД-12-02.1263-5/03.02.2022 г., при условията на 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в чието мотивирано предложение е посочено, че е необходимо съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, ОбС - Сливен да се произнесе за предоставяне на следните имоти: 67338.420.279, 67338.420.210, 67338.420.211– находящи се в землището на гр. Сливен, които са общинска собственост. Към искането са приложени изискуемите документи: Решение № 148 от 05.10.1995 г. на ОСЗ Сливен, с което е признато правото на собственост на наследниците на И. К. на следните имоти: 1. на нива от 0,500 дка, пета категория, находяща се в землището на гр. Сливен; 2 лозе от 2.000 дка, пета категория, находящо се в землището на гр. Сливен и скици-проект от 24.02.2022г., издадени от СГКК - гр. Сливен. По силата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2016 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на И. К., въз основа на което Общинската служба по земеделие да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В кръга на правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на Общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ-Сливен и приложена към него скица-проект. След като всички тези изискуеми императивни условия в случая са били налице ОбС - Сливен не е имал правно основание да постанови обжалвания отказ. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали претендираният имот е бил собственост на заявителят или на негов наследодател, а общинският съвет единствено следва да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че е налице несъответствие в местностите на решението на поземлената комисия и искането на ОСЗ, поради което общинският съвет е бил длъжен да обсъди този въпрос. Законодателят не е регламентирал правомощия на общинския съвет да извършва проверка дали имотите се възстановяват в същата местност. В чл. 10а, ал. 2 ЗСПЗЗ е предвидена възможност собствеността върху земите, чиито граници не съществуват, да се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците - и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на имотите в него. При наличие на условията, визирани в правната норма и при отправено по съответния ред искане за признаване на определено право, административният орган е бил длъжен да издаде акта. Няма колебания в практиката на ВАС, че в такива случаи той действа при условията на обвързана компетентност.

Неоснователно е и възражението на касатора за неприложимост на реда по 27, ал.2, т.3 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ, защото на наследниците на И. К. не се възстановяват земите в стари реални граници, тъй като попадат в територии по 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и редът за обезщетяване на собствениците е с доказване на собствеността по общия исков ред. От съществено значение е обстоятелството, че в ЗСПЗЗ липсва изискване за провеждане на исково производство за доказване на собствеността по общия исков ред. Освен това възстановяването на правото на собственост върху процесните имоти се извършва с решение на ОСЗ, която е компетентният орган, който следва да прецени и дали са налице евентуално релевираните от касатора пречки за възстановяването. ОбС - Сливен не е компетентен да се произнася дали има основания за възстановяване на собствеността или не. От съществено значение в конкретната хипотеза е и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение № 249 от 16.12.2021г. на Административен съд - Сливен е решен със сила на пресъдено нещо въпросът относно необходимостта от обезщетяване на заявителката със земеделски земи от общинския поземлен фонд, с което съдебно решение в производство по реда на чл. 256, ал. 3 АПК, началникът на ОСЗ - Сливен е осъден да предостави на основание чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ мотивирано искане до кмета на община Сливен по молбата на Р. Й. от 16.06.2020г. Именно в изпълнение на това задължително указание ОбС - Сливен е предложила предоставяне като обезщетение на наследниците на И. К. процесните поземлени имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.210 с площ от 1076 кв. м., м. "Барутни погреби"; 2. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.211 с площ от 962 кв. м., м. "Барутни погреби"; 3. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.279 с площ от 434 кв. м., м. "Барутни погреби".

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба претендираното договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 147 от 05.07.2022г., постановено от Административен съд – Сливен, по адм. д. № 198/2022г.

ОСЪЖДА Общински съвет – Сливен да заплати на Р. Й. от гр.Сливен направените по делото разноски в размер на 750/седемстотин и петдесет/лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Г. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА