О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50590

София, 14.11.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д № 77 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата Е. А. К. срещу решение № 1114 от 02.11.2021г. по в. гр. д.№ 970/2021г. на Апелативен съд София, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 4947/2019г. на СГС. Първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Е. А. К. дължи на основание чл.535 ТЗ на Ц. М. М. (в жалбата неправилно като кредитор на вземането -поемател и ищец е посочена Е. Е. К.) сумата 37 000 евро главница по запис на заповед, издаден на 19.12.2007г. с падеж 19.12.2016г., ведно със законната лихва от 13.04.2017г.

В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и връщане делото на апелативния съд за повторно разглеждане. Поддържа се, че нито първоинстанционния съд, нито въззивната инстанция, пред която са поддържани недопуснатите от СГС доказателствени искания, са дали възможност на ответницата да установи въведените надлежно в процеса възражения за нищожност на менителничния документ поради липса на съгласие, частна хипотеза на които е твърдението на Е. К., че записът на заповед е съставен чрез на кражба на неин подпис. Кореспондиращо на това оплакване, в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, е поставен първият въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване: „Допустими ли са свидетелски показания,...