О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50609/11.11.2022 г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№188/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Наркооп 04“ЕООД, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.А. Д., срещу решение №88/26.07.2021г. по т. д.№296/2021г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №20193/03.12.2020г. по т. д.№9/2020г. на Окръжен съд Кърджали. С последното след отхвърлянето на предявените от С. А. А. срещу „Наркооп 04“ЕООД главни искове с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на общата сума 33 300 лв. главница и сумата 3 996 лв. обезщетение за забава, представляващи вземания по четири договора за заем от 22.04.2015г., 29.10.2015г., 28.12.2015г. и 30.05.2016г. , дружеството е осъдено на евентуално предявеното основание по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 33 300 лв. като дадена при изначална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че в решението си съдът не е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност с другите доказателства по делото; игнорирал е факта, че то е изготвено само на базата на счетоводни документи – ГФО, който не е бил приет от едноличния собственик на капитала на дружеството; не е изследвал въпроса дали заемодателят -ищец е имал финансовата възможност да предостави заемните средства, като вместо това е приел, че въпросът е ирелевантен; не се...