О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50823

София, 10.11. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1811 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от “Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, представлявано от изпълнителния директор Гикински, чрез процесуалният представител адвокат К. против въззивно решение № 14 от 28.01.2022г. по в. гр. д. № 527 по описа за 2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260136 от 21.06.2021г., поправено с решение № 260151 от 23.07.2021г. по гр. д. № 136/2020г. на ОС Добрич в частите, с които е осъдно да заплати на „Албена“АД, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 45 320лв., обезщетение за ползване за периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на собствения на „Албена“АД имот с идентификатор 39459.4.154 по КККР на [населено място], с площ от 30.809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22.500дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем на имота, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020г. и е отхъврлен иска за разликата до претендираната сума от 200 000лв. и са присъдени разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК касаторът поставя следните три въпроса, по които счита че не е налице съдебна практика: 1. Следва ли да бъде заплащано от ВиК оператор обезщетение за ползване на пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ при изпълнение на нормативно определено задължение за предоставяне на услуги по пречистване на отпадни води в населени места, извън к. к.“Албена“?, 2. От значение ли е по предявените искове дали друго лице, различно от ВиК оператор, може да стопанисва, поддържа и експлоатира ПСОВ? и 3. Може ли да бъде определена наемна цена за изградените сгради и съоръжения на ПСОВ без пазарни аналози на подобни съоръжения, съгласно използваните методи на пазарен подход и приходен подход?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Албена“ АД, чрез процесуалните представители адвокатите С. и Д., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Развиват се подробни доводи по съществото на спора, като се изразява становище за правилност на въззивния акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното:

Въззивният съд е преценил предявения иск за основателен поради наличие на предпоставките по чл.59 ЗЗД: 1.въз основа на влязло в сила на 15.06.2019г. съдебно решение по гр. д.№ 462/2017г. на ОС Добрич ищецът установява, че е собственик на имота, 2.ответникът признава, че в качеството си на Ви К оператор, през процесният период, е ползвал имота и изградените върху него съоръжения и 3.не е налице основание за ползването, защото – договорът, на който се позовава ответника е сключен на 7.03.2016г., по реда на чл.198п от Закона за водите, с Асоцията по водоснабдяване и канализация в обособена територия, която действа от името на [община], доколкото по това време ПСОВ е била общинска публична собственост не със собственика на имота, а с трето лице. Решаващият мотив на въззивният съд е, че след като ответникът се позовава на договор, сключен с трето лице и по закон собственикът няма задължение да предостави обекта за безвъзмездно ползване, то независимо, че ответникът е ВиК оператор, който е предоставял на потребили услуга по пречистване на отпадни води по регулируеми цени и че тази услуга се предоставя и на населени места в съседна на к. к.“Албена“ територия, той дължи обезщетение в размер на пазарния наем. Според въззивният съд, след като собственикът на имота може да получи доходи от него и да увеличи имуществото си /защото по закон забрана за това няма/, той е лишен от една сигурна облага, т. е. за него е налице обедняване, по смисъла на чл.59 ЗЗД. Това обеднавяне е довело до обогатяване на ответника, който си е спестил необходими разходи, получавайки на готово съоръженията, които използва. Въззивният съд се е позовал на приетото от ІІ т. о. на ВКС в решение по т. д.№ 798/2009г., съгласно което „предпоставките на чл.59 ЗЗД могат да бъдат осъществени и когато се касае за специфичен обект на ползване – част от водопроводна мрежа - при положение, че ищецът е от кръга на субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на собственост върху такъв обект и не е установена изрична законова забрана същият да бъде предоставен за възмездно ползване на други правни субекти, респ. не е установено законово задължение за собственика да предостави обекта за безвъзмездно ползване на определена категория лица“. Въззивният съд е определил дължимото обезщетение в размер на пазарния наем /сбор от 9 588лв. за сглади и съоръжения и 35 732лв. за земята/ въз основа на два базисни подхода – пазарен /подход на пазарните сравнения/ и приходен /подход на база на доходите/. Не е възприел заключението, съгласно което размерът се определя въз основа на средната арендна цена на земята за процесния период, а за сградите и съоръженията, половината от същата. Според това вещо лице приходният подход е неприложим, защото ответникът не е отчитал финансов резултат от дейстността на пречиствателната станция.

Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по последният поставен от касатора въпрос следва да се допусне касационно обжалване, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда и е от значение за изхода на спора, а и е възможно да е разрешен от въззивният съд в противоречие с установената практика. Първите два, поставени въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с цитиранато от него практика. Съгласно нея и съгласно чл.59 ЗЗД, неоснователното обогатяване, като източник на облигационни правоотношения, е налице винаги /дори и при дейност, извършвана от ВиК оператор, в изпълнение на нормативно установено задължение и във връзка със специфичен обект на ползване – част от водопреносна мрежа/ когато има такова разместване на блага, при връзка на корелация между обогатяването и обедняването на страните, в резултат на което едно лице /обогатилият се/ получава в патримониума си имущество, което не му се следва, обогатява се без правно основание и поради това дължи паричният еквивалент на това обогатяване /до размера на обедняването на другото лице/. В тази хипотеза обезщетение е дължимо, но то не може да бъде по-голяма от размера на действителното обогатяване, съгласно ППВС № 1/1979г. Установяването на последното изисква изследване на множество конкретни фактори, каквито могат да бъдат например реализираната печалба от доставката на питейна вода по процесния водопровод, техническото състояние на изградената мрежа от съоражения, разходите за поддръжка и други.

Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 28.01.2022г. по в. гр. д. № 527 по описа за 2021г. на Варненски апелативен съд

УКАЗВА на касатора “Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, представлявано от изпълнителния директор Гикински, с адрес на управление: [населено място], бул.“3-ти март“ № 59, че следва в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 907лв. /деветстотин и седем лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :