Чл. 130 НК; чл. 77 НК и някои разпоредби на отменения НПК.

Председателят на Върховния съд на основание чл. 17 ЗУС е предложил да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 77, ал. 1, б. "а" във връзка с чл. 130, ал. 1 и 2 НК - как следва да постъпват съдилищата, когато в тъжбата с обвинение по чл. 130, ал. 1 НК приложените към нея писмени доказателства или събраните в съдебното заседание доказателства сочат на лека телесна повреда без разстройство на здравето, деянието е извършено от член на колектива спрямо друг член от същия колектив и на дееца не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността. Посочено е, че в съдебната практика се дават противоречиви тълкувания. Една част от съдилищата приемат тъжбите, разглеждат ги в съдебното заседание и ако се установи, че деянието не е престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, оправдават подсъдимия по това обвинение и го осъждат за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Други съдилища постановяват оправдателна присъда за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, прекратяват делото и го изпращат за разглеждане от другарския съд по чл. 130, ал. 2 НК. Трета група съдилища, без да постановяват оправдателна присъда по чл. 130, ал. 1 НК, прекратяват производството по делото и го изпращат за разглеждане от другарския съд.

Прокурорът даде заключение в смисъл, че при обвинение в тъжбата по чл. 130, ал. 1 НК съдът следва да разгледа делото по същество и ако установи, че леката телесна повреда е без разстройство на здравето, да признае подсъдимия за невинен по чл. 130, ал. 1 НК, да прекрати делото и да го изпрати за разглеждане от другарския съд.

Върховният съд ОСНК, за да се произнесе, съобрази следното: Разпоредбата на чл. 77, ал. 1, б. "а" НК има...