О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50432

гр. София, 07.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 921/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. В. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 226 от 21.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 633/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 260123 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 917/2018 г. на Велинградския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от Й. В. Д. против държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот, представляващ ливада с площ от 1,350 дка, находящ се в землището на [населено място], м. „Г. и М.“, за който имот е отреден парцел № * от масив * по картата на землището на [населено място], [община], съгласно нот. акт № А-160 от 12.12.1997 г., който имот по сега действащата КВС на [населено място] попада в поземлен имот № *, попадащ в отдел и подотдел 302 „1“ и ЗОЗ „а“ на МЗГ – ДЛ „Селище“, м. „С.“, с площ 11,013 дка.

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № А-160/12.12.1997 г., ищецът в първоинстанционното производство Й. В. Д. е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот. Имотът е закупен от наследниците на К. Х. С., на които същият е възстановен с решение на Поземлена комисия - с. Сърница от 14.08.1995 г. по преписка № 267 от 21.01.1992 г. на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Съгласно заповед № РД-46-1257 от 08.09.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обн. в ДВ, бр. 95 от 02.11.1999 г., на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ изцяло са преработени карта и регистър на съществуващите стари реални граници на [населено място], общ. В.. За поземлен имот № *, с площ от 11 013 кв. м, е издаден акт за държавна собственост № 4892/09.03.2006 г. Поземлен имот с № * по карта на възстановената собственост (КВС) преди 1998 г. (след 2001 г. имот с № *) попада извън горската територия и същият е внесен като земеделска земя.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че съобразно законодателната уредба от момента на обнародването в Държавен вестник на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти, поради което реституция по ЗСПЗЗ вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт. Административната процедура по преработването на плана е възможно да бъде осъществена и след като имотите са станали обект на разпореждане. Прието е, че императивният начин на формулировката на чл. 34в ЗСПЗЗ налага извода, не само че се възстановява собствеността върху имот, засегнат от преработката на плана, обезсилен по право, но и че придобитите въз основа на обезсиления план вещни права на земеделските земи отпадат с обратна сила. С оглед на това, разпореждането със земеделски имот, извършено преди преработката на плана за земеразделяне, не запазва вещнопрехвърлително действие и след преработването му, тъй като първоначално отредените по вече преработения план за земеразделяне имоти не съществуват. Доколкото по силата на закона се обезсилва плана за земеразделяне, то следва извод, че нито една процедура по възстановяване на собствеността на правоимащите лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ със заявени искания за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне не е завършена до момента на издаване на новите решения по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ето защо, макар и вече извършените разпоредителни сделки с имотите по първоначалните решения за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне да са проявили действие, то след като предметът на разпоредителната сделка отпада поради преработката на плана и не съществува като идентична териториална единица, липсва обектът на правото на собственост. Лицата, на чието име следва да се издадат новите решения, могат да бъдат само правоимащите лица, респ. техните наследници, като не могат се позоват на правото на собственост на новите обекти, обособени с преработения план частните правоприемници, доколкото законът не е предвидил конверсия на правото на собственост.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Нормата на чл. 34б ЗСПЗЗ императивна ли е и може ли да се тълкува разширително, при положение че законодателят е вложил такъв смисъл в нея, след като с изменението през 2002 г. изрично е уговорено, че се смятат за обезсилени по право само издадените въз основа на решението на общинската служба по земеделие констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти, и 2. Налице ли е разлика между план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ, в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на обнародването в Държавен вестник на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие, както и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. В разпоредбата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е предвидена изрична възможност за преработване на влезли в сила планове за земеразделяне при определени условия и това може да се направи независимо от обстоятелството, дали след реституцията имотите се намират в патримониума на бившите собственици и/или техните наследници, или имат нови собственици по силата на прехвърлителни сделки. В практиката на ВКС (решение № 25 от 19.07.2021 г. по гр. д. № 2675/2020 г., II г. о., решение № 228 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 5137/2008 г., III г. о. и др.) се приема, че осъществяването на административната процедура по преработването на плана след като имотите са станали обект на разпореждане, е без значение за отпадналите с обратна сила прехвърлени вещни права, доколкото новите собственици са имали правен интерес и са могли да участват в новата административна процедура като заинтересовани лица по смисъла на ЗАП, а неучастието им означава, че влязлата в сила заповед за преработване на плана е задължителна спрямо тях. Императивният начин на формулировката на чл. 34в ЗСПЗЗ безусловно налага извод, не само че се възстановява собствеността върху имот, засегнат от преработката на плана, обезсилен по право, но и че придобитите въз основа на обезсиления план вещни права на земеделските земи отпадат с обратна сила.

Разрешаването на обуславящия изхода на спора правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на посочените два въпроса липсват.

Освен това, вторият поставен въпрос не кореспондира на данните по делото и на приетото от съда, че от момента на обнародването в Държавен вестник на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти, както и че придобитите въз основа на обезсиления план вещни права на земеделските земи отпадат с обратна сила, поради което този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 21.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 633/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: