Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от М. А. А. частна жалба срещу определение № 705 от 30.07.2025 г. по в. ч.гр. д.№ 345 от 2025 г. на Разградския окръжен съд, 2-ри въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение от 18.06.2025 г. по гр. д.№ 616 от 2025 г. на Разградския районен съд за частично прекратяване на делото - по евентуалния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от М. А. А. против Държавата, чрез МРРБ, за признаване правото на собственост на А. М. А. и М. А. А. /майка и брат на ищеца/ върху имота, за който М. А. е предявил главния иск по чл.124, ал.1 ГПК. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на обжалваното определение с посочена от жалбоподателя практика на ВКС /решение № 105 от 07.04.2014 г. по гр. д.№ 833 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 774 от 10.02.2011 г. по гр. д.№ 643 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о, решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д.№ 148 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 364 от 11.05.2009 г. по гр. д.№ 1174 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ по следните въпроси: 1. Дали предявяването на иска за собственост от един от съсобствениците е действие на обикновено управление на съсобствения имот и съответно дали всеки от съсобствениците има право да предяви срещу трето лице иск за установяване на нарушеното право на собственост ?

2. Може ли съсобственик да претендира за ревандикация на цялата вещ ? ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5545

гр. София, 01.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Дияна Ценева

Членове:Теодора Гроздева

Милена Даскалова

като разгледа докладваното от Т. Г. Ч. касационно гражданско дело № 20258003104596 по описа за 2025 година В писмен отговор от 09.10.2025 г. пълномощникът на ответника Държавата, чрез МРРБ, представлявана от Областния управител на О. Р. оспорва частната жалба като неоснователна. Моли определението на Разградския окръжен съд да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая обаче не са налице основания за допускане на касационното обжалване на определението, поради следното:

1. Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен въпрос. По този въпрос не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи. Единственото посочено решение № 105 от 07.04.2014 г. по гр. д.№ 833 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. е постановено по молба за отмяна по чл.304 ГПК и в него съдът е приел, че съсобствениците са обикновени, а не необходими другари по искове за защита на правото на собственост. Приетото в обжалваното определение не противоречи на приетото в посоченото решение на ВКС: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения евентуален иск, въззивният съд не е приел, че предявеният от М. А. евентуален иск за признаване правото на собственост на майка му и брат му върху процесния имот е недопустим поради това, че тримата са необходими другари по този иск. Мотивите на съда да приеме иска за недопустим са други: че ищецът не е процесуално легитимиран съгласно чл.26, ал.2 ГПК да предявява искове за защита на чужди права, каквито са правата на неговата майка и брат върху процесния имот, защото не е нито техен представител, нито процесуален субституент.

2. Вторият поставен въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът е напълно неотносим към конкретното дело, по което не е предявен ревандикационен, а установителен иск за собственост. Освен това, в посочената от жалбоподателя практика на ВКС, която също се отнася до ревандикационните, а не до установителните искове за собственост, не е прието, че един от съсобствениците може да упражнява правата на другите съсобственици, респ. че е техен процесуален субституент по искове за установяване на правото на собственост. Прието е нещо различно: че всеки съсобственик може да предяви ревандикационен иск за целия имот срещу всяко трето на съсобствеността лице, тъй като по този начин той защитава собственото си право по чл.31, ал.1 ЗС да ползва целия имот /като в тези случаи, ако искът е основателен, с решението на съда ще бъде признато правото на собственост на ищеца до размера на притежаваните от него идеални части в съсобствеността, а само в осъдителната му част ревандикационният иск ще бъде уважен за целия имот/. 3. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Разградския окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 705 от 30.07.2025 г. по в. ч.гр. д.№ 345 от 2025 г. на Разградския окръжен съд, 2-ри въззивен граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.