О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50791

гр. София 03.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 4931/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Т., чрез пълномощника адв. Е.Е., против въззивно решение № 1167/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1111/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение № 5342/02.12.2019 г. по гр. д. № 9486/2019 г. по описа на Районен съд - Варна и е отхвърлен предявеният от С. Т. Т. против „Енерго - П. П. АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на „Енерго - П. П. АД сумата от 6639,14 лева, представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г. за обект, с адрес на потребление в [населено място] 325 и са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“; 2. „При определяне на цената на ел. енергия, която е отчетена в невизуализиран регистър на средство за измерване на ел. енергия, по какъв начин следва да се определи периода на консумацията при приложението на чл. 183 от ЗЗД и при липса на специфични правила за преизчисляване на отразената в скрития регистър ел. енергия, предвид измененията във времето на цените на доставяната на потребителите ел. енергия – от монтажа до демонтажа на елекромера или за една година назад преди демонтажа? Следва ли периодът на доставката/отчета да е установен и доказан в производството, съответно как се разпределя във времето по месеци и/или ценови периоди отчетената в скрития регистър ел. енергия?“ и 3. „При липса на специална уредба за корекция на сметки за потребена/начислена ел. енергия и при приложението на чл. 183 от ЗЗД, следва ли да бъде съобразена реалната възможност за потребление с оглед специфичния характер на обекта, в който ел. енергията се използва и монтираните в него ел. уреди или е достатъчно съдът да установи „пропускателна възможност“ на електромера, за да се приеме, че отразената в невизуализирания регистър ел. енергия е действително доставена и потребена от абоната и то в процесния случай?“. Сочи, че първият въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие с решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др., а вторият и третият с решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 47/09.03.2021 г. по гр. д. № 2299/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 36/22.03.2021 г. по гр. д. № 2676/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 35/22.03.2021 г. по гр. д. № 2777/2020 г. на ВКС, III г. о. и др. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Енерго - П. П. АД, подаден чрез адв. Л.М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено, но неотчетено при месечните отчети, поради намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа с цел отклоняване на отчета на ползваната ел. енергия. Процесната сума съставляваща стойност на служебно начислено, количество електрическа енергия за която сума е издадена фактура е дължима, а предявеният отрицателен установителен иск - неоснователен. Посочил е, че проверката на СТИ е извършено съобразно правилата на ПИКЕЕ – съставен е констативен протокол /чл. 49, ал. 1/, подписан от представител на оператора и от свидетел, който не е служител на оператора /ал. 3/. Въвеждането на оператора на законова възможност да извършва корекционна процедура цели да се коригира неоправданото имуществено разместване между страните, като на потребителя се начисли сума, която да компенсира доставеното и неотчетено количество енергия.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси.

За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса – освободен е от внасянето й на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение № 8921/12.07.2019 г. по гр. д. № 9486/2019 г. на Районен съд - Варна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1167/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1111/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Делото да се докладва на Председателя на IV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: