О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50461

Гр. София, 02.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 26.10.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Ч. т. д. № 1125/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. С. Г., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на ПЕНИТА ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 85 от 02.03.2022 г. по в. ч.т. д.№ 103/2022 г. на АС – Пловдив. С обжалваното определение е обезсилено като недопустимо определение № 302 от 30.11.2021 г. по т. д.№ 1076/2021 г. по описа на ОС – С. З. оставено е без разглеждане искането на П. С. Г. в посоченото по-горе качество за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване и е прекратено производството по искането с правно основание чл.83 ал.2 ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението, с което е приета липса на активна легитимация на жалбоподателя, е неправилно, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въз основа на които се моли за неговата отмяна. Излага се, че след като единият от двамата съдружници е починал, то единствен собственик на капитала на ПЕНИТА ООД е П. Г., а съгласно чл.147 ТЗ той може да представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Видно от досието на дружеството в ТРРЮЛНЦ, след като е станал едноличен собственик на капитала, П. Г. е приел да представлява и управлява дружеството лично, поради което СЗОС е бил сезиран надлежно от законен представител на ответното дружество и се е произнесъл с допустимо определение.

С определение № 355/02.08.2022 г. настоящият съдебен състав е констатирал нередовност на частната касационна жалба по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, която е отстранена в предоставения от съда срок.

В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация по следния процесуалноправен въпрос – Разполага ли едноличният собственик на капитала /вписан като такъв в ТРРЮЛНЦ/ с правото сам да представлява дружеството пред съда и да извършва валидни процесуални действия, ако решението на същия за освобождаването на действащ управител е заявено, но не е вписано в ТРРЮЛНЦ. При обосноваване на допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за хипотезата, в която между оттеглянето на правомощията на назначения управител на ЕООД и вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ е налице продължителен период от време /вкл. поради спиране на охранителното производство/ е поставен и въпросът – Може ли пряко едноличният собственик на капитала да представлява дружеството /съобразно чл.147 ТЗ/ и ако не, с коя разпоредба на ТЗ законодателят е въвел такава забрана.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното:

За да достигне до обжалвания краен резултат по делото, съставът на въззивния съд е приел, че атакуваното първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на П. С. Г., в качеството му на едноличен собственик на капитала на ПЕНИТА ООД, за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 8 832 лв. по сметка на АС – Пловдив, е недопустимо, като постановено по ненадлежно сезиране. Съдът е изложил съображения в две насоки:

1/ Ако се приеме, че искането за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване е подадено от юридическото лице ПЕНИТА ООД, то същото е депозирано от ненадлежен законен представител. Съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ, законен представител на дружеството е С. Н. Б., чрез който дружеството е участвало в производството по т. д.№ 1076/2021 г. по описа на ОС – С. З. Съдът е установил, че преживелият съдружник П. Г. е предприел действия пред Агенцията по вписванията по вписване на промени, като регистърното производство е спряно на основание чл.536 ГПК, вр. чл.19 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е заключил, че вписаният и надлежен законен представител на дружеството е С. Б.. По смисъла на чл.140 ал.4 ТЗ, а и съгласно чл.141 ал.6 ТЗ, изборът или освобождаването на управител има действие по отношение на трети лица, вкл. съда, от момента на вписването в ТРРЮЛНЦ.

2/ Ако се приеме, че искането по чл.83 ал.2 ГПК е подадено от П. Г. лично - в качеството му на физическо лице, то същото се явява предявено от нелегитимирана страна, доколкото молителят не разполага с процесуалното качество на страна по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато, поради следното:

Формулираните въпроси касаят тълкуването и приложението на чл.147 ал.1 ТЗ, в частност относно представителството, като според частния жалбоподател едноличният собственик на капитала на ЕООД е легитимиран да го представлява пред съда в случаите, когато е освободил назначения управител /трето лице/ и преди промяната в управлението и представителството на дружеството да бъде вписано в ТРРЮЛНЦ.

Съдът намира, че няма основание за извършване на нарочно тълкуване на посочената по-горе разпоредба, доколкото същата е ясна и не създава предпоставки за противоречиво прилагане. Според чл.147 ал.1 пр.1 ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, т. е. той може да представлява дружеството, но в съответствие с останалите изисквания на закона, следващи от разпоредбата на чл.140 ТЗ, вр. чл.119 ал.2 ТЗ – след като определи като управител себе си и това обстоятелство се впише в ТРРЮЛНЦ.

В практиката на ВКС е прието, че решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците в ООД, както и избора и освобождаването на управител, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира проявление само спрямо трети за същото лица. Същевременно предявяването на иск от дружеството срещу трети лица, респективно защитата на дружеството по иск, предявен срещу него от трети лица, както е в настоящия случай, е действие, което не касае вътрешните отношения между дружеството и управителя. Съобразно разрешението, дадено с решение № 602/20.09.2013 г. по т. д.№ 3101/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., до вписването в Търговския регистър на нов управител, вписаният такъв представлява търговското дружество, вкл. пред съда. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.2 ТЗ, правилата относно вписванията на подлежащите на регистрация обстоятелства в ТРРЮЛНЦ са съответно приложими и за едноличното ООД. Наличието на практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено, изключва допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 85 от 02.03.2022 г. по в. ч.т. д.№ 103/2022 г. на АС – Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: