1 №50787

гр. София, 02.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 884 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. Н. чрез особения му представител – адв. М. П., срещу въззивно решение № 81 от 11.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 254/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 582 от 23.03.2021г., постановено по гр. д. № 3156/2020 г. на Варненски окръжен съд. С последното е прието за установено на основание чл. 62, ал. 2 СК, че П. Н. Н. не е баща на детето Р. П. Н., както и е прието за установено на основание чл. 69 СК, че Р. Антониов М. е баща на детето Р. П. Н.. С решението е допусната промяна в имената на детето Р. П. Н., както следва: в бащиното име от П. на Р. и във фамилното – от Н. на М..

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба е поставен следният материалноправен въпрос: „оспорването и установяването на произхода от бащата на представляваното от мен дете“ и процесуалноправният въпрос за значението и необходимостта от назначаването на ДНК експертиза. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 103/2016 г. по гр. д. № 1371/2016 г. на ВКС, ІV г. о., Решение на ЕСПЧ, Пето отделение,...