Председателят на ВС на основание чл. 17 от Закона за устройство на съдилищата е направил предложение за издаване на тълкувателно решение последните спорни в правораздаването въпроси:

1. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят към лъжесвидетелстване, когато подбуденият не е извършил деянието. Някои съдилища приемат, че подбудителят не носи наказателна отговорност, тъй като подбудителството към извършване на престъпление е акцесорно деяние и щом като подбуденият не е извършил престъпление, то и подбудителят не носи отговорност. Други приемат, че наказателната отговорност на подбудителя не отпада и в такива случаи той носи наказателна отговорност съгласно чл. 293 НК.

2. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят, когато наказуемостта на деянието на подбудения да лъжесвидетелства отпада поради основанията, посочени в чл. 292 НК. Едни от съдилищата приемат, че в такива случаи неговата наказателна отговорност отпада, а други - че не отпада, тъй като се касае до отпадане на наказателна отговорност за извършителя поради лични основания. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. И понеже наказуемостта на деянието на извършителя отпада поради лично основание, то подбудителят следва да носи наказателна отговорност за извършеното подбудителство.

Съществува противоречива практика на съдилищата и по въпроса как следва да се квалифицира деянието на подбудителя.

В някои случаи се приема, че подбудителят следва да отговаря за престъпление по чл. 293 НК, който е специален текст.

В други случаи се приема, че отговорността е по чл. 290 НК във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, защото престъплението по чл. 290 НК е напълно осъществено и подбудителят е съучастник в това престъпление. Това становище е застъпено в решение № 421 по н. д. № 335/1971 г., I н. о.

ОСНК при ВС, за да се произнесе, съобрази:

В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление се наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагачите не се наказват.

Като изключение от това общо правило в Особената част на НК за подбудителство към лъжесвидетелстване е създаден отделен текст - чл. 293. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е извършено.

Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл. 293 НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав.

Правораздаването е важна държавна дейност. То постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи. Затова законът е създал възможност за извършителя на лъжесвидетелстване пред надлежния орган да се отрече от потвърдените неистински обстоятелства - чл. 292, ал. 1, т. 2 НК, като го освобождава от наказателна отговорност. Тази възможност е едно лично основание. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК това лично основание за извършилия престъплението не се отнася и за останалите съучастници - подбудителите и помагачите. Понеже лъжесвидетелстването е било извършено от подбудения, но отговорността му е отпаднала на лично основание, подбудителят подлежи на наказание, и то за престъпление по чл. 290 НК.

Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици.

Ето защо, когато е отпаднала наказуемостта на извършителя на лъжесвидетелстване на основанията, предвидени в чл. 292, ал. 2 НК, отговорността на подбудителя не отпада, подбудителят се наказва за основното престъпление - лъжесвидетелстване, по чл. 290 НК във връзка с чл. 20, ал. 3НК.