Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 7708 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. А. срещу Решение № 839/22.06.2022 г. на Административен съд (АС) – Варна постановено по адм. дело № 281/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. А. против Заповед № РД 07 00-26/24.01.2022 г. на кмета на О. Б.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение по съображения, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че не е налице реално съкращаване на щата, защото независимо, че в длъжностното разписание процесната длъжност не съществува, тя реално е запазена като система от функции, задължения и изисквания. Твърди, че част от преките ѝ задължения са прехвърлени на служители в новосъздадената Дирекция „Канцелария, административно-правно и информационно обслужване“ (КАПИО), а друга част са прехвърлени към служителите на другата новосъздадена Дирекция “Регионално развитие, архитектура, благоустрояване и околна среда” (РРАБОС), поради което съда необосновано е приел наличието на материалните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държания служител (ЗДСл) за прекратяване на служебното ѝ правоотношение. Твърди, че е неправилен изводът на съда за липсващо основание по чл. 87а ЗДСл и жалбоподателката е следвало да бъде преназначена по реда на чл. 82 ЗДСл. Твърди, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 3 АПК, тъй като всички служители от закритите дирекции, с изключение на нея, са преназначени в новосъздадените структури. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Б..

Ответникът по касация – Кметът на О. Б. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. С..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законния срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Пред АС – Варна от Ц. А. е оспорена Заповед № РД 07 00-26/24.01.2022 г. на кмета на О. Б. с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл във връзка с Решение №37-299/21.12.2021 г. на Общински съвет - Бяла, с което е одобрена нова численост и структура на Общинска администрация - Бяла и в изпълнение на Заповед № РД 07 00-9/11.01.2022 г. на кмета на О. Б. с която е одобрен нов Устройствен правилник и длъжностно разписание на общинска администрация, в сила от 24.01.2022 г., е прекратено служебното правоотношение на Ц. А. на длъжност младши експерт, в О. Б. Дирекция „Устройство на територията, управление на проекти и общинска собственост“ /УТУПОС/“, с ранг II младши, считано от 25.01.2022 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността.

За да постанови обжалваното решение, АС – Варна е приел за установено от фактическа страна, че с Решение № 37-299 от Протокол № 37 от 21.12.2021 г. на Общински съвет - Бяла е одобрена нова структура на Общинска администрация - Бяла с обща численост на администрацията 42 щатни бройки, и считано от 24.01.2022 г. са утвърдени нов Устройствен правилник и Длъжностно разписание. Съгласно извършените структурни промени Дирекция „УТУПОС“, в която е работила Анастасова, е закрита и са създадени нови Дирекции: „Канцелария, административно-правно и информационно обслужване“ (КАПИО), „Регионално развитие, архитектура, благоустрояване и околна среда“ (РРАБОС) и „Инвестиционна политика, туризъм, култура, младежки дейности и спорт“ (ИПТКМДС). След извършен сравнителен анализ на длъжностните характеристики на служителите от закритата Дирекция „УТОПОС“ и длъжностните характеристики на служителите в новите дирекции и кредитирайки приетата по делото съдебно икономическа експертиза изготвена от вещото лице Г. К., съда е установил, че част от функциите по длъжностната характеристика на Ц. А. са запазени, като са разпределени в длъжностните характеристики на служители в дирекции „КАПИО“ и „РРАБОС“. Констатирано е, че част от преките задължения на жалбоподателката, касаещи наемните отношения, са прехвърлени на служители от Дирекция „КАПИО“, а частта от задълженията, касаеща общинската собственост, са прехвърлени към служители на Дирекция „РРАБОС“. Първоинстанционният съд е установил, че длъжността „младши експерт“ в Дирекция „УТУПОС“, заемана от Ц. А. е премахната като нормативно определена позиция и не съществува като система от функции, задължения и изисквания в новото длъжностно разписание, в сила от 24.01.2022 г.

От правна страна решаващият съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона.

Решението е правилно.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства и правилно е установил фактите по делото. Касационният жалбоподател не оспорва, че длъжността „младши експерт“ в Дирекция „УТУПОС“, която е заемала до 24.01.2022 г. е закрита и същата не фигурира като наименование в новото длъжностно разписание. Това се установява и от приложените по делото длъжностни разписания – съответно в сила от 14.12.2021 г. и в сила от 24.01.2022 г. В утвърденото длъжностно разписание на О. Б. О. В. в сила от 14.12.2021 г., общата численост на администрацията е 54 щатни бройки, като в Дирекция „УТУПОС“ - 11 щатни бройки, една от които заемана от Ц. А. за длъжността „младши експерт“. В утвърденото длъжностно разписание на О. Б. О. В. в сила от 24.01.2022 г. общата численост на администрацията е намалена на 42 щатни бройки, като е закрита Дирекция „УТУПОС“ и са създадени нови Дирекции – „КАПИО“, „РРАБОС“ и „ИПТКМДС“. Съгласно направения сравнителен анализ на Устройствените правилници на общинската администрация, приети съответно със Заповед №РД 07 00-158/22.03.2021 г. и Заповед №РД 07 00-9/11.01.2022 г. се установява, че функциите на закритата Дирекция „УТУПОС“ са преминали към другите три дирекции. Безспорно установено е, че част от функциите и преките задължения по длъжностната характеристика на Анастасова, касаещи наемните отношения, са преминали в длъжностните характеристики на служителите в Дирекция „КАПИО“, заемащи длъжностите „старши счетоводител“ и „директор на Дирекция „КАПИО“, а част от функциите и преките задължения, касаещи общинската собственост, са преминали в длъжностните характеристики на служителя в Дирекция „РРАБОС“, заемащ длъжността „главен експерт“.

За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува.

Възраженията на касационния жалбоподател са свързани с това, че длъжността, която е заемала е запазена като система от функции, задължения и изисквания, т. е. твърди, че не е налице втората предпоставка, за да се приеме, че длъжността е съкратена, което неправилно не е отчетено от решаващия съд.

От представените по делото доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, се установява, че част от функциите и преките задълженията на длъжността, заемана Ц. А. – „младши експерт“ в Дирекция „УТУПОС“ до 24.01.2022 г. са запазени и същите са разпределени в длъжностните характеристики на служителите в Дирекция „КАПИО“ и „РРАБОС“, не в своята съвкупност и не в една определена длъжност. Следователно е налице втората предпоставка на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС – длъжността е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика. Сравнението и анализът на длъжностните характеристики на служителите в новите Дирекции и длъжностната характеристика на съкратената длъжност показва, че не е налице сходство във възложените функции, задължения и изисквания, обуславящо извод за извършена формална трансформация от органа по назначаване при запазване на функционалното съдържание на длъжността „младши експерт“. Няма изцяло припокриване на функции и задачи на длъжностите в новосъздадените три дирекции с длъжността заемана от г-жа Анастасова.

Изводите на първоинстанционния съд, че е налице фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл са правилни и се подкрепят от събраните доказателства.

Не е нарушен и принципът на съразмерност, както счита касаторът. Органът по назначаването разполага с възможност да внесе промяна в структурата на отделните звена, съответно във вида и броя на длъжностите, при което да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. Административният орган не е обвързан от задължение за извършване на подбор кого да съкрати, като преценката му е по целесъобразност, с оглед извършване на най-ефективното преструктуриране, с цел оптимизиране на дейността на администрацията. В настоящия случай съкращаването на длъжността е извършено с утвърдения Устройствен правилник и длъжностно разписание на Общинска администрация - Бяла, О. В. в сила от 24.01.2022 г., видно от които административното звено, в което е работила Ц. А. е закрито, заеманата от нея длъжност е премахната, а численият състав на администрацията е намален от 54 на 42 щатни бройки. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на общинската администрация.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в случая е приложима нормата на чл. 87а ЗДСл, съгласно която при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Забраната на чл. 87а от ЗДСл да не се прекратява служебно правоотношение при посочените хипотези има отношение към нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл, но не и към т. 2, какъвто е настоящият случай. Същата е въведена с цел запазване нормалното функциониране на администрацията, в смисъла на това понятие, дефиниран в нормата на чл. 36 от Закона за администрацията (ЗЗД). Съгласно ЗЗД, който е специален по отношение ЗДСл и който урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им и легалната дефиниция на чл. 36 от същия закон администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Общинска администрация - гр. Бяла, О. В. е администрация по смисъла на чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗЗД. Следователно под „администрация“ по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл следва да се разбира администрацията на Общината като цяло, а не отделно нейно структурна звено, в случая дирекция. При промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането ѝ посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки в същите, разпоредбата на чл. 87а ЗДСл е неприложима. При изготвяне на новото щатно разписание, органът по назначаване не е длъжен да се съобрази с нормата на чл. 87а ЗДСл.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба за приложение на нормата на чл. 82, ал. 1 ЗДСл, съгласно която държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането ѝ. Правилно и обосновано АС - Варна е приел, че в случая длъжността на служителката Анастасова е премахната чрез закриването на цялото административно звено и липсва напълно аналогична длъжност, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Това налага извода, че тази длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращаване на заеманата от Ц. А. длъжност и хипотезата на чл. 82 ЗДСл е неприложима.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски би било основателно, ако е доказано. В случая, по делото за доказване на направените разноски е представен Договор за правна помощ от 26.01.2023 г., серия Б, бл. № 0000402686. В същия е посочено, че договореното възнаграждение за адвоката осъществил правната помощ е в размер на 800 лв. изплатени по банковата сметка на адвоката, но без да е представен платежен документ за извършеното плащане. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая не са представени доказателства за заплатената от ответника по касация по банков път сума на договореното адвокатско възнаграждение. Договорът за правна защита не би могъл да служи за разписка, предвид уговорения начин на плащане. Претенцията за разноски на ответника е недоказана.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 839/22.06.2022 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 281/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА